Хулия Пастрана е родена през 1834 година в малко селище,

Хулия Пастрана е родена през 1834 година в малко населено място, наречено Сантяго и живее с локалното племе на майка си. От дете тя е друга от останалите към нея, поради дългата тъмна коса по лицето си, което е издължено и с огромни зъби, наподобяващо това на орангутан. Наричат я “момичето вълк ”. Незнайно за времето си Пастрана страдала от рядка генетична болест – хипертрихроза.

Дните си живее умерено до гибелта на майка си, когато ще бъде продадена от своите хора на губернаторът Педро Санчес. Мъжът е благ с нея и я учи на няколко непознати езика, както и да написа и чете на своя майчин език. По време на престоя си Санчес я разказва като блага и умна млада дама с прелестен темперамент.

През 1884 година Хулия взема решение да напусне краткотрайният си заслон и да се завърне измежду племето си, само че по пътя се среща с американският шоумен М. Рейтс. С обещанията си да я направи звезда в Америка, наивната 20 годишна сензация се поддава на опцията да пътува.

Установявайки се в Ню Йорк тя стартира работа в шоу за изроди като танцьорка и изпълнителка на испански национални песни. Огромни тълпи се стичат да гледат чудатото ново попълнение. Надеждите на Пастрана, че публиката се любува на представлението ѝ са разрушени, когато  осъзнава, че само следят косматото ѝ лице.

За чудатият тип на младата звезда са измислени доста обидни прякори, поставяни на рекламни брошури, които я разказват като комбинация сред човек и звяр. Позната като “Косматата жена ”, “Жената мечка ”и “Неописуемата ” тя ще стане най – известна с наименованието “Жената маймуна ”. От триумфа си Хулия потегля из други щатове по Източния бряг, както и Канада. С новият си управител Теодор Лент участва и на доста балове и събития, където е канена на танци от безчет мъже, редейки се да я видят от близко.

Със статусът ѝ на звезда името Хулия Пастрана ще се разчуе и из цяла Европа. За достоверност младата изпълнителка е преглеждана от куп доктори, които удостоверяват теорията, че тя е хибрид и я дефинират като чудато създание. Тези думи работят идеално за рекламните акции на нейните представления, които пълнят с тежки монети джобовете на алчният Лент. Допълнително с ексцентричната осанка шоуменът показва измислената история за живота на танцьорката. Описва в огромни елементи съществуването на страховито племе маймуноподобни, което дефинира за предците на Хулия, живеещи по пещери.

За да не изплаши публиката с тези врели некипели ги успокоява, че макар първобитният си външен тип женското в Пастрана надвива и тя е отзивчива и безвредна. Парадирането ѝ на сцената като диво екзотично животно, съчетано с измислиците на Лент карат част от хората в действителност да повярват лъжите, до момента в който други знаят, че тя е просто елементарен човек.

Невероятният случай на Пастрана я прави обект на в допълнение проучване от медицински експерти, които установяват, че тя е единствено “деформирана жена от мексикански генезис ”. Шоуменът, обаче няма причина да разкрива истината като вижда какъв брой известна става неговата изпълнителка.

Статутът на известната персона ѝ печели доста оферти за сгодяване. Под въздействието на Лент тя няма късмет, само че да отхвърля на всеки мъж, под претекста че приходите им не отговаряли на нейните упования. Докато Теодор чака да се появи някой милионер из тълпата, звездата е харесана от Финиъс Барнъм, който желае да я направи част от личното си шоу. От боязън да не загуби своят единствен източник на доходи, Лент ще предприеме решението самичък да се ожени за обърканата Пастрана.

Въпреки очевидните си усеща към мъжа си Хулия ще получи в подмяна домакински затвор като ѝ е категорично неразрешено напускането на къщата денем, тъй като това ще се отрази зле на бизнеса. С неналичието на каквито и да е близки другари задачата е елементарно изпълнима и задачите си дни прекарва затворена у дома.

Изтезанието ѝ като брачна половинка се удостоверява от актрисата Фредерика Гозман, която опознава “Жената маймуна ” във Виена. Въпреки обясненията на обич към мъжа си тя постоянно таи в очите си една особена горест, останала вечно неизречена. За нечовешкото отношение към Пастрана ще разяснява и Хърман Ото, немски притежател на цирк, в своя книга, описваща срещата с въпросната дама.

Независимо от обстоятелството, че Лент се държи с Хулия все едно отглежда домакински любим дамата остава с него и ще разбере през 1859 година, че носи неговото дете. Тя ще роди момченцето, до момента в който е на турне в Москва. За нейно злощастие рожбата ѝ умира единствено след 35 часа и унищожената нова майка ще последва синът си на 26-годишна възраст след пет дни от болки, породени от следродилни затруднения.

Разбитото сърце на Теодор не скърби по изгубеното си семейство, а по провалените благоприятни условия за бъдещето на благият му портфейл. Останал без атракция, той дава телата на съветският професор Соколов, с цел да резервира видат им. Посъщо на майка си останалото без име бебе наследява нейното заболяване и двамата остават известно време изложени в съветски академични анатомичен институт.

Виждайки необикновено положителното мумифициране на жена си и детето си шоуменът вижда златен късмет да завоюва още куп приходи като взема решение да откупи телата им. С тях той ще обикаля света, представяйки ги на панаири и циркови представления. Дори дълго след гибелта му двойката трупове не престават да се излагат на разнообразни мероприятия против обилно възнаграждение.

В отбрана на към този момент починалата Пастрана ще се провеждат гневни протести за най – след това душата ѝ да почива в мир. Чак през 2013 година ще се организира публично заравяне на покойницата в родният ѝ град. На церемонията се събират хиляди, които показват респект към страданията и употребата на горката млада жена.

Снимки: Wikipedia