Христос е изцерил десет прокажени за един ден. Но колко

Христос е излекувал 10 прокажени за един ден. Но какъв брой от тези прокажени са се върнали най-малко да му благодарят? Само един. Вие можете да прочетете за това в евангелието от Лука. Когато Христос се обърнал към своите възпитаници и ги попитал: " Къде са деветимата? " се оказало че всички си отишли. Скрили се без всякаква признателност!

Позволете ми да Ви задам един въпрос: " Защо вие и аз, и предприемачът от Тексас чакаме повече признателност за своите неголеми услуги, в сравнение с е получил Христос? " А когато работата се отнася до пари? Тук ситуацията е още по безнадеждно. 

Ето по този начин стоят нещата. Човешката натура постоянно е била човешка и надали тя ще се промени в продължение на вашия живот. Защо да не я приемем такава, каквато е? Защо да не се отнесем към това също по този начин реалистично, както Марк Аврелий, един от най-мъдрите хора, които в миналото са управлявали римската империя. Веднъж той записал в своя дневник: " Днес аз се срещам с хора, които прекалено много приказват, хора, съсредоточени върху себе си, егоистични и неблагодарни. Но мен това не ме удивява и не ме безпокои, защото аз не мога да си показва света без такива хора. "

Това е рационално, само че не е ли по този начин? Ако вие и аз през всичкото време мърморим във връзка на неблагодарността, то кого да упрекваме в това? Човешката натура или непознаването й? Затова дано не чакаме признателност. Тогава в случай че някои към нас внезапно ни благодари, това ще бъде чудесна изненада. А в случай че не я получим, няма да бъдем огорчени.

Ето първият тезис, който се пробвам да подчертая в тази глава:

За хората е естествено да не помнят за благодарността, по тази причина, в случай че чакате признателност, вие си готвите доста огорчения. 

Има единствено един метод да заслужите обич - да престанете да я изисквате и да започнете да дарявате обич, без да се надявате на признателност.

Така разсъждават непрактичните идеалисти, витаещи в облаците? Нищо сходно. Това е просто здравият смисъл. Това е добър прийом за вас и за мен да придобием щастието, за което мечтаем. Аз зная. Така беше и в моето семейство. Майка ми и татко ми с наслада помагаха на другите. Ние бяхме небогати и постоянно имахме задължения. Но все пак моите родители всяка година се изхитряха да прашат пари в приюта за сираци в Каунсил-Блафс, щат Айова. Майка ми и татко ми в никакъв случай не бяха посещавали този подслон. Вероятно никой не им е благодарил за техните пожертвувания - с изключение на с писмо. Но те бяха богато възнаградени, защото изпитваха наслада, оказвайки помощ на дребните деца, не желаейки и не очаквайки в отговор признателност.

След заминаването ми от къщи аз всяка година изпращах на татко ми и майка ми чек по случай Рождество и ги молех да си купят нещо прелестно. Но те рядко харчеха тези пари за себе си. Когато пристигах при тях няколко дни преди Рождество, татко ми ми разказваше, че е купил въглища и артикули за " една бедна вдовица ", която имала доста деца и малко пари. Каква наслада изпитваха моите родители, правейки тези дарове. Радост от това, че даваха, не очаквайки нищо в подмяна!

Аз съм убеден, че моят татко съвсем подхожда на описанието на идеалния човек, направено от Аристотел - човек, изцяло заслужил правото на благополучие. " Идеалният човек, - е споделил Аристотел, - изпитва наслада от това, че прави милосърдие на другите, само че се срами да одобри милосърдие от другите. Възвишените натури творят положително, низшите натури го одобряват. "

Ето втория тезис, който се пробвам да ви подчертая в тази глава:

Ако желаеме да придобием благополучие, дано прекратим да мислим за благодарността или за неблагодарността, а да правим милосърдие поради вътрешната наслада, която изпитваме от това. 

В течение на хиляди години родителите си скубят косите от неблагодарността на децата си. Даже шекспировият крал Лир възкликва: "...толкова по болно, в сравнение с да те ухапе змия, е да имаш неблагодарно дете! "

Но за какво децата би трябвало да бъдат признателни, в случай че ние не сме възпитали у тях това възприятие? Неблагодарността е естествена – като бурен благодарността е сходна на розата. Тя би трябвало да се отглежда, да й се трепери. Ако нашите деца са неблагодарни, то кой е отговорен? Може би ние самите. Ако ние в никакъв случай не сме ги учили да показват благодарността към другите, по какъв начин можем да чакаме от тях признателност по повод към нас самите?

За да избегнете огорченията и безпокойствата във връзка на неблагодарността изпълнявайте предписание трето:

Вместо да преживявате поради неблагодарността, не очаквайте признателност. Творете положително, поради личната си наслада. И помнете, че благодарността – това е такава линия на характера, която би трябвало да се възпитава. Ако желаеме нашите деца да ни бъдат признателни, би трябвало да ги научим на това. 

Избрано от: „ Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълностоен живот ”, Дейл Карнеги, изд. Alex TM&Co, 1990
Снимка: en.wikipedia.org