И тук социалистите сякаш се изплашиха от собствения си успех

И тук социалистите като че ли се изплашиха от личния си триумф и се отхвърлиха от внезапната си изразителност по отношение на ГЕРБ и Бойко Борисов. За това тяхно държание може да има четири справедливи аргументи:

- Социологическите организации не регистрираха смяна на електоралните настроения, което сложи под подозрение успеваемостта на опозиционните ѝ начинания;

- Което пък евентуално я е подтикнало да търси нови подходи и стратегии;

- ГЕРБ сами минаха в нахлуване, разигравайки картата с смяната на Конституцията за отминалостта на приватизационните покупко-продажби, концентрирайки се върху случая с "Техноимпекс ";

- Наближаването на новгодишните празници и началото на европредседателството се възприеха като несполучлив интервал за разгаряне на вътрешнополитическия спор.

Всеки от горните пунктове може да съдържа в себе си огромна доза рационалност, само че в своята целокупност те на практика

убиха политическата инерция на Българска социалистическа партия.

Инициативата бе изпусната, а това е основен фактор в публичния живот. Да налагаш дневния ред на обществото, у нас значи да моделираш/манипулираш политическите желания на хората.

Разбира се, процесът не е пряк и скоростен и в случай че в Българска социалистическа партия са разчитали на мълниеносно катурване на настроенията, те закономерно са се излъгали. Но перманентното антикорупционното говорене против ГЕРБ и отправянето на остри лични обвинявания към Бойко Борисов е най-лесният път за събаряне на днешното държавно управление.

Силата на кабинета "Борисов 3 " не се крие в парламентарното му болшинство.

Съдбата му е в ръцете на публичните настроения. Ако те се канализират трайно против властта, Борисов не ще има куража да остане на своя пост. Той подаде оставката на първите си два кабинета, не тъй като изгуби парламентарната си поддръжка, а тъй като се изплаши от завихрящото се публично неодобрение против ръководството му.

В този смисъл, задачата на вота на съмнение не е да бутне властта, а да я дискредитира. Но се изисква съществуването на синхрон сред политическите дейности на опозицията и фокусите на публичното внимание. А Българска социалистическа партия очевидно не регистрира този факт.

Корупционните кавги към оградата с Турция и Делян Добрев одавна затихнаха, а едвам в този момент ще се организира самия избор на съмнение. Закономерно и отзвукът ще бъде най-малък. В името на договарянето с Движение за права и свободи и систематизирането на нужната информация незабелязано бе пожертвано най-ценното качество на вота - подтекста, в който той се организира.

Нещо повече, отлагагайки вота на съмнение за корупцията, Българска социалистическа партия изгуби опцията да изиска и още един избор през декември - по въпроса за медикаментите. И трети избор през днешния ден - за престъпността.

От друга страна, не е ясно за какво социалистите държат да привлекат към себе си Движение за права и свободи. С тях или без тях, кабинетът все не може да бъде свален. Българска социалистическа партия има интерес да се нарежда като единствената парламентарна съпротива и освен това - да подтикне Движение за права и свободи да се приближи към ГЕРБ.

Освен загуба на движение,

Българска социалистическа партия се загуби измежду политическите си цели.

Корнелия Нинова очевидно още не е съумяла да овладее партията, тъй като абсурдът с "Техноимпекс " рефлектира в личните ѝ редици по-силно, в сравнение с в обществото, като цяло. Което пък като че ли подкопа личната ѝ убеденост.

Контраскандалът на ГЕРБ можеше да бъде елементарно отигран. Най-интелигентният метод бе да се изиска мнението на Венецианската комисия, което съвсем несъмнено щеше да бъде негативно. Възможно бе да се работи и на приципа "Ако ще е врана, да е рошава ". Като се сложи въобще въпросът за премахването на отминалостта. Все отново убийциите и крадците не би трябвало да се употребяват с по-голяма отбрана от приватизаторите.

Можеше и просто да се поддържа самодейността на ГЕРБ. Ако Корнелия Нинова бе подведена под правосъдна отговорност, това щеше да я трансформира в очите на по-голямата част от обществото в почтена жертва на политическо гонене. Именно заради нейните дейности, ориентирани против грандиозната корупция на днешното ръководство.
А през днешния ден се получи патов резултат. Българска социалистическа партия прекъсна офанзивите си към кабинета, а герберите смъкнаха тематиката за "Техноимпекс ".

Създаде се чувството за несъзнателно съглашателство сред власт и съпротива.

Което зачертава целият сполучлив есенен политически сезон на социалистите.

Разбира се, държавното управление на ГЕРБ и патриотчетата е дотолкоз корумпирано и неспособно, че непрекъснато ще дава мотиви за публично неодобрение. И въпросът е дали Българска социалистическа партия ще се научи да отиграва освен вярно, само че и бързо моментните обстановки или ще избра един по-безрисков метод. Който може да я запокити още веднъж към летаргията от времената на Михаил Миков.

Автор: Георги Георгиев, "Гласове "