Бижутера: Трапезата след мача е най-ценното на аматьорския футбол
Христо Йовов сигурно е най-популярният футболист, излязъл от Своге и стигнал даже до Шампионската лига. Сега 44-годишният някогашен атакуващ халф и крило на Левски, Локо София, Мюнхен 1860, Литекс и Арис Лимасол радва феновете на играта в А ОФГ София - Запад, а неговият тим Сините орли (Своге) е приятната изненада след есенния дял, заемайки трето място в дебютния си сезон.
За футбола в четвърта дивизия и романтиката на селските игрища Бижутера, който е 4-кратен първенец и 2-кратен притежател на Купата на България, приказва в особено изявление за " Тема Спорт ".
Христо, какво е чувството да играеш в А ОФГ и какво ти дават тези мачове?
- Дават ми удоволствието от играта на огромен терен. Всеки експерт, пък и непрофесионален състезател, знае, че чувството там е несравнимо, не може да се компенсира на дребни малки врати или джитбол. Но аз не играя чак толкоз доста. По-скоро оказвам помощ. Местните момчета имаха предпочитание да сформитрат тим, тъй като много от тях са играли на несъмнено равнище - те са относително млади, към 30-годишни. Попитаха ме дали мога да оказвам помощ с нещо и аз се съгласих. Направихме клуба и играем за наслаждение. Дори някои идват от София за мачовете.
Твоята роля каква е - водач, мотиватор, треньор?
- Със сигурност треньор не съм, водач - също. Най-точната дума може би е мотиватор. Опитвам се да участвам на всички мачове. Понякога, когато няма задоволително хора на скамейката, влизам и играя. Но всичко е за спорт и здраве, от обич към футбола. Нашият клуб няма ДЮШ, нямаме младежки обединения, че да покрива условията за промоция в Трета лига, само че нямаме и опция.
Доколко успяваш да помагаш на терена, чисто физически по какъв начин се чувстваш?
- Имам дори един цялостен мач, едва ли към този момент съм на задоволително високо равнище, само че както споделих - удоволствието от футбола не може да се размени с нищо. Особено когато играем на прекрасен терен, тъй като някои от тимовете имат положителни игрища, пробвам да взимам присъединяване.
Изненадан ли си от третото място на Сините орли (Своге) след есенния дял?
- Нямам толкоз обстоен взор над нещата. Има няколко отбора, които се открояват и имат упоритости. Например, в Драгоман играе един Екундайо Джайеоба и настрана имаше 3-4 момчета тъмнокожи в техния състав. Не знам дали играят поради самата игра или получават хонорари, само че е видно, че техният клуб има упоритости. Не знам какви са кариерите на тези задгранични попълнения, само че доколкото разбрах, някои от техните футболисти са играли във В група и сигурно при тях има някаква селекция. Нашият състав е построен от момчета, които играят на много положително равнище. Единствено, че тимът не се събира да тренира, а и от време на време пропускаш мачове поради неотложни персонални задължения през уикенда.
Кой мач от есента ще запомниш?
- Този против Драгоман, против Джайеоба, защото това ни беше първият мач. Те стояха сносно и заслужаваха успеха, само че в последна сметка ние бихме с 2:0. Смешното беше, че цялостен мач ни натискаха, изпускаха положения, даже гонеха топката, тъй като в долните дивизии няма деца край тъча, които да подават топката - та опитваха да печелят време по този начин, само че най-после в 90-ата и в 93-ата минута им вкарахме два гола и треньорът беше доста раздразнен. Но Драгоман би трябвало да са спокойни - проличава си, че имат класа и не би трябвало да се тормозят дали ще станат първи.
Реално Драгоман приключиха есенния дял с две загуби, само че и двете са от Сините орли...
- Да, победихме ги и като посетители с 5:2.
Как избрахте името Сините орли за вашия клуб?
- Всъщност, това е едно от обичайните названия на локалния футболен тим в Своге и по тази причина момчетата се стопираха на него. Пък и в отбора са единствено локални футболисти... Не е обвързвано с предишното ми в Левски.
Как локалните последователи и обществеността възприемат появяването на втори тим в града?
- Както на всички места в сходни градове - възприятията са спорни. Някои се радват, други - недоволстват. Но всичко е в границите на естественото. Когато хората виждат, че един тим се основава от обич към играта, всичко утихва във времето.
Усещаш ли дали името ти притегля интерес към вашите мачове, идват ли хората на стадиона поради теб и помнят ли те като цяло?
- Едва ли. Някои ме помнят, сигурно, само че неотдавна изчислявах, че към този момент ще станат 10 години, откогато прекратих футболната си кариера. Пък и действително не съм директен участник във футболните процеси у нас. Нормално е хората да ме позабравят, а и младите се интересуват от задграничните грандове и звезди. Такъв е естественият път на живота...
Един си потегля, различен го сменя, нали?
- Аз паднах - различен ще ме смени (б.а. - Йовов цитира стихотворението на Никола Вапцаров " Борбата е безмилостно жестока " ).
А твоите съотборници имат ли интерес към твоята личност, футболното ти минало, а и попиват ли от теб на терена?
- Общо взето, всички момчета са били част от футбола - някои са упражнявали до мъжка възраст, само че не са се осъществили, други са траяли, тъй че това са момчета, израснали към играта и ме познават сносно. Пък и Своге не е чак толкоз огромен град и няма толкоз доста футболисти, достигнали до това високо равнище, както бях аз. Донякъде можем да го назовем футболен град, тъй като поради мащаба на Своге имаме участия в А и Б група. Но аз го съразмерявам с броя на почитателите и публиката. Когато на домашен мач имаш 100 души, приказвам за Спортист Своге, който се показва на положително равнище във Втора лига, това не е окей за мен. Градът просто няма футболна просвета, само че може би ни липсват и огромните триумфи и по тази причина.
На кое оборудване играете и по какъв брой фенове идват на мачовете ви?
- Домакинстваме на помощното игрище на Градския стадион в Своге, където играе Спортист. Публиката ни е по 50 души, от време на време 100 индивида - когато е топло времето най-много. Знаете, че в окръжните групи се събират другари и родственици. Но постоянно даже и в Първа лига има такава численост аудитория на мачовете.
Кои са главните компликации пред млад клуб като Сините орли Своге, единствено финансите ли са проблем? Как покривате съдийските такси, да вземем за пример?
- Аз съм на мнението че когато се опитваш да правиш нещо или се събирате да играете за наслаждение, не може да получаваш всичко гратис. Минаха годините, когато имаше сходни неща. Не съм осведомен с стратегиите на ФИФА и УЕФА, с цел да кажа дали има вид, в който футболът на по-ниско равнище да се развива и да бъде безвъзмезден, само че доколкото знам, в чужбина нещата са много по-опростени, в сравнение с тук. Всеки тим има избрана вноска, включваща съдийските такси и терена за домакинските ти мачове през целия сезон. Тази сума би трябвало да я внесеш във футболния съюз и оттова насетне не мислиш за нищо. В дадения час играете на еди-кой си терен и всичко е готово. Интересувал съм се много по какъв начин се случват нещата в непознатите страни и просто момчетата, искащи да играят на сходно равнище, преценят дали могат да съберат парите и след това се образува тим. У нас сме привикнали някой различен да заплаща масрафа във футбола на всички равнища и по тази причина се стигна до тежки обстановки, които засегнаха чак професионалния футбол.
За кои страни си проучвал?
- Германия, Америка... За Щатите знаете, че се пробват да развиват сокъра и това се нещата, които ги крепят. А и по този начин се подсигурява най-малко, че дивизията ще приключи със същия брой тимове, с които е почнала. Че няма да има отказали се. Пък и по този начин има гаранция, че в случай че създадат някоя нелепост и ги изхвърлят от групата, то ще пострадат финансово, ще изгубят своите пари, които са събрали между тях. Тук всяка община подкрепя по някакъв метод футбола и всеки си прави каквото си желае.
Община Своге оказва помощ ли финансово на Сините орли?
- Да, има известна част от бюджета. Няколко семейства най-малко се покриват с помощта на Общината. Но това за мен не е вярно.
А имате ли игрище, където да водите подготовка?
- Не. Ние сме любителски тим. Момчетата работят от понеделник до петък и в неделя идваме и изкарваме парата. Пък и след мача има забавни моменти - бира, пица, смехории...
Това ли е огромното наслаждение от аматьорския футбол - трапезата след мача?
- Да, най-малко за мен е това. Сядаш, смееш се с другари, пък и аз не съм най-младият, та постоянно можеш да научиш нещо от по-младите (смее се).
Съпругите понасят ли отсъствието ви от у дома, търпят ли тази ваша пристрастеност?
- Разбира се. Повечето знаят, че футболът е част от живота ни и са привикнали. Дори някои от тях идват на стадиона с децата, когато е по-топло, и прекарват значително време около тима. Хубаво нещо е футболът, общо взето.
Във вашата група се състезава и дублиращият състав на Спортист, можеше ли в действителност гениите от школата да се обиграват при вас?
- Този дубъл беше изработен незабавно откакто се разбра, че се основава Сините орли. Ние нямахме нищо срещу при нас да се пращат и да натрупат опит юноши. Отборът е основан за локалните момчета, а не да обиграваме " чужденци ", само че всяко управление си преценя по какъв начин да си менажира клуба.
Докъде стигат задачите ви и персонално пред теб? Докога ще можеш да помагаш?
- Нямам визия. Знам какво мога, тъй че когато желая да се изпотя, влизам. През другото време младите тичат и играят. Целта е да сме живи и здрави и след мача да седнем и да сплотим колектива.
За футбола в четвърта дивизия и романтиката на селските игрища Бижутера, който е 4-кратен първенец и 2-кратен притежател на Купата на България, приказва в особено изявление за " Тема Спорт ".
Христо, какво е чувството да играеш в А ОФГ и какво ти дават тези мачове?
- Дават ми удоволствието от играта на огромен терен. Всеки експерт, пък и непрофесионален състезател, знае, че чувството там е несравнимо, не може да се компенсира на дребни малки врати или джитбол. Но аз не играя чак толкоз доста. По-скоро оказвам помощ. Местните момчета имаха предпочитание да сформитрат тим, тъй като много от тях са играли на несъмнено равнище - те са относително млади, към 30-годишни. Попитаха ме дали мога да оказвам помощ с нещо и аз се съгласих. Направихме клуба и играем за наслаждение. Дори някои идват от София за мачовете.
Твоята роля каква е - водач, мотиватор, треньор?
- Със сигурност треньор не съм, водач - също. Най-точната дума може би е мотиватор. Опитвам се да участвам на всички мачове. Понякога, когато няма задоволително хора на скамейката, влизам и играя. Но всичко е за спорт и здраве, от обич към футбола. Нашият клуб няма ДЮШ, нямаме младежки обединения, че да покрива условията за промоция в Трета лига, само че нямаме и опция.
Доколко успяваш да помагаш на терена, чисто физически по какъв начин се чувстваш?
- Имам дори един цялостен мач, едва ли към този момент съм на задоволително високо равнище, само че както споделих - удоволствието от футбола не може да се размени с нищо. Особено когато играем на прекрасен терен, тъй като някои от тимовете имат положителни игрища, пробвам да взимам присъединяване.
Изненадан ли си от третото място на Сините орли (Своге) след есенния дял?
- Нямам толкоз обстоен взор над нещата. Има няколко отбора, които се открояват и имат упоритости. Например, в Драгоман играе един Екундайо Джайеоба и настрана имаше 3-4 момчета тъмнокожи в техния състав. Не знам дали играят поради самата игра или получават хонорари, само че е видно, че техният клуб има упоритости. Не знам какви са кариерите на тези задгранични попълнения, само че доколкото разбрах, някои от техните футболисти са играли във В група и сигурно при тях има някаква селекция. Нашият състав е построен от момчета, които играят на много положително равнище. Единствено, че тимът не се събира да тренира, а и от време на време пропускаш мачове поради неотложни персонални задължения през уикенда.
Кой мач от есента ще запомниш?
- Този против Драгоман, против Джайеоба, защото това ни беше първият мач. Те стояха сносно и заслужаваха успеха, само че в последна сметка ние бихме с 2:0. Смешното беше, че цялостен мач ни натискаха, изпускаха положения, даже гонеха топката, тъй като в долните дивизии няма деца край тъча, които да подават топката - та опитваха да печелят време по този начин, само че най-после в 90-ата и в 93-ата минута им вкарахме два гола и треньорът беше доста раздразнен. Но Драгоман би трябвало да са спокойни - проличава си, че имат класа и не би трябвало да се тормозят дали ще станат първи.
Реално Драгоман приключиха есенния дял с две загуби, само че и двете са от Сините орли...
- Да, победихме ги и като посетители с 5:2.
Как избрахте името Сините орли за вашия клуб?
- Всъщност, това е едно от обичайните названия на локалния футболен тим в Своге и по тази причина момчетата се стопираха на него. Пък и в отбора са единствено локални футболисти... Не е обвързвано с предишното ми в Левски.
Как локалните последователи и обществеността възприемат появяването на втори тим в града?
- Както на всички места в сходни градове - възприятията са спорни. Някои се радват, други - недоволстват. Но всичко е в границите на естественото. Когато хората виждат, че един тим се основава от обич към играта, всичко утихва във времето.
Усещаш ли дали името ти притегля интерес към вашите мачове, идват ли хората на стадиона поради теб и помнят ли те като цяло?
- Едва ли. Някои ме помнят, сигурно, само че неотдавна изчислявах, че към този момент ще станат 10 години, откогато прекратих футболната си кариера. Пък и действително не съм директен участник във футболните процеси у нас. Нормално е хората да ме позабравят, а и младите се интересуват от задграничните грандове и звезди. Такъв е естественият път на живота...
Един си потегля, различен го сменя, нали?
- Аз паднах - различен ще ме смени (б.а. - Йовов цитира стихотворението на Никола Вапцаров " Борбата е безмилостно жестока " ).
А твоите съотборници имат ли интерес към твоята личност, футболното ти минало, а и попиват ли от теб на терена?
- Общо взето, всички момчета са били част от футбола - някои са упражнявали до мъжка възраст, само че не са се осъществили, други са траяли, тъй че това са момчета, израснали към играта и ме познават сносно. Пък и Своге не е чак толкоз огромен град и няма толкоз доста футболисти, достигнали до това високо равнище, както бях аз. Донякъде можем да го назовем футболен град, тъй като поради мащаба на Своге имаме участия в А и Б група. Но аз го съразмерявам с броя на почитателите и публиката. Когато на домашен мач имаш 100 души, приказвам за Спортист Своге, който се показва на положително равнище във Втора лига, това не е окей за мен. Градът просто няма футболна просвета, само че може би ни липсват и огромните триумфи и по тази причина.
На кое оборудване играете и по какъв брой фенове идват на мачовете ви?
- Домакинстваме на помощното игрище на Градския стадион в Своге, където играе Спортист. Публиката ни е по 50 души, от време на време 100 индивида - когато е топло времето най-много. Знаете, че в окръжните групи се събират другари и родственици. Но постоянно даже и в Първа лига има такава численост аудитория на мачовете.
Кои са главните компликации пред млад клуб като Сините орли Своге, единствено финансите ли са проблем? Как покривате съдийските такси, да вземем за пример?
- Аз съм на мнението че когато се опитваш да правиш нещо или се събирате да играете за наслаждение, не може да получаваш всичко гратис. Минаха годините, когато имаше сходни неща. Не съм осведомен с стратегиите на ФИФА и УЕФА, с цел да кажа дали има вид, в който футболът на по-ниско равнище да се развива и да бъде безвъзмезден, само че доколкото знам, в чужбина нещата са много по-опростени, в сравнение с тук. Всеки тим има избрана вноска, включваща съдийските такси и терена за домакинските ти мачове през целия сезон. Тази сума би трябвало да я внесеш във футболния съюз и оттова насетне не мислиш за нищо. В дадения час играете на еди-кой си терен и всичко е готово. Интересувал съм се много по какъв начин се случват нещата в непознатите страни и просто момчетата, искащи да играят на сходно равнище, преценят дали могат да съберат парите и след това се образува тим. У нас сме привикнали някой различен да заплаща масрафа във футбола на всички равнища и по тази причина се стигна до тежки обстановки, които засегнаха чак професионалния футбол.
За кои страни си проучвал?
- Германия, Америка... За Щатите знаете, че се пробват да развиват сокъра и това се нещата, които ги крепят. А и по този начин се подсигурява най-малко, че дивизията ще приключи със същия брой тимове, с които е почнала. Че няма да има отказали се. Пък и по този начин има гаранция, че в случай че създадат някоя нелепост и ги изхвърлят от групата, то ще пострадат финансово, ще изгубят своите пари, които са събрали между тях. Тук всяка община подкрепя по някакъв метод футбола и всеки си прави каквото си желае.
Община Своге оказва помощ ли финансово на Сините орли?
- Да, има известна част от бюджета. Няколко семейства най-малко се покриват с помощта на Общината. Но това за мен не е вярно.
А имате ли игрище, където да водите подготовка?
- Не. Ние сме любителски тим. Момчетата работят от понеделник до петък и в неделя идваме и изкарваме парата. Пък и след мача има забавни моменти - бира, пица, смехории...
Това ли е огромното наслаждение от аматьорския футбол - трапезата след мача?
- Да, най-малко за мен е това. Сядаш, смееш се с другари, пък и аз не съм най-младият, та постоянно можеш да научиш нещо от по-младите (смее се).
Съпругите понасят ли отсъствието ви от у дома, търпят ли тази ваша пристрастеност?
- Разбира се. Повечето знаят, че футболът е част от живота ни и са привикнали. Дори някои от тях идват на стадиона с децата, когато е по-топло, и прекарват значително време около тима. Хубаво нещо е футболът, общо взето.
Във вашата група се състезава и дублиращият състав на Спортист, можеше ли в действителност гениите от школата да се обиграват при вас?
- Този дубъл беше изработен незабавно откакто се разбра, че се основава Сините орли. Ние нямахме нищо срещу при нас да се пращат и да натрупат опит юноши. Отборът е основан за локалните момчета, а не да обиграваме " чужденци ", само че всяко управление си преценя по какъв начин да си менажира клуба.
Докъде стигат задачите ви и персонално пред теб? Докога ще можеш да помагаш?
- Нямам визия. Знам какво мога, тъй че когато желая да се изпотя, влизам. През другото време младите тичат и играят. Целта е да сме живи и здрави и след мача да седнем и да сплотим колектива.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ