Хуморът е полет и острота на мисълта, казва обичаният писател

„ Хуморът е полет и заостреност на мисълта ”, споделя обичаният публицист сатирик Михаил Вешим. Главният редактор на креативното гнездо „ Стършел ” постоянно пази възприятие за мяра в приказките и употребява хумора, с цел да лекува нашенските недъзи. Бай Ганьо е прелъщение, на което нито един сатирик не може да устои, по тази причина и обликът му е безконечен. Според Вешим, днешният Ганьо има доста проявления – може да е международна звезда на футбола, може да е водач. Но все си остава бай Ганьо. За Ганьовата изборна победа, с думите на Михаил Вешим и неговия Бай Ганю във " Врана ".

– Оo, бай Ганю, честита победа! Беше ли във Врана на банкета по случай спечелването на изборите?

– Кой, аз ли? Ами че аз в случай че не бъда, кой ще бъде! – отговаря ми бай Ганю и като си засуква левия мустак, удря ми едно лукаво око, т.е.: " Догде има будала свят, бай ти Ганю изпуска ли келепира "... 

– Е, по какъв начин мина? Беше ли радостно?

– Абе кой ти гледа радостно, кяр имаше богат! Нарязах се като... таквозинка... Знайш, аз имам един другар, предприемач, дето ме писа в листите на придвижването. Бутнах някой лев и той така ме написа, че с двата крайници съм в Народното събрание... Дойде за бай ти Ганю новото време! 
Намазах си косата с гел, зер така в този момент е доста фешън - и Кошлуков и Севлиевски все с гел се мажат. И отивам в двореца. Гледам бъдещите депутати към този момент са там... Едни млади такива, жълто още имат към устата. Били учили по всякакви колежи. Бай ти Ганю у лицей не е учил, той всичко си знае... Хвърлих едно око на салона – трапезите подредени, чиста работа! Събра се свят - един работил в " Мерил Линч ", различен 6 " Прайс Уотърхауз "... Ни Мерил Линч го знам кой е, ни Уотърхауз...

Излязоха царят и царицата. 
– Ръка целувахте ли им?

– Е, хелбетя... Абе аз за избираемо място в листите и за такбаз софра и 100 ръце бих целунал. Нейсе, целунахме... Че след това като се юрнахме, брате мой, към масите по стълбите надолу! Ако щеш вервай, в случай че щеш не, аз през три стъпала се метнах, щях да се блъсна в огледалото, но не оставих да ме превари никой. Докопах хайверя, че като задълбах с лъжицата, в случай че е било по-малко от половин кило - грех да ми е на душата! Оная ти риба майонез, ония ти ми закуски, имената им не зная, че като зинаха ония ми ти уста... Остави се! Ядох, ядох, тъпках... и до момента се чудя по какъв начин не ми се пръсна стомахът. Ами пиянство!... Кога съм си отишел, по какъв начин съм си отишел, заколи ме, не помня... Уфф! Още ме боли главата от туй пусто шампанско... Че остави това, ами като взех, че си наблъсках джебовете с пасти, па те меки, да ги земе дявола, че като се размазаха из джеба ми... Още не сме влезнали у властта и падна огромно лапане, а какво ще e нататък, напряко не ми се мисли!... Е, хайде, довиждане, че отивам да ме гласят за министър...

– Сбогом, бай Ганю!

5 април 1895 – 18 юни 2001

Карикатури: Илия Бешков, Тодор Цонев
Снимка: Иван Бакалов