Вторият живот на пустите училища
Идеята на екипа е възобновление на обезлюдените региони в България и изоставените здания на учебни заведения в тях. Фотографът Александър Думарей показва тематиката, определена от българския екип, посредством своите фотографии. Карта с информация за изоставените здания ще помогне на евентуалните вложители.
Попът, даскалът и кметът в миналото са били трите най-важни персони в едно малко обитаемо място. Съответно църквата, учебното заведение и кметството са били най-важните здания в дребното обитаемо място. И в случай че църквите и кметствата някак не престават своето битие по един или различен метод, то в 207 обитаеми места в България постройките на някогашните към този момент учебни заведения са изцяло изоставени и се разрушават.
Това несъмнено не е радостна картина и нейните аргументи, както и последици са същински трагични. Демографският срив в България през последните години е евентуално най-сериозната злополука, пред която се е изправяла страната ни. Но статистика (виж графиката) дава концепция на група от млади български архитекти за план, ориентиран към противопоставяне на обезлюдяването в стотици обитаеми места в родината ни.
Проблемът не е единствено български, при все това мащабът тук е голям, само че това не значи, че няма решение. Евростат да вземем за пример регистрира, че не всички страни от Европейски Съюз ще записват до 2100 година демографски спад. При някои страни ще се регистрира демографски напредък, частично с помощта на миграцията. Такива страни са Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция. Това единствено по себе си значи, че процесите на демографската рецесия и обезлюдяването на избрани райони могат да бъдат обратими, стига да се адресират вярно. Импулсът за дейности в тази посока в България пристигна от един експозиционен план, участник в Биеналето за архитектура във Венеция.
Реклама
Поне 1435 изоставени учебни пространства и съществуващи здания, част от тях и монументи на културата, са точно обект на концепцията, която екипът български архитекти създава, с цел да вземе присъединяване, а по-късно и да завоюва призовото първо място на тазгодишното издание на Венецианско биенале. Концепцията сама по себе си не е радостна и визира демографската рецесия в България, само че това, което Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова съумяват да създадат като добавена стойност към плана, е положителната и основна част от самодейността.
Повечето здания са изоставени с всичко съществуващо вътре в пространствата от времето, когато са функционирали като учебни заведения Фотограф: Александър Думарей
Като резултат от нея в действителност младите архитекти изследват опциите за възобновление на изоставените учебни заведения и обезлюдяващите се региони. Връзката сред обезлюдяването на градове, села и цели региони в България и закриването на учебни заведения, а надлежно на изоставянето на техните здания, е взаимна. Едното води до другото и противоположното. Ако няма хора, няма деца, няма и учебно заведение, само че в случай че има учебно заведение, значи има деца, надлежно има и хора.
Това, което четиримата ни дават като информация от своя план, в действителност е равносметката за събитията, процесите и резултатите от тях, които са се случили в нашата страна за три десетилетия.
" Образованието е напредването от мрачевина към светлина "
" България в действителност е най-свиващата се популация в световен мащаб, а ние потърсихме архитектурния облик на това изгубване на нашата нация ", сподели за " Капитал " Борис Тикварски, който е куратор и част от екипа на POV Architects.
Закриването на учебни заведения и изоставянето на техните здания е част от процеса на обезлюдяване на страната и разказва мащабите на демографската рецесия у нас Фотограф: POV Architects/Студио франк Реклама
Така се ражда планът " Образованието е напредването от мрачевина към светлина ". А той е основан на работата на Александър Думарей - белгийски фотограф, който в интервала от 2016 до 2020 година прави една серия от фотоси, озаглавена " Училище ". Тогава на него му прави усещане, че " в България е необикновен методът, по който се изоставят тези здания ". За образец Александър дава такива закрити учебни здания в Естония и Латвия, където обаче " те някак се консервират и се резервират във времето ". " Ние (в България) действаме някак по-стихийно във връзка с изоставянето на здания ", разяснява Борис.
Изоставена постройка на учебно заведение в с. Маломир
Основната цел на архитектурния план е да се покаже по нов метод казусът с обезлюдяването на България под формата на галерия в павилион на фотосите на Александър. Като натурален резултат от интереса обаче младите архитекти допълват концепцията и с опцията да бъде основана виртуална карта със събраните данни, която да е публично налична. А като контрапункт на тъжните фотоси на Александър и с цел да има светла нотка към тематиката, снимат и серия от видеа с хора, които по един или различен метод са въвлечени в тематиката с изоставени архитектурни планове.
" Една от главните хрумвания на павилиона беше в действителност да хвърли светлина и да даде публичност на това, че има един подобен сграден фонд, който има своята полезност - и духовна и материална, и прочувствена, който е изцяло пропуснат, за който в никакъв случай до момента не е говорено, който носи проблем след себе си и на който проблем никой не търси решение ", разясни Божидара Вълкова.
Така архитектите допълват плана с организации и частни лица, които към този момент са почнали и възстановили здания на изоставени учебни заведения в България и са ги възродили за живот. Един подобен образец е постройката на изоставеното учебно заведение в с. Голяма Желязна, което трима бизнесмени трансформират в интернационален кампус за занаяти и готварство..
Попът, даскалът и кметът в миналото са били трите най-важни персони в едно малко обитаемо място. Съответно църквата, учебното заведение и кметството са били най-важните здания в дребното обитаемо място. И в случай че църквите и кметствата някак не престават своето битие по един или различен метод, то в 207 обитаеми места в България постройките на някогашните към този момент учебни заведения са изцяло изоставени и се разрушават.
Това несъмнено не е радостна картина и нейните аргументи, както и последици са същински трагични. Демографският срив в България през последните години е евентуално най-сериозната злополука, пред която се е изправяла страната ни. Но статистика (виж графиката) дава концепция на група от млади български архитекти за план, ориентиран към противопоставяне на обезлюдяването в стотици обитаеми места в родината ни.
Проблемът не е единствено български, при все това мащабът тук е голям, само че това не значи, че няма решение. Евростат да вземем за пример регистрира, че не всички страни от Европейски Съюз ще записват до 2100 година демографски спад. При някои страни ще се регистрира демографски напредък, частично с помощта на миграцията. Такива страни са Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция. Това единствено по себе си значи, че процесите на демографската рецесия и обезлюдяването на избрани райони могат да бъдат обратими, стига да се адресират вярно. Импулсът за дейности в тази посока в България пристигна от един експозиционен план, участник в Биеналето за архитектура във Венеция.
Реклама
Поне 1435 изоставени учебни пространства и съществуващи здания, част от тях и монументи на културата, са точно обект на концепцията, която екипът български архитекти създава, с цел да вземе присъединяване, а по-късно и да завоюва призовото първо място на тазгодишното издание на Венецианско биенале. Концепцията сама по себе си не е радостна и визира демографската рецесия в България, само че това, което Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова съумяват да създадат като добавена стойност към плана, е положителната и основна част от самодейността.
Повечето здания са изоставени с всичко съществуващо вътре в пространствата от времето, когато са функционирали като учебни заведения Фотограф: Александър Думарей
Като резултат от нея в действителност младите архитекти изследват опциите за възобновление на изоставените учебни заведения и обезлюдяващите се региони. Връзката сред обезлюдяването на градове, села и цели региони в България и закриването на учебни заведения, а надлежно на изоставянето на техните здания, е взаимна. Едното води до другото и противоположното. Ако няма хора, няма деца, няма и учебно заведение, само че в случай че има учебно заведение, значи има деца, надлежно има и хора.
Това, което четиримата ни дават като информация от своя план, в действителност е равносметката за събитията, процесите и резултатите от тях, които са се случили в нашата страна за три десетилетия.
" Образованието е напредването от мрачевина към светлина "
" България в действителност е най-свиващата се популация в световен мащаб, а ние потърсихме архитектурния облик на това изгубване на нашата нация ", сподели за " Капитал " Борис Тикварски, който е куратор и част от екипа на POV Architects.
Закриването на учебни заведения и изоставянето на техните здания е част от процеса на обезлюдяване на страната и разказва мащабите на демографската рецесия у нас Фотограф: POV Architects/Студио франк Реклама
Така се ражда планът " Образованието е напредването от мрачевина към светлина ". А той е основан на работата на Александър Думарей - белгийски фотограф, който в интервала от 2016 до 2020 година прави една серия от фотоси, озаглавена " Училище ". Тогава на него му прави усещане, че " в България е необикновен методът, по който се изоставят тези здания ". За образец Александър дава такива закрити учебни здания в Естония и Латвия, където обаче " те някак се консервират и се резервират във времето ". " Ние (в България) действаме някак по-стихийно във връзка с изоставянето на здания ", разяснява Борис.
Изоставена постройка на учебно заведение в с. Маломир
Основната цел на архитектурния план е да се покаже по нов метод казусът с обезлюдяването на България под формата на галерия в павилион на фотосите на Александър. Като натурален резултат от интереса обаче младите архитекти допълват концепцията и с опцията да бъде основана виртуална карта със събраните данни, която да е публично налична. А като контрапункт на тъжните фотоси на Александър и с цел да има светла нотка към тематиката, снимат и серия от видеа с хора, които по един или различен метод са въвлечени в тематиката с изоставени архитектурни планове.
" Една от главните хрумвания на павилиона беше в действителност да хвърли светлина и да даде публичност на това, че има един подобен сграден фонд, който има своята полезност - и духовна и материална, и прочувствена, който е изцяло пропуснат, за който в никакъв случай до момента не е говорено, който носи проблем след себе си и на който проблем никой не търси решение ", разясни Божидара Вълкова.
Така архитектите допълват плана с организации и частни лица, които към този момент са почнали и възстановили здания на изоставени учебни заведения в България и са ги възродили за живот. Един подобен образец е постройката на изоставеното учебно заведение в с. Голяма Желязна, което трима бизнесмени трансформират в интернационален кампус за занаяти и готварство..
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ