Страсбург: Възхвалата на Народния съд не е свобода на словото
Хвалбите на Народния съд не са предпазени от правилото за свободата на словото. Това излиза наяве от решение на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург от през днешния ден, заяви " Сега ". С него се отхвърля жалбата на Валери Жаблянов от Българска социалистическа партия, който се опита да осъди България, откакто беше махнат от поста зам.-председател на Народното събрание през 2018 година
Когато бъде преведено на български, решението на Страсбург може да послужи за къс курс на държание на депутатите от " Възраждане ", а и на радиоводещия Петър Волгин, който също намерено възхвалява трибунала и даже беше даден на съд за това.
Жаблянов беше свалян от поста, който заемаше в 44-ото Народно заседание с гласовете на ГЕРБ, " Обединени патриоти " и " Воля ". Българска социалистическа партия гласоподава срещу, а Движение за права и свободи не взе участие във вота.
Неговото изявление, представяйки позиция на Българска социалистическа партия, че " Народният съд е належащо и неизбежно военновременно правораздаване " беше главният мотив за махането му. Другото съображение беше, че на 1 февруари се опита да осуети минутата безмълвие за жертвите на тоталитарния режим с изявление от трибуната против контракта за другарство с Македония.
Българска социалистическа партия опита да оспори това решение пред Конституционния съд, само че той одобри, че държанието на Жаблянов опонира на Конституцията и на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, с който се осъжда " невижданата кавга с народните представители от ХХV Народно заседание и всички почтено наказани от по този начин наречения " Народен съд ".
Така въпросът беше отправен до Страсбург. Междувременно Жаблянов остана народен представител до края на мандата на 44-ия парламент, само че напусна групата на Българска социалистическа партия и стана самостоятелен.
Страсбург прави обстоен обзор на така наречен Народен съд. Цитира се решение на Конституционния съд, в което се изяснява, че " националният съд " не е бил съд, а " ексклузивен арбитражен съд, чийто членове са били хора без правна подготовка " и който е работил според " обвинявания, повдигнати даже против хора, които към този момент са умряли ". За Конституционния съд решенията на този арбитражен съд " не могат да се характеризират като правосъдни решения ", защото те не са отговаряли на условията за обективен развой.
Открит е въпросът дали отстраняването на Жаблянов от поста му съставлява интервенция в правото му на независимост на изложение. Но това въобще няма потребност да се изследва, защото отстраняването му е било целесъобразно, споделя Страсбург.
Европейската спогодба за правата на индивида регламентира, че упражняването на свободата на словото, " доколкото е съпроводено със отговорности и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничавания или наказания, които са планувани от закона и са нужни в едно демократично общество в полза на националната и публичната сигурност и на териториалната целокупност, за предотвратяването на вълнения или закононарушения, за отбраната на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за попречване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране престижа и безпристрастността на правораздаването ".
Страсбург напомня, че в България " Народният съд " неразривно се свързва с репресиите, осъществявани от комунистическия режим. " От това следва, че всяко изрично и изцяло опрощение на този съд може да се преглежда като противоречащо на главните полезности на Конвенцията за правата на индивида ", се споделя в решението.
Изявлението на Жаблянов, направено от името на политическа партия, която е правоприемник на партия, носеща забележителна отговорност за основаването и действието на " Народния съд ", се равнява на изрично и изцяло опрощение на този арбитражен съд, без никакво самопризнание, че той е бил основан и е работил в нарушаване на главните условия за обективен развой и е произнесъл хиляди случайни присъди и присъди на политически съперници, доста от които са довели до незабавни изтезания. Изявлението не е направено непринудено, то е било в писмена форма, т.е. формулировката наподобява умишлена, споделят още магистратите. Затова съгласно тях то не заслужава нарасналата отбрана, която нормално се дава на изразяването по въпроси от публичен интерес.
Депутатите имат по-голяма отбрана. Но въпреки всичко тази независимост носи със себе си " отговорности и отговорности " и не е безспорна, показва още Европейски съд по правата на човека. Изявления на парламентаристи, които са в несъгласие с демократичните полезности, заслужават дребна отбрана, в случай че въобще заслужават отбрана. " Въпреки че тези " отговорности и отговорности ", несъмнено, не изключват всякакво разискване на деликатни или чувствителни въпроси, въпреки всичко е извънредно значимо за политиците, когато се показват обществено, да заобикалят мнения, които биха могли да насърчат назадничавост, и да бъдат изключително деликатни в отбраната на демокрацията и нейните правила ", се споделя още в решението.
Когато бъде преведено на български, решението на Страсбург може да послужи за къс курс на държание на депутатите от " Възраждане ", а и на радиоводещия Петър Волгин, който също намерено възхвалява трибунала и даже беше даден на съд за това.
Жаблянов беше свалян от поста, който заемаше в 44-ото Народно заседание с гласовете на ГЕРБ, " Обединени патриоти " и " Воля ". Българска социалистическа партия гласоподава срещу, а Движение за права и свободи не взе участие във вота.
Неговото изявление, представяйки позиция на Българска социалистическа партия, че " Народният съд е належащо и неизбежно военновременно правораздаване " беше главният мотив за махането му. Другото съображение беше, че на 1 февруари се опита да осуети минутата безмълвие за жертвите на тоталитарния режим с изявление от трибуната против контракта за другарство с Македония.
Българска социалистическа партия опита да оспори това решение пред Конституционния съд, само че той одобри, че държанието на Жаблянов опонира на Конституцията и на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, с който се осъжда " невижданата кавга с народните представители от ХХV Народно заседание и всички почтено наказани от по този начин наречения " Народен съд ".
Така въпросът беше отправен до Страсбург. Междувременно Жаблянов остана народен представител до края на мандата на 44-ия парламент, само че напусна групата на Българска социалистическа партия и стана самостоятелен.
Страсбург прави обстоен обзор на така наречен Народен съд. Цитира се решение на Конституционния съд, в което се изяснява, че " националният съд " не е бил съд, а " ексклузивен арбитражен съд, чийто членове са били хора без правна подготовка " и който е работил според " обвинявания, повдигнати даже против хора, които към този момент са умряли ". За Конституционния съд решенията на този арбитражен съд " не могат да се характеризират като правосъдни решения ", защото те не са отговаряли на условията за обективен развой.
Открит е въпросът дали отстраняването на Жаблянов от поста му съставлява интервенция в правото му на независимост на изложение. Но това въобще няма потребност да се изследва, защото отстраняването му е било целесъобразно, споделя Страсбург.
Европейската спогодба за правата на индивида регламентира, че упражняването на свободата на словото, " доколкото е съпроводено със отговорности и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничавания или наказания, които са планувани от закона и са нужни в едно демократично общество в полза на националната и публичната сигурност и на териториалната целокупност, за предотвратяването на вълнения или закононарушения, за отбраната на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за попречване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране престижа и безпристрастността на правораздаването ".
Страсбург напомня, че в България " Народният съд " неразривно се свързва с репресиите, осъществявани от комунистическия режим. " От това следва, че всяко изрично и изцяло опрощение на този съд може да се преглежда като противоречащо на главните полезности на Конвенцията за правата на индивида ", се споделя в решението.
Изявлението на Жаблянов, направено от името на политическа партия, която е правоприемник на партия, носеща забележителна отговорност за основаването и действието на " Народния съд ", се равнява на изрично и изцяло опрощение на този арбитражен съд, без никакво самопризнание, че той е бил основан и е работил в нарушаване на главните условия за обективен развой и е произнесъл хиляди случайни присъди и присъди на политически съперници, доста от които са довели до незабавни изтезания. Изявлението не е направено непринудено, то е било в писмена форма, т.е. формулировката наподобява умишлена, споделят още магистратите. Затова съгласно тях то не заслужава нарасналата отбрана, която нормално се дава на изразяването по въпроси от публичен интерес.
Депутатите имат по-голяма отбрана. Но въпреки всичко тази независимост носи със себе си " отговорности и отговорности " и не е безспорна, показва още Европейски съд по правата на човека. Изявления на парламентаристи, които са в несъгласие с демократичните полезности, заслужават дребна отбрана, в случай че въобще заслужават отбрана. " Въпреки че тези " отговорности и отговорности ", несъмнено, не изключват всякакво разискване на деликатни или чувствителни въпроси, въпреки всичко е извънредно значимо за политиците, когато се показват обществено, да заобикалят мнения, които биха могли да насърчат назадничавост, и да бъдат изключително деликатни в отбраната на демокрацията и нейните правила ", се споделя още в решението.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ