Директорът на АИКБ за 9-часов работен ден: Извънредният труд е забранен, но е доброволен
И служащите, и работодателите желаят да се свърши повече работа. Това съобщи изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов по отношение на концепцията де факто работният ден да стане 9 часа, посредством смяна в Кодекса на труда за увеличение на изключителното работно време от 150 часа на 300 часа.
Ако желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт и на производството, това не може да стане посредством нарастване на служащите, а единствено посредством работа, добави той пред Българска национална телевизия, защото имало недостиг на фрагменти в България на всякакво равнище.
Извънредният труд е доста деликатна тематика – има доста работа. Иска се с по-малко на брой служащи да се свърши цялата работа, която има. Това значи, че се стига до злоупотреби със заплащането и отчитането на ексклузивен труд. Така доктор Валери Апостолов от КТ „ Подкрепа ” разяснява тематиката, като съобщи, че и в този момент законодателството ни нарушава европейска инструкция. Причината – има до 150 часа ексклузивен труд за 6 месеца, а в директивата поставя граница от 4 месеца.
Почти 50% от изключителния труд не се регистрира и заплаща – изрично срещу сме тези оферти, добави Апостолов.
Извънредният труд в действителност е неразрешен от Кодекса на труда и може да бъде прилаган единствено при изключителни случаи, само че той в действителност е непринуден труд, разяснява Иванов. И напомни, че изключителният труд в този момент по закон се заплаща с 50% повече от естествената ставка през работни дни, 75% през почивни и 100% при публични празници.
Съвсем елементарно е всеки шеф да си направи профсъюз и с няколко души да си прокарва каквито ползи са му угодни. При изключителния труд има физическа и психическа натовареност на организма. Това води до неприятна централизация, до неприятно трудово осъществяване и до предпоставки за съществени трудови злополуки, заключи Апостолов. Работниците поставят ексклузивен труд, тъй като заплащането е ниско – в Европа се приказва за понижаване на работната седмица, във Финландия даже за 4-часов работен ден, сподели още той.
Размерът на възнагражденията е подобен, какъвто е – изключителният труд се поставя със единодушието на служащия, настоя обаче Иванов. И акцентира, че европейската инструкция, за която приказва Апостолов, не дефинира предел за изключителния труд, това си било решение на съответната държава-членка.
В този ред на мисли, шефът на АИКБ разяснява, че би трябвало да има работещ механизъм за договаряне на минимална работна заплата. Засега със синдикатите има единодушие, че следва минималната заплата да се договоря за три групи – нискоквалифицирани, средноквалифицирани и висококвалифицирани. Няма обаче контрактувана основа за механизъм. Сега минималната заплата е 610 лв. на месец, като Иванов се съгласи, че това е малко, само че и не отхвърли, че работодателите в действителност не са съгласни за 610 лв. на месец, а за по-малко.
Производителността на труда е функционалност на неща като съоръжение и технология, счита Апостолов и уточни кой е виновен за това - работодателят. Той не пропусна да каже, че всички коментирани тематики са част от пакета от 40 ограничения за труда и стопанската система, който се разисква сред работодателите, синдикатите и страната. Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси. Сред предложенията са – първите три дни от болничния да се върнат в Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината. Друга тематика е промяна в общественото подкрепяне, а предлагането е заплащанията да се обвържат с постоянното вървене на учебно заведение и полагане на общественополезен труд на възрастните. Да се дават и помощи за вода, е друга концепция на бизнеса и синдикатите. Има и концепция да се създаде национална стратегия за промяна на комплекса “Марица - Изток ” и България да се включи в програмата “Въглищни райони в преход ” - поради така наречен " зелена договорка " на Европейски Съюз. А до какво може да докара тя - научете в специфичен разбор, юридически за Actualno.com!
Ако желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт и на производството, това не може да стане посредством нарастване на служащите, а единствено посредством работа, добави той пред Българска национална телевизия, защото имало недостиг на фрагменти в България на всякакво равнище.
Извънредният труд е доста деликатна тематика – има доста работа. Иска се с по-малко на брой служащи да се свърши цялата работа, която има. Това значи, че се стига до злоупотреби със заплащането и отчитането на ексклузивен труд. Така доктор Валери Апостолов от КТ „ Подкрепа ” разяснява тематиката, като съобщи, че и в този момент законодателството ни нарушава европейска инструкция. Причината – има до 150 часа ексклузивен труд за 6 месеца, а в директивата поставя граница от 4 месеца.
Почти 50% от изключителния труд не се регистрира и заплаща – изрично срещу сме тези оферти, добави Апостолов.
Извънредният труд в действителност е неразрешен от Кодекса на труда и може да бъде прилаган единствено при изключителни случаи, само че той в действителност е непринуден труд, разяснява Иванов. И напомни, че изключителният труд в този момент по закон се заплаща с 50% повече от естествената ставка през работни дни, 75% през почивни и 100% при публични празници.
Съвсем елементарно е всеки шеф да си направи профсъюз и с няколко души да си прокарва каквито ползи са му угодни. При изключителния труд има физическа и психическа натовареност на организма. Това води до неприятна централизация, до неприятно трудово осъществяване и до предпоставки за съществени трудови злополуки, заключи Апостолов. Работниците поставят ексклузивен труд, тъй като заплащането е ниско – в Европа се приказва за понижаване на работната седмица, във Финландия даже за 4-часов работен ден, сподели още той.
Размерът на възнагражденията е подобен, какъвто е – изключителният труд се поставя със единодушието на служащия, настоя обаче Иванов. И акцентира, че европейската инструкция, за която приказва Апостолов, не дефинира предел за изключителния труд, това си било решение на съответната държава-членка.
В този ред на мисли, шефът на АИКБ разяснява, че би трябвало да има работещ механизъм за договаряне на минимална работна заплата. Засега със синдикатите има единодушие, че следва минималната заплата да се договоря за три групи – нискоквалифицирани, средноквалифицирани и висококвалифицирани. Няма обаче контрактувана основа за механизъм. Сега минималната заплата е 610 лв. на месец, като Иванов се съгласи, че това е малко, само че и не отхвърли, че работодателите в действителност не са съгласни за 610 лв. на месец, а за по-малко.
Производителността на труда е функционалност на неща като съоръжение и технология, счита Апостолов и уточни кой е виновен за това - работодателят. Той не пропусна да каже, че всички коментирани тематики са част от пакета от 40 ограничения за труда и стопанската система, който се разисква сред работодателите, синдикатите и страната. Мерките са разпределени в 4 посоки за промени - бизнес среда и стопанска система, енергетика, демография, обучение, пазар на труда, трудова миграция и обществени въпроси. Сред предложенията са – първите три дни от болничния да се върнат в Национален осигурителен институт, минималната заплата да е по стопански браншове, да се възвръща налог общ приход на бедните в края на годината. Друга тематика е промяна в общественото подкрепяне, а предлагането е заплащанията да се обвържат с постоянното вървене на учебно заведение и полагане на общественополезен труд на възрастните. Да се дават и помощи за вода, е друга концепция на бизнеса и синдикатите. Има и концепция да се създаде национална стратегия за промяна на комплекса “Марица - Изток ” и България да се включи в програмата “Въглищни райони в преход ” - поради така наречен " зелена договорка " на Европейски Съюз. А до какво може да докара тя - научете в специфичен разбор, юридически за Actualno.com!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ