Храната като “лекарство за ума и тялото
Храната е най-мощното “лекарство” за мозъка и тялото и ние я консумираме всекидневно. В последно време излизат на ярко от ден на ден обстоятелства за отрицателното въздействие на пестицидите върху здравето на индивида, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното многообразие. Какво съставлява органичното земеделие? Това е форма на развъждане, която възприема изкуствено основаната агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до най-малко или отстранена напълно, като се разчита на саморегулиращи механизми сред детайлите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично деен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е основен способ при запазване здравето на околната среда и индивида. То е в цялостен синхрон с ограниченията, които се предлагат за понижаване неподходящото въздействие на климатичните промени в бранша. Биологичното земеделие способства за намаляване на парниковия резултат и световното стопляне посредством способността си да улавя въглерод в почвата. В тази обява ще се докоснем до органичното произвеждане и ще отговорим на въпросите кои са позитивните страни на това направление и за какво правилата му са припознати като способ за битка с климатичните промени?
Надежда Шопова е създател в Климатека и помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.
Накратко за биологичното земеделие
Известни са доста дефиниции за биологичното земеделие, обединени към тезата, че тази конструкция не разчита на външни селскостопански запаси. Това е система, която стартира да регистрира евентуалните екологични и обществени въздействия, като отстрани потреблението на синтетични първични материали като синтетични торове и пестициди, ветеринарни медикаменти, генетично модифицирани семена и породи, консерванти, добавки и облъчване.
Те се заменят с управнически практики, които поддържат и покачват дълготрайното изобилие на почвата и предотвратяват вредители и заболявания, като следва да се приспособяват към локалните климатични особености.
“Това се реализира посредством потребление, когато е допустимо, на агрономични, биологични и механични способи, за разлика от потреблението на синтетични материали, с цел да се извърши всяка характерна функционалност в системата. “
Комисия на ФАО/СЗО Codex Alimentarius, 1999 година
Системите и продуктите за биологично земеделие не всеки път са сертифицирани и последните се назовават „ несертифицирано биологично земеделие или артикули “. Това изключва селскостопанските системи, които не употребяват синтетични първични материали по дифолт (например системи, които нямат практики за създаване на почва и деградират земята).
Предимства на биологичното произвеждане
Едно от съществени преимущества на биологичното земеделие е, че не замърсява с химикали храната, грижи се за почвеното здраве и чистотата на водите.
Използваните химически детайли в органичните ферми са с естествен генезис или биопрепарати с потвърдена екологична сигурност. При стандартното земеделие всяка година постъпват не по-малко от 314 000 т. токсини в околната среда (Каров, Андреев, 2000), което има отрицателно влияние върху околната среда. Намалява се загубата на минерални субстанции от почвата, което е потребно за поддържане на баланс. Някои проучвания показват, че към 50% от замърсяването на река Дунав с нитрати и фосфати е вследствие на интензивното земеделие в Северна България (Каров, Андреев, 2000). При биопроизводството неналичието на нитратно замърсяване резервира качеството и чистотата на почвата, подпочвените води и водните площи. За поддържане се употребява органична материя. Потенциалните загуби на азот и азотни артикули, които замърсяват околната среда, са 24 кг/дка при стандартно и 12,4 кг/дка при биологични ферми (Каров, Андреев, 2000). Биологичните ферми усъвършенстват почвената конструкция и поддържат салдото на почвените микроорганизми. В доста аграрни региони замърсяването на подземните води със синтетични торове и пестициди е главен проблем. В биологичното земеделие те се заменят с органични торове (компост, скотски тор, зелен тор) и посредством потреблението на по-голямо биоразнообразие (по отношение на култивирани типове и непрекъсната растителност), се реализира възстановяване на структурата на почвата и водата инфилтрация. Добре ръководените органични системи задържат хранителни субстанции и понижават риска от замърсяване на подземните води. В някои области, където замърсяването е действителен проблем, прекосяването към биологично земеделие се предлага мощно като възстановителна мярка (напр. от държавните управления на Франция и Германия). Един европейски план за поощряване на повторното потребление на вода, в който България и региона на Пловдив взе участие, е SuWaNu Europe – International water projects in Plovdiv, Bulgaria | Suwanu (suwanu-europe.eu)
Предимства в битката с климатични промени
Биологичното земеделие понижава потреблението на сила посредством минимализиране на агрохимическите потребности, които изискват производството на огромни количества изкопаеми горива. Този вид произвеждане способства за намаляване на парниковия резултат и климатичните промени посредством способността си да улавя въглерод в почвата. Много практики на ръководство, употребявани от биологичното земеделие (напр. минимална обработка на почвата, връщане на растителни останки в почвата, потребление на покривни култури и ротации и по-голямо консолидиране на азотфиксиращи бобови растения), усилват връщането на въглерода в почвата, повишавайки продуктивността ѝ в интерес на съхранението на въглерод. Редица изследвания демонстрират, че наличието на органически въглерод в почвата при биологично земеделие е доста по-високо. Неслучайно почвата е наречена ”живата кожа на планетата” и избрана от учените като основен инструмент в битката с климатичните промени.
Биологичното земеделие се характеризира с по-добра резистентност
Климатичните промени оказват въздействие върху производството на хранителни артикули по принцип.При поливни условия прекосяването към биологично земеделие нормално води до идентични добиви. В условия на оптимално естествено навлажняване органичното произвеждане има капацитет за увеличение на добивите. Всъщност множеството стопанства с голям брой култури демонстрират по-високи добиви във връзка с общата годишна продукция от единица повърхност. Тези преимущества на добива се дължат на по-ефективното потребление на хранителни субстанции, вода и светлина и на композиция от други фактори като въвеждането на нови регенеративни детайли във фермата (напр. бобови растения). Резултатите нормално варират съгласно управническите умения и екологичните познания. Важна, от позиция на вложенията, е собствеността на земеделската земята. Биологичните ферми отглеждат разнообразни култури и добитък, с цел да усъвършенстват конкуренцията за хранителни субстанции и пространство сред типовете: това води до по-малък късмет за ниска продукция или крах при всички тях по едно и също време.
Друг основен миг е запазване на биоразнообразието
Фермите със разбъркан темперамент, които съчетават растениевъдни и животновъдни действия са удобни за животните, растенията, почвата и климата. По този метод се реализира поддържане на цикличните процеси, присъщи за естествените екосистеми. Биологичните аграрни производители са по едно и също време пазители и консуматори на биоразнообразието на всички равнища. На генно равнище се избират обичайните и приспособени семена и породи заради тяхната по-голяма резистентност на заболявания и климатичен стрес. На равнище типове, разнообразието от растения и животни усъвършенстват цикъла на хранителни субстанции и сила за селскостопанско произвеждане. На равнище екосистема, поддържането на естествени зони в и към органични полета и неналичието на химикали основават подобаващи местообитания за дивата природа. Включването на малко употребявани типове (често като ротационни култури за поддържане на изобилие на почвата) понижава ерозията на агробиоразнообразието, създавайки по-здравословен генофонд – основа за бъдеща акомодация. Структурите, осигуряващи храна и заслон притеглят нови или наново колонизиращи се типове в органичната зона (както непрекъснати, по този начин и мигриращи), в това число дива флора и фауна (напр. птици) и организми, потребни за органичната система като опрашители и естествени врагове на вредителите. Поне 766 научни отчета, стигат до заключението, че биологичното земеделие създава повече биоразнообразие за разлика от другите аграрни системи. Много постоянно на правилото „ растения оказват помощ на растения “ се употребяват необятен набор от култури; смесени посеви, медоносни и лечебни растения, потребни типове, полезащитни пояси. Смесени бобови площи са среда за разнородни инсекти и птици. Липсата на пестициди опазва естествените ентомофилни инсекти и медоносните пчели.
Голямо преимущество на органичното произвеждане са екологичните услуги
Въздействието на биологичното земеделие върху естествените запаси благоприятства взаимоотношенията в границите на агроекосистемата, които са жизненоважни както за селскостопанското произвеждане, по този начин и за опазването на природата и климата. Получените екологични услуги включват почвообразуване и стабилизиране на почвата, преработване на боклуци, сепарация на въглерод, цикъл на хранителни субстанции, грабителство, опрашване и местообитания. Избирайки биологични артикули, потребителят предизвиква по-малко замърсяваща земеделска система. Намаляват се скритите разноски на селското стопанство за околната среда във връзка с деградацията на естествените запаси.
Не е без значение и почвеното изобилие и салдото на почвените организми за пълноценна хранителна среда на кореновата система.
Практиките за създаване на почвата като сеитбообороти, взаимно развъждане на култури, симбиотични асоциации, покривни култури, органични торове и минимална обработка на почвата са централни за органичните практики. Те предизвикват почвената фауна и флора, подобрявайки образуването и структурата на почвата и създавайки по-стабилни системи. На собствен ред се усилва кръговрата на питателните субстанции и силата и се усъвършенстват качествата на почвата за задържане на хранителни субстанции и вода. Продължителността на времето, през което почвата е изложена на ерозионни сили, се понижава, а продуктивността ѝ нараства. Тук би трябвало да се уточни ролята на сеитбообращенията, зеленото наторяване, използването на органични торове. За почвата е от изключително значение затревяването и чимовата завивка. В литературата се показва, че ерозията при биологичните ферми е до 4 пъти по-малка (Каров, Андреев, 2000). Износът на хранителни субстанции от културите нормално се компенсира от възобновими запаси, получени от фермата, само че от време на време е належащо органичните почви да се допълват с калий, фосфат, калций, магнезий и микроелементи от външни източници (6). Някои бурени с дълбока коренова система се употребяват за изваждане на минерални субстанции от дълбочина. В резултат на основаването на естетика, изключително при трайни насаждения, биосистемите са по-устойчиви и се оправят с заболяванията и неприятелите, в това число и при стресови условия на средата. Тук още веднъж водеща роля имат сеитбообращенията, почвообработките, азотфиксиращи растения и съперници на плевелите, пашата от животни.
Счита се, че биологичното земеделие има положителни благоприятни условия за понижаване на потреблението на сила на половина.
Вместо вложената сила за произвеждане на синтетичен тор, органичното земеделие залага на азотфиксацията, преработването на хранителни боклуци и използването на оборски тор. С неналичието на пестициди се икономисват няколко механизирани обработки. Това е още един плюс в битката с климатичните промени.
Може да се каже, че дворният вид земеделие в доста връзки се приближава до биологичното произвеждане. У нас в последно време се вижда връщане на хората към природата и селото. Много български села, заради естествената си изолираност и сложна досегаемост, са запазили естествената си непорочност и биоразнообразие и имат бъдеще в развъждането на храна по органически метод. Дворното земеделие и биологичните ферми по натурален път стигат до нуждата от преработване на боклуци и ограничение използването на пестициди. В градината и персоналното стопанство затварянето на циклите са нужда и облекчение.
Могат да се разпознават 3 типа тласъци, на които да разчита биологичното земеделие:
Потребителско или пазарно биологично земеделие – продуктите са ясно разпознати посредством узаконяване и етикетиране. Потребителите вземат умишлено решение за това по какъв начин тяхната храна се създава, обработва и предлага на пазара. Следователно потребителят има мощно въздействие върху биологичното произвеждане.
Биологично земеделие, проведено от услуги – в страни като тези от Европейския съюз (ЕС) се оферират дотации за биологично земеделие за генериране на екологични артикули и услуги, като да вземем за пример понижаване на замърсяването на подземните води или основаване на по-биологично разнороден пейзаж.
Биологично земеделие, задвижвано от фермери – някои фермери считат, че стандартното земеделие е неустойчиво и са създали различни способи на произвеждане, с цел да подобрят здравето на фамилията си, селскостопанската стопанска система и/или своята автономия. В доста разрастващи се страни биологичното земеделие е възприето като способ за възстановяване на продоволствената сигурност на семействата или за реализиране на понижаване на разноските за първични материали. Продуктът не е наложително да се продава на пазара или се продава без ценово разграничаване, защото не е сертифициран. В развитите страни дребните фермери образуват директни мрежи за доставка на несертифицирана биологична продукция на потребителите. Извън Европа, да вземем за пример в Съединени американски щати, фермерите, които продават дребни количества биологични артикули, са публично освободени от узаконяване.
Екологичното здраве и изменението на климата са два от главните проблеми на актуалния свят. Възниква нуждата антропогенното влияние да бъде пренасочено към различни форми на стандартното земеделие. На фона на повишените условия към качеството, чистотата и усета на храната и тревожната информация, обвързвана с остатъчни количества от пестициди, нитрати, хормони и други, създадената по биологичен прийом храна, става все по-желана от потребителите както в света и Европа, по този начин и у нас. Световните специалисти подреждат органичното земеделие измежду методите за битка с климатичните промени освен поради щадящия му природата резултат, само че и поради по-добрата резистентност на този вид системи. Затова рекомендациите и политиките и в районен проект са ориентирани към увеличение на каузи на площите без или с минимална приложимост на пестициди. Трябва да се направи уточнението, че в статистиката са включени единствено стопанства, които дават отговор на нормативните документи и условия.и.
Надежда Шопова е създател в Климатека и помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.
Накратко за биологичното земеделие
Известни са доста дефиниции за биологичното земеделие, обединени към тезата, че тази конструкция не разчита на външни селскостопански запаси. Това е система, която стартира да регистрира евентуалните екологични и обществени въздействия, като отстрани потреблението на синтетични първични материали като синтетични торове и пестициди, ветеринарни медикаменти, генетично модифицирани семена и породи, консерванти, добавки и облъчване.
Те се заменят с управнически практики, които поддържат и покачват дълготрайното изобилие на почвата и предотвратяват вредители и заболявания, като следва да се приспособяват към локалните климатични особености.
“Това се реализира посредством потребление, когато е допустимо, на агрономични, биологични и механични способи, за разлика от потреблението на синтетични материали, с цел да се извърши всяка характерна функционалност в системата. “
Комисия на ФАО/СЗО Codex Alimentarius, 1999 година
Системите и продуктите за биологично земеделие не всеки път са сертифицирани и последните се назовават „ несертифицирано биологично земеделие или артикули “. Това изключва селскостопанските системи, които не употребяват синтетични първични материали по дифолт (например системи, които нямат практики за създаване на почва и деградират земята).
Предимства на биологичното произвеждане
Едно от съществени преимущества на биологичното земеделие е, че не замърсява с химикали храната, грижи се за почвеното здраве и чистотата на водите.
Използваните химически детайли в органичните ферми са с естествен генезис или биопрепарати с потвърдена екологична сигурност. При стандартното земеделие всяка година постъпват не по-малко от 314 000 т. токсини в околната среда (Каров, Андреев, 2000), което има отрицателно влияние върху околната среда. Намалява се загубата на минерални субстанции от почвата, което е потребно за поддържане на баланс. Някои проучвания показват, че към 50% от замърсяването на река Дунав с нитрати и фосфати е вследствие на интензивното земеделие в Северна България (Каров, Андреев, 2000). При биопроизводството неналичието на нитратно замърсяване резервира качеството и чистотата на почвата, подпочвените води и водните площи. За поддържане се употребява органична материя. Потенциалните загуби на азот и азотни артикули, които замърсяват околната среда, са 24 кг/дка при стандартно и 12,4 кг/дка при биологични ферми (Каров, Андреев, 2000). Биологичните ферми усъвършенстват почвената конструкция и поддържат салдото на почвените микроорганизми. В доста аграрни региони замърсяването на подземните води със синтетични торове и пестициди е главен проблем. В биологичното земеделие те се заменят с органични торове (компост, скотски тор, зелен тор) и посредством потреблението на по-голямо биоразнообразие (по отношение на култивирани типове и непрекъсната растителност), се реализира възстановяване на структурата на почвата и водата инфилтрация. Добре ръководените органични системи задържат хранителни субстанции и понижават риска от замърсяване на подземните води. В някои области, където замърсяването е действителен проблем, прекосяването към биологично земеделие се предлага мощно като възстановителна мярка (напр. от държавните управления на Франция и Германия). Един европейски план за поощряване на повторното потребление на вода, в който България и региона на Пловдив взе участие, е SuWaNu Europe – International water projects in Plovdiv, Bulgaria | Suwanu (suwanu-europe.eu)
Предимства в битката с климатични промени
Биологичното земеделие понижава потреблението на сила посредством минимализиране на агрохимическите потребности, които изискват производството на огромни количества изкопаеми горива. Този вид произвеждане способства за намаляване на парниковия резултат и климатичните промени посредством способността си да улавя въглерод в почвата. Много практики на ръководство, употребявани от биологичното земеделие (напр. минимална обработка на почвата, връщане на растителни останки в почвата, потребление на покривни култури и ротации и по-голямо консолидиране на азотфиксиращи бобови растения), усилват връщането на въглерода в почвата, повишавайки продуктивността ѝ в интерес на съхранението на въглерод. Редица изследвания демонстрират, че наличието на органически въглерод в почвата при биологично земеделие е доста по-високо. Неслучайно почвата е наречена ”живата кожа на планетата” и избрана от учените като основен инструмент в битката с климатичните промени.
Биологичното земеделие се характеризира с по-добра резистентност
Климатичните промени оказват въздействие върху производството на хранителни артикули по принцип.При поливни условия прекосяването към биологично земеделие нормално води до идентични добиви. В условия на оптимално естествено навлажняване органичното произвеждане има капацитет за увеличение на добивите. Всъщност множеството стопанства с голям брой култури демонстрират по-високи добиви във връзка с общата годишна продукция от единица повърхност. Тези преимущества на добива се дължат на по-ефективното потребление на хранителни субстанции, вода и светлина и на композиция от други фактори като въвеждането на нови регенеративни детайли във фермата (напр. бобови растения). Резултатите нормално варират съгласно управническите умения и екологичните познания. Важна, от позиция на вложенията, е собствеността на земеделската земята. Биологичните ферми отглеждат разнообразни култури и добитък, с цел да усъвършенстват конкуренцията за хранителни субстанции и пространство сред типовете: това води до по-малък късмет за ниска продукция или крах при всички тях по едно и също време.
Друг основен миг е запазване на биоразнообразието
Фермите със разбъркан темперамент, които съчетават растениевъдни и животновъдни действия са удобни за животните, растенията, почвата и климата. По този метод се реализира поддържане на цикличните процеси, присъщи за естествените екосистеми. Биологичните аграрни производители са по едно и също време пазители и консуматори на биоразнообразието на всички равнища. На генно равнище се избират обичайните и приспособени семена и породи заради тяхната по-голяма резистентност на заболявания и климатичен стрес. На равнище типове, разнообразието от растения и животни усъвършенстват цикъла на хранителни субстанции и сила за селскостопанско произвеждане. На равнище екосистема, поддържането на естествени зони в и към органични полета и неналичието на химикали основават подобаващи местообитания за дивата природа. Включването на малко употребявани типове (често като ротационни култури за поддържане на изобилие на почвата) понижава ерозията на агробиоразнообразието, създавайки по-здравословен генофонд – основа за бъдеща акомодация. Структурите, осигуряващи храна и заслон притеглят нови или наново колонизиращи се типове в органичната зона (както непрекъснати, по този начин и мигриращи), в това число дива флора и фауна (напр. птици) и организми, потребни за органичната система като опрашители и естествени врагове на вредителите. Поне 766 научни отчета, стигат до заключението, че биологичното земеделие създава повече биоразнообразие за разлика от другите аграрни системи. Много постоянно на правилото „ растения оказват помощ на растения “ се употребяват необятен набор от култури; смесени посеви, медоносни и лечебни растения, потребни типове, полезащитни пояси. Смесени бобови площи са среда за разнородни инсекти и птици. Липсата на пестициди опазва естествените ентомофилни инсекти и медоносните пчели.
Голямо преимущество на органичното произвеждане са екологичните услуги
Въздействието на биологичното земеделие върху естествените запаси благоприятства взаимоотношенията в границите на агроекосистемата, които са жизненоважни както за селскостопанското произвеждане, по този начин и за опазването на природата и климата. Получените екологични услуги включват почвообразуване и стабилизиране на почвата, преработване на боклуци, сепарация на въглерод, цикъл на хранителни субстанции, грабителство, опрашване и местообитания. Избирайки биологични артикули, потребителят предизвиква по-малко замърсяваща земеделска система. Намаляват се скритите разноски на селското стопанство за околната среда във връзка с деградацията на естествените запаси.
Не е без значение и почвеното изобилие и салдото на почвените организми за пълноценна хранителна среда на кореновата система.
Практиките за създаване на почвата като сеитбообороти, взаимно развъждане на култури, симбиотични асоциации, покривни култури, органични торове и минимална обработка на почвата са централни за органичните практики. Те предизвикват почвената фауна и флора, подобрявайки образуването и структурата на почвата и създавайки по-стабилни системи. На собствен ред се усилва кръговрата на питателните субстанции и силата и се усъвършенстват качествата на почвата за задържане на хранителни субстанции и вода. Продължителността на времето, през което почвата е изложена на ерозионни сили, се понижава, а продуктивността ѝ нараства. Тук би трябвало да се уточни ролята на сеитбообращенията, зеленото наторяване, използването на органични торове. За почвата е от изключително значение затревяването и чимовата завивка. В литературата се показва, че ерозията при биологичните ферми е до 4 пъти по-малка (Каров, Андреев, 2000). Износът на хранителни субстанции от културите нормално се компенсира от възобновими запаси, получени от фермата, само че от време на време е належащо органичните почви да се допълват с калий, фосфат, калций, магнезий и микроелементи от външни източници (6). Някои бурени с дълбока коренова система се употребяват за изваждане на минерални субстанции от дълбочина. В резултат на основаването на естетика, изключително при трайни насаждения, биосистемите са по-устойчиви и се оправят с заболяванията и неприятелите, в това число и при стресови условия на средата. Тук още веднъж водеща роля имат сеитбообращенията, почвообработките, азотфиксиращи растения и съперници на плевелите, пашата от животни.
Счита се, че биологичното земеделие има положителни благоприятни условия за понижаване на потреблението на сила на половина.
Вместо вложената сила за произвеждане на синтетичен тор, органичното земеделие залага на азотфиксацията, преработването на хранителни боклуци и използването на оборски тор. С неналичието на пестициди се икономисват няколко механизирани обработки. Това е още един плюс в битката с климатичните промени.
Може да се каже, че дворният вид земеделие в доста връзки се приближава до биологичното произвеждане. У нас в последно време се вижда връщане на хората към природата и селото. Много български села, заради естествената си изолираност и сложна досегаемост, са запазили естествената си непорочност и биоразнообразие и имат бъдеще в развъждането на храна по органически метод. Дворното земеделие и биологичните ферми по натурален път стигат до нуждата от преработване на боклуци и ограничение използването на пестициди. В градината и персоналното стопанство затварянето на циклите са нужда и облекчение.
Могат да се разпознават 3 типа тласъци, на които да разчита биологичното земеделие:
Потребителско или пазарно биологично земеделие – продуктите са ясно разпознати посредством узаконяване и етикетиране. Потребителите вземат умишлено решение за това по какъв начин тяхната храна се създава, обработва и предлага на пазара. Следователно потребителят има мощно въздействие върху биологичното произвеждане.
Биологично земеделие, проведено от услуги – в страни като тези от Европейския съюз (ЕС) се оферират дотации за биологично земеделие за генериране на екологични артикули и услуги, като да вземем за пример понижаване на замърсяването на подземните води или основаване на по-биологично разнороден пейзаж.
Биологично земеделие, задвижвано от фермери – някои фермери считат, че стандартното земеделие е неустойчиво и са създали различни способи на произвеждане, с цел да подобрят здравето на фамилията си, селскостопанската стопанска система и/или своята автономия. В доста разрастващи се страни биологичното земеделие е възприето като способ за възстановяване на продоволствената сигурност на семействата или за реализиране на понижаване на разноските за първични материали. Продуктът не е наложително да се продава на пазара или се продава без ценово разграничаване, защото не е сертифициран. В развитите страни дребните фермери образуват директни мрежи за доставка на несертифицирана биологична продукция на потребителите. Извън Европа, да вземем за пример в Съединени американски щати, фермерите, които продават дребни количества биологични артикули, са публично освободени от узаконяване.
Екологичното здраве и изменението на климата са два от главните проблеми на актуалния свят. Възниква нуждата антропогенното влияние да бъде пренасочено към различни форми на стандартното земеделие. На фона на повишените условия към качеството, чистотата и усета на храната и тревожната информация, обвързвана с остатъчни количества от пестициди, нитрати, хормони и други, създадената по биологичен прийом храна, става все по-желана от потребителите както в света и Европа, по този начин и у нас. Световните специалисти подреждат органичното земеделие измежду методите за битка с климатичните промени освен поради щадящия му природата резултат, само че и поради по-добрата резистентност на този вид системи. Затова рекомендациите и политиките и в районен проект са ориентирани към увеличение на каузи на площите без или с минимална приложимост на пестициди. Трябва да се направи уточнението, че в статистиката са включени единствено стопанства, които дават отговор на нормативните документи и условия.и.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ