ДАНС разкри: Фармацевтичната мафия се развихря при кабинета „Кирил Петков“
Хроничният недостиг на някои медикаменти в България стартира през 2022 година по времето на държавното управление “Кирил Петков ”, демонстрира отчет на ДАНС за аргументите за дефицит на лекарства в страната, който е получен в комисията по опазване на здравето в Народното събрание от ръководителя й Костадин Ангелов. В средата на август тази годинаАнгелов сезира службите и Министерство на вътрешните работи поради сигнали за противозаконна търговия с медикаменти и систематичен недостиг на животоспасяващи лекарства у нас.
Припомняме, че кабинетът “Петков ” взе властта на 13 декември 2021 година и продължи да ръководи до 2 август 2022 година В разбора на ДАНС се споделя, че “през март 2022 година министърът на опазването на здравето указва на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) да бъде осъществена смяна на формулата за пресмятане на дефицита на медикаменти в сходство със Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ) ”.
“Вследствие на новия метод за пресмятане огромна част от лекарствените артикули, неразрешени за експорт до март 2022 година, са отпаднали от СЕСПА (Специализирана електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули, б. р.), вследствие на което е миропомазан частният търговски интерес за сметка на българския пациент ”, се показва още в разбора на ДАНС.
В документа ясно е казано, че “макар законосъобразна, новата методика в действителност разрешава на търговците да изнесат всички количества над 65 % от потреблението, като ги задължава да поддържат наличия съвсем на половина по-малки спрямо пазарното търсене, а законосъобразната формула в реалност опонира на задачите на закона ”.
“В тази връзка може да се смята, че нормативната уредба е създадена целеустремено в полза на търговците и не обезпечава ефикасни благоприятни условия за противопоставяне или отбягване на недостиг ”, написа още в разбора на ДАНС. Нещо повече, при инспекцията на аргументите за недостига на животоспасяващи медикаменти, се оказва следното: “Макар и спазен законът, по този метод се улеснява износът на значими лекарства към държави-членки на Европейския съюз и трети страни от български търговци на едро, вследствие на което се задълбочава дефицитът на избрани лекарства. Това води до облагодетелстване на противозаконните схеми, свързани с източване на обществени средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ”.
От ДАНС са създали и самобитна ретроспекция на казуса с неналичието на медикаменти у нас. “Проследяването на историята по основаването, работата и опитите за въздействие върху СЕСПА водят до заключението, че измененията в ЗЛПХМ са признати, с цел да облагодетелстват паралелния експорт на лекарствени средства. Впоследствие процесът по използване на Закона и Наредбата е бил съзнателно занимателен и системата е била построена по този начин, че да не работи в интерес на публичния интерес ”, се показва в документа.
Реклама
От ДАНС предлагат вносът и достъпът до лекарствени артикули, като част от стратегическите действия в системата на опазването на здравето, да бъдат обект на засилен надзор от страна на страната за недопускане на недостиг на лекарства на българския пазар, за сметка на генериране на съществени облаги от паралелните търговци.
Най-притеснителна е последната част от разбора на ДАНС, съгласно която “продължават опитите на разнообразни стопански субекти да се облагодетелстват ”, като “оказват въздействие върху решенията на фармацевтичния бранш, което ощетява българските пациенти и води до финансов риск пред бюджета за опазване на здравето ”.
Анализът на ДАНС
Фирми не престават да изнасят лекарства
• През част от сдруженията медикаментите минават единствено по документи, с цел да бъде узаконен стоковият оборот. Фирми не престават да изнасят от страната лекарства, с цел да осъществят облага, което води до значителен дефицит на медикаменти при търговците на дребно.
• Основен дял от приходите паралелните търговци осъществят от покупко-продажби със скъпоструващи лекарства, като от ден на ден лекарствени артикули от така наречен “среден клас ” са обект на експорт.
• През юни 2023 година след взаимни инспекции на ДАНС и ИАЛ са открити сдруженията “Ситадел Фармасютикълс ” ООД, “Изифарм ” ЕООД и “Нипон Белс Матрикс ” ЕООД, които са правили експорт на лекарства, включени в забранителния лист. Фирмите са обект на административно наказателни производства от страна на ИАЛ.
