Филмът за Кристиян Таков с втора прожекция в Бургас заради големия интерес - Култура
" И защото възрастта ми го допуска, а опцията да приказвам пред вас ме изкушава, ще си разреша да ви досадя с няколко рекомендации. 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви взема решение проблемите. Пробвайте се вие. 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по благосклонности и дейна поддръжка. 3. Не пускайте наглите да управляват. Не поощрявайте безочието посредством пасивността си. Защото доста е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от поддръжката на тези, за чието богатство се жертва. Не го оставяйте. " Кристиян Таков
Поради огромния интерес документалният филм за живота и активността на юриста и академични учител, съосновател на " Да, България ", доцент Кристиан Таков (1965-2017) " Моралът е положителното " ще има втора прожекция в Културен дом НХК в Бургас на 29 януари, оповестиха създателите. Премиерното показване на продукцията в морския град бе пред цялостна зала с потенциал от близо 530 места, които бяха разпродадени два дни преди прожекцията. От екипа прецизираха, че на втората прожекция в морския град ще участва режисьорът на монтажа Димитър Стафидов и посланикът на " Моралът е положителното " Йордан Терзиев. Билети можете да си купите на каса НХК, Опера и в мрежата на Ивентим.
В момента режисьорът Веселин Диманов показва кино лентата в Швейцария, където от 27 до 30 януари му предстоят четири поредни прожекции в Женева, Цюрих, Берн и Веве. През февруари лентата ще бъде показана още в Люксембург, както и в трите канадски града - Торонто, Отава и Монреал. В момента създателите провеждат и мини турне в няколко града в Германия, което ще разгласят на страницата си във " Facebook ".
" Истината е, че при този парламент, тази настройка, това отношение към държавността, евентуално не е можело да се случи повече. Мнозинството в националното заседание няма, по този начин да се каже, конституционна концепция. Те нямат в действителност схващане за нуждата от повече държавност, повече западноверопейска цивилизация в България. На тях им е добре по този начин. И те, съгласно мен, откровено не виждат причина да вършат някаква смяна, тъй като тя може и да послужи другиму, само че не на тях. " Кристиян Таков
" Моралът е положителното " наблюдава моменти от живота на доцент Кристиан Таков от детската стая, през ученическия чин и студентската пейка, до преподавателската катедра и социална естрада, като ги слага в подтекста на историческите събития от последните десетилетия в България.
Преди седмица от екипа на кино лентата оповестиха, че “Моралът е положителното ” е приключил на 10 място в българския боксофис за 2022 година и е единственият документален филм в топ 10 на българските кино заглавия.
По време на първата среща с публиката в Бургас режисьорът Веселин Диманов разгласи, че работи по сюжет за идващ документален филм, който да е отдаден на Милен Цветков. (Виж изявлението с режисьора по-долу.)
" Защото в никакъв случай положителните неща и сериозните промени не се вършат от болшинството. Тези промени се вършат от прекомерно малцина хора, които знаят какво желаят. " Кристиян Таков
" България се разсънва извънредно постепенно, търка очи, обръща се още веднъж на другата страна, вика: „ Хайде да си подоспя малко “, само че към този момент е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става. " Кристиян Таков
Първата прожекция на документалния филм за Кристиан Таков " Моралът е положителното " в Бургас изправи публиката в препълнената зала на Културен дом НХК на крайници за продължителни овации, последвани от близо 40-минутна полемика с екипа на кино лентата - оператора Калоян Игнатов, монтажиста Димитър Стафидов и камера-операторите Владимир Трифонов и Димитър Йорданов. Те оповестиха, че това е най-многочислената им прожекция от премиерата до момента.
" Една от най-важните дела, които сме си сложили, е да има нещо, което да продължава положителното, свършено от Кристиан Таков. Чрез благотворителни прожекции до този миг сме събрали 11 000 лева за благотворителни цели на разнообразни организации и хора ", съобщи Веселин Диманов от сцената. Той описа още, че филмът е плод на тригодишен труд, в който най-трудната част е била откриването на архива с телевизионните и радио участия на Таков в интервала от 1989 до 1991 година. Те липсвали от фонда на Българска национална телевизия и БНР поради липса на място и съгласно него е огромно достижение, че с екипа са съумели да ги възстановят. От Българска национална телевизия показаха пред OFFNews, че фондът от 80-те и 90-те към момента не е изцяло цифровизиран, само че процесът е в ход, и че са съдействали изцяло на режисьора за достъп до архивите. Диманов добави още, че имат намерение да дарят архива в цялостния му тип, с цел да може в бъдеще всеки, който има предпочитание да работи по тематиката, да има достъп до него. Той описа също, че огромен принос за съществуването на по-стари фрагменти с Таков има и Нери Терзиева, чийто " журналистически усет ", както Диманов го назова, я е карал в продължение на три години - от 1989 до 1992 година, без да го познава персонално и без да знае какво ще е неговото развиване, да праща екипи, които да го снимат.
" Мисля, че няма да е неверно да кажем, че Кристиан Таков е национално благосъстояние ", бяха думите на мъж от публиката, а различен, показал се като някогашен студент на Таков, държеше да означи, че той доста е държал " неговият облик да не бъде героизиран, тъй като по този метод всички ние сме склонни да прехвърлим персоналната си отговорност върху някой различен. Нека помним обаче, че това е образецът, само че отговорността на всеки един от нас е персонална ", добави той.
" Изборът сред ляво и дясно е, условно казано, избор сред капитализъм и социализъм. А ние имаме проблем с феодализма. " Кристиян Таков
Ето какво още сподели Веселин Диманов в изявление за Българска телеграфна агенция след прожекцията:
От сцената заявихте, че планирате идващият ви филм да е за журналиста Милен Цветков. На какъв стадий е?
- Все още е на стадий изследване, само че това ми е огромна концепция и към този момент го разгласявам обществено. Вече пиша сюжет на тематика семейство и с тяхно позволение се надявам да продължа.
Споделихте, че документалният филм „ Моралът е положителното “ е основан с огромно предпочитание и с напълно с персонални средства и дарения, без никакво държавно финансиране и поддръжка. Как това спомогна за триумфа му?
- Мисля, че в действителност това е ключът към триумфа, тъй като филмът мина през доста хора и доста стадии. Фрустрациите, през които преминахме като финансирането, юридическите проблеми, както и генерално концептуалните, в действителност затвърдиха екипа и дадоха друга тенденция на работата. Хората не се включваха поради финансовата част, а точно, с цел да се „ преборим “ с концепцията, че в България не може да се споделя за такива хора.
Успехът ни в този момент се дължи само и единствено на напъните, които ние влагаме. Никой не може да си показа през какво минава всеки един от нас.
Какво ви стимулира да продължавате?
- Начинът, по който изградихме сюжета и го разказахме, е точно концепцията за това какъв може да бъде всеки един от нас, в случай че последва образеца на различен човек, който в тази ситуация е Кристиан Таков. Това в действителност окрилява ужасно доста хора. Не знам дали си давате сметка какъв брой доста хора от институциите срещам, които са били негови студенти – в малките екрани, радиа, в държавни институции, даже от Европейския парламент – които не престават неговите хрумвания. Както и довечера бе упоменато, те също ни споделяха, че не престават неговото дело, тъй като в България в действителност липсва истина и правдивост. Наистина имам вяра, че имаме потребност от истина, която да ни освободи и правдивост, която да поведе този народ в ясна посока. Ние можем да спорим на всевъзможни тематики – идеологически, политически, само че в края на деня би трябвало да има обща цел, която да е оттатък нашите битови проблеми и потребности.
Имате ли усещания каква част от публиката идва на прожекциите, познавайки Кристиан Таков и по какъв начин доближава филмът до онази, която не познава личността му?
- Голяма част не го познават и до ден-днешен не мога да си обясня тази сила, която цялостни залите. Това е филм, който не е задължаващ, не е рекламиран, предава се от уста на уста. Ние сме вложили извънредно малко средства за реклама, даже нямаме плакати, което единствено още един път удостоверява думите на Таков, че положителното има непрекъсната потребност в него да се влага сила, с цел да продължи да съществува. Хората го усещат и не престават тази негова задача, идвайки, гледайки, научавайки и споделяйки.
За мен беше значимо да представим кино лентата в Бургас, който е особено място и за монтажиста Димитър Стафидов, който е родом от Бургас, само че и за самия Таков, който е обичал да идва тук. Беше прелестно, че салонът беше цялостен и хората не желаеха да си потеглят. Това се случва всякога – до последния надпис, до последната писмен знак хората стоят и чакат и в случай че никой от нас не излезе, настъпва един засрамен миг със светването на светлините. Сякаш посредством нас публиката желае да се допре до него. Просто не можеш да останеш апатичен, само че когато го чуете да споделя да вземем за пример, че на прекомерно доста виновни постове има пъклен доста некадърници, всеки го усеща и си го мисли. Ние живеем в това. Средата ни е такава, че на положителните и на хората, които желаят, имат силата и могат да допринесат с нещо, път не се дава. Обществото всеки ден вижда, че напред излизат комфортните. И когато се появи един човек, който ви дава друга концепция, тенденция, образец за това по какъв начин да се усъвършенства обстановката, работи окриляващо.
Споменахте, че Кристиан Таков е завещал труд от над 8000 страници и то освен на български език. Има ли нещо, което съжалявате, че сте пропуснали да включите във кино лентата?
- Да, автобиографията му, която той е написал още на 17 години, а се чете като произведение на изкуството, в което той приказва за видни писатели като Достоевски, има размишления за бъдещето на страната, за демокрацията, за личния си живот. Когато я открих, бях впечатлен от дълбочината на написаното от него на такава възраст.
До последно никой, даже фамилията му, не вярваше, че ще открием и изгубените от архива на Българска национална телевизия и БНР записи, само че и това се случи. Имаше дълъг развой, в който с майка му (оперната певица Галя Йончева – бел.а.) преминахме през целия му списък. Когато в един от бележниците му открихме записка „ Да се виждам в младежко предаване “, това напълно промени концепцията ни за кино лентата и сюжета.
Много значимо бе и доверието, което с времето се построи сред мен и майка му, тъй като тя се убеди, че тематиката не ме вълнува незадълбочено. Аз желаех да основа филм, който има личен живот, а моята роля и тази на екипа в този момент е единствено да продължаваме да го демонстрираме, да го насочваме. Той обаче си живее личен живот.
Кой е най-малкият град, в който сте имали прожекции до момента?
- Белоградчик и салонът с потенциал 120 души беше цялостен даже с правостоящи.
Освен в голям брой градове в България, е показван към този момент и в няколко други страни. Къде още следва да бъде гледан?
- През януари предстоят три прожекции в Швейцария – в Женева, Цюрих и Берн. Предстои огромно разпространяване и в Съединени американски щати, което не идва от нас, а още веднъж от хора, изявили предпочитание да го демонстрират. Ще концентрираме време и сила в реализирането на спомагателни прожекции в Европа, защото получаваме доста запитвания и интерес към такива.
Кой е съгласно вас най-големият триумф на кино лентата?
- Че се трансформира в най-гледания български документален филм. Вестник „ Сега “ си разрешиха да го дефинират като най-гледания документален филм в последните няколко години, а нищо чудно да е и въобще. Реално статистика за този тип филми няма, защото документалното кино няма огромна гледаемост у нас.
Във кино лентата един от приятелите на Таков разяснява, че откакто е направил опит да промени правната система от вътрешната страна и схваща, че това няма да се случи по този метод, взема решение, че единственият късмет е да се провокира напън за смяна извън. Филмът има ли сходна цел?
- Мисля, че филмът към този момент съумява да надигне една вълна от хора, които осъзнават, че времето ни тук, на тази земя, е лимитирано и няма смисъл да се пилее. А ключът към триумфа е да съумяваме да се сплотяваме.
Първата ви среща с Кристиан Таков е около изявление за младежка, самостоятелна медия, за което той ви кани в дома си. Ако през днешния ден той беше още жив, какво бихте го попитали?
- Съжалявам, че приживе не съумях да го попитам да опише нещо за себе си. След изявлението се упреквах, че пропуснах това, а би ми било забавно да чуя какво щеше да отговори.
Бях написал на Кристиан Таков, че един ден ще снима видео за него. Радвам се, че съумях да се оправя с тази задача и да опиша тази история в документален филм, който, колкото и високопарно да звучи, се трансформира в някакъв културен феномен.
А вие какво бихте споделили за себе си?
- За себе си бих споделил, че съм човек, който не се отхвърля елементарно, и до последно предпочитам да имам вяра в силата на положителното. Опитвам се да създавам, работя и пребивавам в тази тенденция, и да върша дребните неща, които са по силите ми, с цел да трансформирам средата към себе си.
Поради огромния интерес документалният филм за живота и активността на юриста и академични учител, съосновател на " Да, България ", доцент Кристиан Таков (1965-2017) " Моралът е положителното " ще има втора прожекция в Културен дом НХК в Бургас на 29 януари, оповестиха създателите. Премиерното показване на продукцията в морския град бе пред цялостна зала с потенциал от близо 530 места, които бяха разпродадени два дни преди прожекцията. От екипа прецизираха, че на втората прожекция в морския град ще участва режисьорът на монтажа Димитър Стафидов и посланикът на " Моралът е положителното " Йордан Терзиев. Билети можете да си купите на каса НХК, Опера и в мрежата на Ивентим.
В момента режисьорът Веселин Диманов показва кино лентата в Швейцария, където от 27 до 30 януари му предстоят четири поредни прожекции в Женева, Цюрих, Берн и Веве. През февруари лентата ще бъде показана още в Люксембург, както и в трите канадски града - Торонто, Отава и Монреал. В момента създателите провеждат и мини турне в няколко града в Германия, което ще разгласят на страницата си във " Facebook ".
" Истината е, че при този парламент, тази настройка, това отношение към държавността, евентуално не е можело да се случи повече. Мнозинството в националното заседание няма, по този начин да се каже, конституционна концепция. Те нямат в действителност схващане за нуждата от повече държавност, повече западноверопейска цивилизация в България. На тях им е добре по този начин. И те, съгласно мен, откровено не виждат причина да вършат някаква смяна, тъй като тя може и да послужи другиму, само че не на тях. " Кристиян Таков
" Моралът е положителното " наблюдава моменти от живота на доцент Кристиан Таков от детската стая, през ученическия чин и студентската пейка, до преподавателската катедра и социална естрада, като ги слага в подтекста на историческите събития от последните десетилетия в България.
Преди седмица от екипа на кино лентата оповестиха, че “Моралът е положителното ” е приключил на 10 място в българския боксофис за 2022 година и е единственият документален филм в топ 10 на българските кино заглавия.
По време на първата среща с публиката в Бургас режисьорът Веселин Диманов разгласи, че работи по сюжет за идващ документален филм, който да е отдаден на Милен Цветков. (Виж изявлението с режисьора по-долу.)
" Защото в никакъв случай положителните неща и сериозните промени не се вършат от болшинството. Тези промени се вършат от прекомерно малцина хора, които знаят какво желаят. " Кристиян Таков
" България се разсънва извънредно постепенно, търка очи, обръща се още веднъж на другата страна, вика: „ Хайде да си подоспя малко “, само че към този момент е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става. " Кристиян Таков
Първата прожекция на документалния филм за Кристиан Таков " Моралът е положителното " в Бургас изправи публиката в препълнената зала на Културен дом НХК на крайници за продължителни овации, последвани от близо 40-минутна полемика с екипа на кино лентата - оператора Калоян Игнатов, монтажиста Димитър Стафидов и камера-операторите Владимир Трифонов и Димитър Йорданов. Те оповестиха, че това е най-многочислената им прожекция от премиерата до момента.
" Една от най-важните дела, които сме си сложили, е да има нещо, което да продължава положителното, свършено от Кристиан Таков. Чрез благотворителни прожекции до този миг сме събрали 11 000 лева за благотворителни цели на разнообразни организации и хора ", съобщи Веселин Диманов от сцената. Той описа още, че филмът е плод на тригодишен труд, в който най-трудната част е била откриването на архива с телевизионните и радио участия на Таков в интервала от 1989 до 1991 година. Те липсвали от фонда на Българска национална телевизия и БНР поради липса на място и съгласно него е огромно достижение, че с екипа са съумели да ги възстановят. От Българска национална телевизия показаха пред OFFNews, че фондът от 80-те и 90-те към момента не е изцяло цифровизиран, само че процесът е в ход, и че са съдействали изцяло на режисьора за достъп до архивите. Диманов добави още, че имат намерение да дарят архива в цялостния му тип, с цел да може в бъдеще всеки, който има предпочитание да работи по тематиката, да има достъп до него. Той описа също, че огромен принос за съществуването на по-стари фрагменти с Таков има и Нери Терзиева, чийто " журналистически усет ", както Диманов го назова, я е карал в продължение на три години - от 1989 до 1992 година, без да го познава персонално и без да знае какво ще е неговото развиване, да праща екипи, които да го снимат.
" Мисля, че няма да е неверно да кажем, че Кристиан Таков е национално благосъстояние ", бяха думите на мъж от публиката, а различен, показал се като някогашен студент на Таков, държеше да означи, че той доста е държал " неговият облик да не бъде героизиран, тъй като по този метод всички ние сме склонни да прехвърлим персоналната си отговорност върху някой различен. Нека помним обаче, че това е образецът, само че отговорността на всеки един от нас е персонална ", добави той.
" Изборът сред ляво и дясно е, условно казано, избор сред капитализъм и социализъм. А ние имаме проблем с феодализма. " Кристиян Таков
Ето какво още сподели Веселин Диманов в изявление за Българска телеграфна агенция след прожекцията:
От сцената заявихте, че планирате идващият ви филм да е за журналиста Милен Цветков. На какъв стадий е?
- Все още е на стадий изследване, само че това ми е огромна концепция и към този момент го разгласявам обществено. Вече пиша сюжет на тематика семейство и с тяхно позволение се надявам да продължа.
Споделихте, че документалният филм „ Моралът е положителното “ е основан с огромно предпочитание и с напълно с персонални средства и дарения, без никакво държавно финансиране и поддръжка. Как това спомогна за триумфа му?
- Мисля, че в действителност това е ключът към триумфа, тъй като филмът мина през доста хора и доста стадии. Фрустрациите, през които преминахме като финансирането, юридическите проблеми, както и генерално концептуалните, в действителност затвърдиха екипа и дадоха друга тенденция на работата. Хората не се включваха поради финансовата част, а точно, с цел да се „ преборим “ с концепцията, че в България не може да се споделя за такива хора.
Успехът ни в този момент се дължи само и единствено на напъните, които ние влагаме. Никой не може да си показа през какво минава всеки един от нас.
Какво ви стимулира да продължавате?
- Начинът, по който изградихме сюжета и го разказахме, е точно концепцията за това какъв може да бъде всеки един от нас, в случай че последва образеца на различен човек, който в тази ситуация е Кристиан Таков. Това в действителност окрилява ужасно доста хора. Не знам дали си давате сметка какъв брой доста хора от институциите срещам, които са били негови студенти – в малките екрани, радиа, в държавни институции, даже от Европейския парламент – които не престават неговите хрумвания. Както и довечера бе упоменато, те също ни споделяха, че не престават неговото дело, тъй като в България в действителност липсва истина и правдивост. Наистина имам вяра, че имаме потребност от истина, която да ни освободи и правдивост, която да поведе този народ в ясна посока. Ние можем да спорим на всевъзможни тематики – идеологически, политически, само че в края на деня би трябвало да има обща цел, която да е оттатък нашите битови проблеми и потребности.
Имате ли усещания каква част от публиката идва на прожекциите, познавайки Кристиан Таков и по какъв начин доближава филмът до онази, която не познава личността му?
- Голяма част не го познават и до ден-днешен не мога да си обясня тази сила, която цялостни залите. Това е филм, който не е задължаващ, не е рекламиран, предава се от уста на уста. Ние сме вложили извънредно малко средства за реклама, даже нямаме плакати, което единствено още един път удостоверява думите на Таков, че положителното има непрекъсната потребност в него да се влага сила, с цел да продължи да съществува. Хората го усещат и не престават тази негова задача, идвайки, гледайки, научавайки и споделяйки.
За мен беше значимо да представим кино лентата в Бургас, който е особено място и за монтажиста Димитър Стафидов, който е родом от Бургас, само че и за самия Таков, който е обичал да идва тук. Беше прелестно, че салонът беше цялостен и хората не желаеха да си потеглят. Това се случва всякога – до последния надпис, до последната писмен знак хората стоят и чакат и в случай че никой от нас не излезе, настъпва един засрамен миг със светването на светлините. Сякаш посредством нас публиката желае да се допре до него. Просто не можеш да останеш апатичен, само че когато го чуете да споделя да вземем за пример, че на прекомерно доста виновни постове има пъклен доста некадърници, всеки го усеща и си го мисли. Ние живеем в това. Средата ни е такава, че на положителните и на хората, които желаят, имат силата и могат да допринесат с нещо, път не се дава. Обществото всеки ден вижда, че напред излизат комфортните. И когато се появи един човек, който ви дава друга концепция, тенденция, образец за това по какъв начин да се усъвършенства обстановката, работи окриляващо.
Споменахте, че Кристиан Таков е завещал труд от над 8000 страници и то освен на български език. Има ли нещо, което съжалявате, че сте пропуснали да включите във кино лентата?
- Да, автобиографията му, която той е написал още на 17 години, а се чете като произведение на изкуството, в което той приказва за видни писатели като Достоевски, има размишления за бъдещето на страната, за демокрацията, за личния си живот. Когато я открих, бях впечатлен от дълбочината на написаното от него на такава възраст.
До последно никой, даже фамилията му, не вярваше, че ще открием и изгубените от архива на Българска национална телевизия и БНР записи, само че и това се случи. Имаше дълъг развой, в който с майка му (оперната певица Галя Йончева – бел.а.) преминахме през целия му списък. Когато в един от бележниците му открихме записка „ Да се виждам в младежко предаване “, това напълно промени концепцията ни за кино лентата и сюжета.
Много значимо бе и доверието, което с времето се построи сред мен и майка му, тъй като тя се убеди, че тематиката не ме вълнува незадълбочено. Аз желаех да основа филм, който има личен живот, а моята роля и тази на екипа в този момент е единствено да продължаваме да го демонстрираме, да го насочваме. Той обаче си живее личен живот.
Кой е най-малкият град, в който сте имали прожекции до момента?
- Белоградчик и салонът с потенциал 120 души беше цялостен даже с правостоящи.
Освен в голям брой градове в България, е показван към този момент и в няколко други страни. Къде още следва да бъде гледан?
- През януари предстоят три прожекции в Швейцария – в Женева, Цюрих и Берн. Предстои огромно разпространяване и в Съединени американски щати, което не идва от нас, а още веднъж от хора, изявили предпочитание да го демонстрират. Ще концентрираме време и сила в реализирането на спомагателни прожекции в Европа, защото получаваме доста запитвания и интерес към такива.
Кой е съгласно вас най-големият триумф на кино лентата?
- Че се трансформира в най-гледания български документален филм. Вестник „ Сега “ си разрешиха да го дефинират като най-гледания документален филм в последните няколко години, а нищо чудно да е и въобще. Реално статистика за този тип филми няма, защото документалното кино няма огромна гледаемост у нас.
Във кино лентата един от приятелите на Таков разяснява, че откакто е направил опит да промени правната система от вътрешната страна и схваща, че това няма да се случи по този метод, взема решение, че единственият късмет е да се провокира напън за смяна извън. Филмът има ли сходна цел?
- Мисля, че филмът към този момент съумява да надигне една вълна от хора, които осъзнават, че времето ни тук, на тази земя, е лимитирано и няма смисъл да се пилее. А ключът към триумфа е да съумяваме да се сплотяваме.
Първата ви среща с Кристиан Таков е около изявление за младежка, самостоятелна медия, за което той ви кани в дома си. Ако през днешния ден той беше още жив, какво бихте го попитали?
- Съжалявам, че приживе не съумях да го попитам да опише нещо за себе си. След изявлението се упреквах, че пропуснах това, а би ми било забавно да чуя какво щеше да отговори.
Бях написал на Кристиан Таков, че един ден ще снима видео за него. Радвам се, че съумях да се оправя с тази задача и да опиша тази история в документален филм, който, колкото и високопарно да звучи, се трансформира в някакъв културен феномен.
А вие какво бихте споделили за себе си?
- За себе си бих споделил, че съм човек, който не се отхвърля елементарно, и до последно предпочитам да имам вяра в силата на положителното. Опитвам се да създавам, работя и пребивавам в тази тенденция, и да върша дребните неща, които са по силите ми, с цел да трансформирам средата към себе си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ