Всеки знае това вечно стихотворение на великия Христо Ботев! Думите му и до днес са приложими!
Христо Ботьов Петков, прочут повече като Христо Ботев, е един от най-дейните и велики български революционери, поети и журналисти. В късия си земен път, той е постигнал толкоз доста неща и е оказал помощ с толкоз доста както за освобождението на българския народ, по този начин и за развиването на българската журналистика и лирика. Ботевата чета е измежду най-смелите отряди, които се борят за свободата. Подвигът им и до през днешния ден остава в съзнанията на българите и ни кара да потръпнем. За страдание, Ботев не оцелява и не съумява да види родината, отечеството си, за което милее и се бори, свободно.
Въпреки това творбите му не престават да живеят и до ден-днешен и да ни учат какво значи отдаденост, обич, храброст. Всички тези качества са били нужни, с цел да може през днешния ден ние да живеем в България, да приказваме на български и изобщо да имаме страна, която да назоваваме татковина.
Днес ви представяме едно стихотворение, което е настоящо и до през днешния ден.
„ Моята молитва “ е стихотворение, което осъжда чуджопоклонниците, хората, които робуват на парите и не се опълчват на произволите на властта. За страдание, в днешно време обстановката е доста сходна, въпреки и да не сме поробени от непознат народ. Текстът е въздействащ и ни кара да се замислим:
„ МОЯТА МОЛИТВА
„ Благословен господ наш… “
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от тиня мъжът и дамата,
а индивидът си оставил
плебей да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в злочестина си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
единствено със очаквания голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, кумир на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разсъдъкът,
защитниче на робите,
на който щат честват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
обич жива за независимост –
да се бори кой по какъв начин може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та по кое време въстане робът,
в редовете на битката
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине “
