Идеите на даоската философия са разгърнати в дълбочина в трактата

Идеите на даоската философия са разгърнати в дълбочина в трактата " Джуан-дзъ ", наименуван по този начин по името на своя създател, живял евентуално сред 369 и 286 година прочие Хр. Името му значи " модернизирам ", " приключвам ". Трактатът съставлява преизобилна съкровищница от метафизичен хрумвания. Малко от мистичната философия на китайския влъхва Джуан-дзъ и " странстването в безпределното ":

Във времената, когато свойствата на живота не са били накърнявани, походката на хората е била уверена, а погледът – неотстъпчив. Тогава в планините към момента не е имало пътеки, а в езерата – лодки и мостове. Всички същества живеели дружно и човешките поселища се прилепяли едно да друго. Животните и птиците се събирали на стада и ята, дърветата и тревите израствали в цялостен растеж. Затова всеки е можел да постави мотив на някое животно или птица и да излезе с него на разходка, както и да огъне някое дърво и да огледа гнездото на гарга или синигер. В тези времена хората живеели дружно с птиците и животните, като потомци на един жанр. Откъде са можели да знаят кой е доблестен човек, и кой – долен!

В елементарното и безвкусното се таи човешката природа. След това пристигнали " прославените мъдреци " и хората почнали да считат за човещина умеенето да куцаш и затова за дълг – умеенето да стоиш на пръсти. Светът се объркал. Разпуснатостта станала високо ценена музика, суетността се трансформирала в церемониален обред. Тогава и почнал смутът в света. Ако не са комплицирани петте ноти, кой ще изиска да настройва музикални принадлежности? Да разрушаваш изцяло дърво, с цел да изготвиш обособен предмет – това е прегрешението на занаятчията.

Да унищожиш Пътя и неговите свойства, с цел да насадиш човещина и дълг – това е прегрешението на " прославените мъдреци ".

Да предположим,че с теб сме почнали спор и ти си ме победил,а аз не съм съумял да ти отговоря – значи ли това,че ти в реалност си прав, а аз бъркам? А в случай че аз съм те победил и ти не си могъл да ми отговориш – значи ли това, че точно аз съм прав,а ти грешиш? Непременно ли някой от нас би трябвало да бъде прав, а другият да бърка? Или можем и двамата да бъдем прави, или и двамата да бъркаме? А откакто самите ние не можем да решим кой от нас е прав и кой – не, то другите хора също няма да съумеят да го създадат. Тогава кой ще отсъди? Ако пристигна някой, който да се съгласи с теб,то по какъв начин ще позволи разногласието ни? А в случай че и третият е склонен с мен, то и той няма да съумее да отсъди. Най-накрая, в случай че извикаме някой, който да не е нито на моето, нито на твоето мнение, той още по-малко ще ни помогне да установим истината. А в случай че пристигна човек, който да се съгласи и с мен, и с теб, то още веднъж няма да се доберем до истината. Излиза,че нито аз, нито ти, нито който и да било различен, можем да установим обща за всички ни истина.

Успех се назовава щастието да осъзнаваш себе си като цялостен и незасегнат. Според античните триумфът не е бил в това да притежаваш каляска и шапка на благороден придворен, а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето благополучие. Сега към този момент за триумф се смята притежанието на каляска и шапка на благороден придворен. Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и ориста ни. Това, което ни се дава по случайност, се задържа у нас единствено известно време и ние нито можем да го притеглим, нито да го задържим вечно. Затова не разпалвай в себе си пристрастеността за шапки и каляски, не изменяй на себе си поради придобивката или загубата.Винаги и на всички места бъди благополучен и не позволявай на житейските безредици да те завладеят. Днес ние тъгуваме, когато краткотрайните ни придобивки ни напущат. Видно е,че не умеем да ценим дори личното си благополучие. Затова споделят, че " Тези, които поради движимостите се отхвърлят от себе си и подценяват природата си поради изгодата на света, следва да бъдат наречени хора, които обръщат всичко с краката нагоре. "

Джуан Дзъ ловеше риба в реката, а управникът Чу изпратил двама сановници при него с обръщение, в което се казвало: " Желая да възложа на вас бремето на държавните каузи. " Джуан Дзъ, без да изпуска въдицата от ръцете си, даже не обърнал глава, а единствено отвърнал:
– Чух, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди 3 хиляди години.Управникът я завил в най-фина коприна, поставил я в сандък и сложил сандъка в храма на предците си. Според вас какво би предпочела костенурката – да бъде мъртва и да се покланят пред костите й, или да бъде жива, даже да и се постанова да влачи опашката си в калта?

И двамата сановници дали отговор:
– Разбира се, че би предпочела да е жива, даже да и се постанова да влачи опашката си в калта.
– Тогава си вървете! – възкликнал Джуан Дзъ – И аз ще повличам опашката си в калта