Хосе Мендоза Лопез е роден на 10 юли 1910 г.

Хосе Мендоза Лопез е роден на 10 юли 1910 година в Мексико. Отгледан е във Вера Круз от майка си, тъй като татко му умира преди раждането в морето. На 9-я си рожден ден, дребният Хосе остава и без майка. Туберколозата го прави цялостен сирак, а към този миг политиката за развъждането на бездомници се оказва съвсем нереална. Последните близки родственици отхвърлят да се занимават с него и в най-ранна възраст момчето схваща една от огромните истини – животът в никакъв случай няма да бъде цветя и рози. Младежът взема решение да си потърси шанса в Америка – въпреки всичко се носят митове за тази посока. Успява да премине границата и да стигне до град Мисия в Тексас.

Проси известно време по улиците, до момента в който едно семейство не му дава храна и облекла, както и заслон в една от бараките, където да се възвърне от дългото скитничество. С времето младият мексиканец стартира да се отплаща като прави разнообразни домашни отговорности. Ако в миналото потърсите образеца за неприятно детство, спомнете си този човек. В началото не е имал опция да има безусловно нищо, с изключение на облеклата на гърба си, а от време на време даже и те са откраднати от някой простир. Късметът се усмихва над него, когато е на 17-годишна възраст. По това време обикаля страната, с цел да си откри метод за прехранване.

Един ден, до момента в който се разхожда по улиците на Атланта е провокиран от чужд голям афро-американец. Словестната саморазправя прераства в пердах и макар дребните си размери, Лопез съумява да изсипе всичката си експанзия върху неприятеля, освен това пред очите на много слисана аудитория, измежду които и боксов промоутър. Младият Лопез съумял да показва класа, която била нужна на спорта. Поканен е незабавно за професионалния спорт и до края на кариерата си съумява да сложи връх от 52-3, получавайки прякора си „ Хлапето Мендоза “.

Лесните победи също омръзват и самият Хосе взема решение да смени малко ситуацията. Оставя ръкавиците и стартира работа в търговския  флот на Съединени американски щати през 1936 година Плаването не е тъкмо най-хубавата буря и при няколко неточности мексиканецът бедства със седмици на дребна товарна лодка, на която има само банани. Когато се оказва, че към този момент няма повече предпочитание да плава – ориста въпреки всичко му демонстрира доста ясно, че морските провокации не са за него. Веднъж стъпил на сушата, Лопез бърза да се запише като доброволец за фронтовете на ВСВ и избира да получи подготовка за отряден картечар.

На 7 юни 1944 година съумява да премине кръстосания огън на Нормандия, само че един немски патрон съумява да се удари в картечната лента и да рекушира. Въпреки леките неволи, Лопез съумява да продължи напред по форнта и да стигне до Арденските гори на Белгия. На 17 декември е назначен да пази десния фланг на белгийския град Крикелт от евентуална немска офанзива. Неговият Браунинг се намирал в уютно изкопан бункер, а компания правили много картечни ленти, които на драго сърце да посрещнат неприятеля. Въпреки положителната подготовка, боят почнал от лявата страна на града и по всичко личало, че борбата няма да завърши толкоз бързо. Осъзнавайки, че няма да е изключително нужен на едната позиция, по лична преценка взима тежката картечница, както и картечни ленти и се втурва по посока на изстрелите.

Успява да откри много апетитна  позиция, която разкрива целия спектакъл на войната, само че в същото време го разкрива от кръста нагоре. Подробностите за сигурността не го вълнували, Лопез заредил картечницата и почнал да разтоварва огън по неприятеля, а в множеството случаи даже не се опитвал да се прицели, всички били прекомерно близко, с цел да изискват прецизен мерник. Първите жертви падат незабавно пред него, само че от гората се появил и не толкоз прелестен посетител – Tiger I танк с подкрепяща пехота не разрешавала на картечаря да разгърне капацитета си, а и има още един по-сериозен проблем, липсвали нужните средства за прекъсването на танка. Осъзнавайки, че по-голямата част от бойните приятели се изтегля, той решил да не напуща позицията си, а най-малко да обезпечи повече време за евакуиране. При опит на германците да го ударят по фланговете, дребният мексиканец подвига тежката картечница и съумява да реалокира огъня си към тях. Втори опит не се прави. Куршумите към този момент били насочени напълно по Лопез, само че това не го тормозило изключително.

Прави се още един опит за удар по флагна, а за неволя и Tiger-ът към този момент насочил вниманието си към него. Артилерията също не закъсняла и почнала да се изсипва върху него. Артилерийски снаряд съумява да го събори на земята. Хосе взима картечницата и се дърпа обратно в друга защитна позиция и продължава да стреля. Едва след изтеглянето и на последния човек, Лопез също се отдръпва. След като немците осъзнали, че този град е на практика цитадела, решили да го заобиколят и да не влизат повторно вбой. До този  миг още не е несъмнено какъв брой тъкмо са жертвите от немска страна, изумени с картечница, само че по неофициални данни се счита, че са почти 100 индивида.

За този триумф, Хосе получава орден за смелост от конгреса, а съгласно рапорта, това е била невероятна самоубийствена задача. След края на Втората Световна война, Лопез отпътува за Корея и слъжи там до 1973 година След това продължава да тренира всеки ден, следвайки своята военна дисциплинираност, употребява персонален треньор по три пъти на седмица и прави това до 88-годишна възраст. Вярвал, че би трябвало да е подготвен постоянно за изненади, затова отказвал да се отпуска. Ветеранът има 5 деца и живее със брачната половинка си, която за жал умира от рак на 64 години. Хосе живее до 2005 година и на 94-годишна възраст умира. До през днешния ден се счита за един от мексиканците с най-големи достижения в американската войска.

Снимка: By Courtesy Army.mil – http://www.army.mil/hispanicamericans/english/profiles/lopez.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45509376