И запомни от мен, детенце… Един мъж го гледай само

Един мъж струва, колкото струва думата му, не колкото има в джоба си

И запомни от мен, детенце… Един мъж го гледай единствено в очите.

Гледай като каже – „ Така е! “, дали е по този начин. Такъв от водата – желязо ще ти стори, само че думата му на две няма да стане.

Не съди като слугиня, а като кралица! Царицата все е последна, само че е най-силният ход на всяка игра.

И не с царя го гледай, а на чирака дали път ще направи. Дали ще даде ръка за привет – на тоя, дето му работи, в случай че пожелава „ добър ден “, сърце има.

Да те кара да го гледаш в ръцете… нищо не коства, да знаеш! Един мъж, тръгне ли да ти дава в ръцете, прибирай се вкъщи си!

Хвали ли се самичък, самичък го остави!

Не гледай дали пази чисти обувките си, а съвестта си. В тиня може всеки да нагази, само че калта по обувките се лепи, и елементарно се чисти. Кал от душа не се корени. Лъжецът е ангажиран да си лустроса думите, за обувките му и за теб не му пука.

Мъж, дето е постигнал нещо, може свят да ти покаже – ще те вземе и ще те води, само че няма да търгува с теб.

С ръце може къща да ти вдигне, само че дом не може да ти стори.

Дрехи да имаш, какъв брой на цялостен град дамите – по-красива няма да станеш.

Ще станеш на златаря паричката в джоба и на следващия ден, в магазина, ще те смени за дневната си стока.

Един мъж коства, колкото коства думата му, не колкото има в джоба си, не колкото му е палатът.

Думата му. На нея държи ли и теб ще държи крепко. Закон да е за теб!