Храносмилането най-общо се дели на механично и химично. Последнотозапочва още

Храносмилането най-общо се дели на механично и химично. Последното

стартира още в устната празнина с присъединяване на слюнката, която съдържа ензими, разграждащи въглехидратите, бактерицидни субстанции, овлажнява устната празнина, подкрепя оформянето на залък и улеснява неговото преглъщане.

Жлезите, произвеждащи слюнката, са дребни и огромни. Малките слюнчени жлези са голям брой, пръснати по лигавицата на небцето и вътрешната страна на устните и бузите. Тяхната роля се състои главно в поддържане на непрекъсната мокрота в устната празнина.

Големите слюнчени жлези са три чифта – по две околоушни, подезични (сублингвални) и подчелюстни (субмандибуларни). Тяхната продукция обикновено е минимална, само че може мощно да се усили под въздействие на постъпващата в устата храна или някои лекарства. Те имат каналчета с отвърстия в устната празнина, през които слюнката попада там.

Заболяванията на слюнчените жлези с изключение на чисто изолирани не рядко са израз и на общ болестен развой в организма, ето за какво при съществуване на такова отклоняване е целесъобразен повсеместен обзор на пациента.

Поставянето на диагноза може да бъде предизвикателство. В някои случаи огледа и палпацията на местата на жлезите, както и деликатната ревизия на отвърстията на каналите им в устната празнина, са задоволителни с цел да насочат вниманието на експерта точно към тях, само че в редица случаи това не е допустимо.

Свързани публикации.. Епиглотит - когато преглъщането е проблем 0 Синдром на Сьогрен - да плачеш без сълзи 0 Паркинсонова болест или паркинсонизъм 0

Освен необятно публикуваните изобразителни способи, в диагностицирането на заболяванията на слюнчените жлези могат да се употребяват още сиалография (рентгеново следене на лъчение на контрастна материя от жлезите) и сиалометрия (метод за премерване на количеството отделена слюнка). В основание могат да влезат и цитологично и хистологично проучване от биопсия.

Промени в секрецията

Те се показват в прекомерно или в противен случай – недотатъчно произвеждане или обособяване на слюнка.
Хиперсаливация (сиалорея)
Повишената секреция на слюнка може да се дължи на две огромни групи фактори – периферни (такива в устната кухина) и централни (такива от патологични процеси в мозъка).

Периферна причина нормално са разични заболявания в устната празнина – да вземем за пример неприятно положение на зъбите или венците. Болката от тези процеси подтиква слюнчената секреция. Разбира се, вкусовите и обонятелните тласъци също я усилват – това е обикновено. Нерядко при заболявания в устната празнина се употребяват и разнообразни лечебни и успокоителни артикули във тип на гелове и вода за уста. Те имат мощен мирис и усет и обикновено също провокират интензивно слюноотделяне.

Най-честата централна причина за хиперсаливация е парконсонизмът – типично за тези заболели е непрекъснатото приключване на слюнка от устата.

Относително изобилното количество слюнка в устата може да е подвеждащо и да не се дължи наложително на нараснала секреция, а на усложнение в преглъщането ѝ – каквото има да вземем за пример при тумори на хипофаринкса . Опасно положение при дребните деца е възпалението на надгръклянника – епиготит – при което преглъщането става мощно мъчително до невероятно и слюнката безусловно изтича от устата на детето. В тези случаи би трябвало да се търси УНГ експерт в незабавен порядък.
Намалена секреция (ксеростомия)
Сухотата в устата е противен признак, който най-често се дължи на понижение секрецията на огромните слюнчени жлези – нормално като последица от колагенна сиалоза (колагенно заболяване на жлезите).

Преди началото на лекуването е значимо да се посочи дали казусът произлиза от огромните или дребните слюнчени жлези. Това най-лесно се случва посредством сиалометрия. Ако проучването покаже, че огромните жлези имат съхранена секреция, то това значи, че казусът произлиза от дребните, чиято съществена роля е да поддържат устната празнина влажна.

Такова изобретение би било удобно за болен с ксеростомия, тъй като лекуването ще бъде елементарно и ще се състои в приложимост на разводнен сок от лимон за постоянна стимулация на секрецията на огромните слюнчени жлези.

Ако увредата е в огромните жлези, то тяхната секреция може да се подтиква с пилокарпинови препарати. При цялостна липса на секреция обаче те не биха помогнали. 4009