Христо Стоичков разговаря с поредна футболна легенда за ТВ гиганта

Христо Стоичков беседва с поредна футболна легенда за ТВ колоса „ Унивижън “ и още веднъж направи съпричастни и българските почитатели посредством предаването „ Код Спорт “ по RING. Славният Фернандо Торес описа обстойно за славните моменти в своята изключителна кариера, в която блестят международна купа, две европейски, купата в Шампионска лига и тази в Лига Европа. Предлагаме акценти от срещата на Христо Стоичков с Фернандо Торес-Хлапето:

- Фернандо, хиляди благодарности, че ме приемаш! Ти си роден победител. Как се чувстваш?

- Винаги е наслаждение да се беседва с теб. Ти си един от първите ми идоли в моето детство и по тази причина си специфичен. Чувствам се доста добре. Свиквам полека-лека с новата ми роля на треньор на юноши до 19 години. Харесва ми блясъкът в техните очи. Все още не са интоксикирани от всичко това, което заобикаля футбола. Много са приятни, доста са здрави. Нашата цел е да ги запазим такива допустимо най-дълго време, тъй като един ден може би ще ги забележим в първия тим на Атлетико Мадрид.

- Един доста значим епизод в твоята кариера е спечелването с Испания на европейската купа през 2008 година под управлението на Луис Арагонес. Един толкоз придирчив треньор като него по какъв начин се отнасяше към теб? И какво можеш да ни разкажеш за този шампионат?

- Луис беше извънреден човек. Истински водач! Личността, от която се нуждаехме в оня миг. Националният тим в продължение на дълги години нямаше никакви триумфи нито на европейски, нито на международни шампионати. Като дребен си припомням по какъв начин Испания беше отстранена на четвъртфиналите в Съединените щати от тима на Италия. Изобщо максимумът, на който можехме да се надяваме по това време от националния тим на Испания на огромни шампионати беше четвъртфинал. Моето потомство израсна с това чувство - че четвъртфиналът е таванът за Испания. Клубният футбол вървеше, само че не и националният. Когато отиваха в националния тим, играчите се разделяха на такива от Барселона, от Реал Мадрид, от Атлетико... Но когато аз попаднах в националния, това се промени. В началото беше мъчно, само че Арагонес стартира да построява същински тим. Бих споделил тим на приятелите. По-точно тим, формиран от другари, които имат вяра в успеха. Там беше най-хубавият състезател на Арсенал – невероятният Сеск Фабрегас. Най-добрите от Реал бяха испанци - Серхио Рамос и Касийяс, а от Барса - Чави, Андрес Иниеста, Карлес Пуйол. И ние повярвахме, че можем да спечелим дружно. Да не не помни и Давид Вийя. Също и Шаби Алонсо от Ливърпул, както и моя благосклонност. Преди това не бяхме огромни звезди. Но след 2008-а се превърнахме в такива. Казвахме си - за какво не?! Да не би италианците да са по-добри от нас?! Да не би германците да са по-добри от нас?! Това европейско ни сподели, че е допустимо да спечелим. Аз преди време споделях, че ни липсва водач. Но в действителност това беше треньорът Луис Арагонес. Големите играчи се нуждаят от водач и той се появи. И сеньор Арагонес изискваше ред, изискваше дисциплинираност, беше същински водач.

- Аз си припомням оня миг, в който ти изпрати топката в мрежата и работата през толкоз дълги години се увенча с шампионска купа на финала против Германия.

- Вкарах гола в 33-тата минута и резултатът стана 1:0. Но имахме против себе си Германия и доста време до края. Когато мачът свърши, си дадохме сметка за това. И най-много, когато самолетът се приземи на родна земя и видяхме хората, които ни чакат. Влязохме в историята. И всички фланелки, които носехме в клубовете си тогава ги превърнахме в една-единствена - тази на националния тим. Получи се единство, откакто при последните два другарски мача преди шампионата, публиката ни освиркваше.

- Как съумя Арагонес да сплоти състава?

- Той ни накара да повярваме в силите си. Дори и преди шампионата да не ни се получаваха нещата по най-хубавия метод, ние вярвахме, знаехме, че сме на верния път. Не се поддадохме на рецензиите. Бяхме единни и вярвахме в себе си. За Арагонес това също беше върхът. Той е най-голямата легенда за нас, за Атлетико Мадрид. Цял живот е бил треньор. Но му липсваше вътрешното и интернационално самопризнание. И с помощта на нас го реализира. Това беше последната опция за него. И той се възползва от нея. Оттегли се след това от най-високото място. Беше споделил - свършва това състезание и си отивам. Така и направи. Тръгна си като победител!

- След това стартира различен стадий. На мястото на Луис Арагонес пристигна Висенте дел Боске. Толкова непретенциозен човек като него, в действителност не познавам. Как се реализира преходът, довел до международната купа в Южна Африка?

- Висенте дел Боске пристигна в съвършения миг за всички нас. Той е треньор, който ние доста уважавахме. Неговият гений бе в спокойствието и стремежът всичко да бъде обикновено. Бяха направени естествени промени в отбора. Влязоха да вземем за пример Жерард Пике и Серхио Бускетс. Извърши се равномерен преход в състава. Станахме даже по-силни за международното състезание. Предстояха ни две години до Мондиала, които преживяхме в цялостно успокоение. Дойдоха играчи, които са доста значими за своите клубни тимове, а с привличането им в националния и в него равнището се увеличи. Още след европейската купа през 2008-а в съблекалнята си говорехме, че ще гоним международната купа четири години по-късно. Отборът имаше душа и беше обладан от упоритост. Намирахме се в доста добър миг от кариерите ни.

Снимки: Imago