По пътя на парите
Хората са единствените същества, които употребяват пари. Учудващо, само че животните и растенията съумяват да съществуват и без тях. В нашето общество обаче, печеленето и харченето на пари се е трансформирало в главната връзка посред ни. Всичко в нашия живот е обвързано по един или различен метод с парите. Всичко, което притежаваме се мери с тях, както и качеството ни на живот. Затова е мъчно да си представим, че парите и паричната система, каквито ги познаваме през днешния ден, в действителност са били по-различни.
Пиер Тлока, като доста инуити в Северозападна Канада, е ловувал, с цел да се изхранва. През 1970г. огромна компания желае да прокара петролопровод през ловните му земи. Когато го попитали дали това ще му навреди, той дал отговор:
[quote]Да. Белите хора постоянно имат пари в банката, само че аз нямам. Единствената банка за мен са дивите животни в природата, с които се храня. Това е моята банка. Това са моите спестявания.[/quote]Думите на Пиер ни връщат 11 000 години в предишното, когато това е било метод на живот за цялото население. Още преди появяването на земеделството, хората са разчитали на първо място на отглеждането на животни. Освен за храна, добитъкът е служил и за търговия – най-старата разменна монета в историята. С култивирането на растенията разменната система се развива, а с нея и опциите за търговия. Принципът е доста елементарен – имаш нещо, което някой различен желае, да вземем за пример самун, и му го даваш в подмяна на нещо, което ти искаш, да вземем за пример месо. Разбира се, ние знаем, че тези две неща имат друга стойност, само че тогава системата е работила.
С развиването на античните общества обаче, хората почнали да виждат разменната търговия като прекомерно тромава. „ Само в случай че имаше нещо особено, което да се разменя за всяка една стока, това щеше да направи нещата доста по-лесни и бързи. “ – споделили си те. Това нещо се оказали парите.
Преди появяването на монетите обаче, парите били под доста разнообразни форми. В Средиземноморието и Близкия Изток да вземем за пример, хората употребявали жито, ечемик и добитък. Раковини и бронзови и медни копия на тях пък са употребявани най-дълго от всяка друга форма на парите – от 1600г.пр.Хр. в Китай до 20-ти век в Африка.
Жителите на остров Яп изумяват с парите си, които представлявали големи каменни колела с диаметър 3-4 метра. Така наречените Рай камъни са употребявани до 60-те години на предишния век като знак на благосъстояние и се разменяли сред селата като дарове, възнаграждение за къщи и лодки, споразумяване на бракове и позволение за лов на риба в непознати води.
Историята е цялостна с сходни образци. Какво тъкмо са парите е мъчно да се дефинира, само че се оказва, че това би могло да е всяко нещо, което хората одобряват в подмяна на артикул или услуга.
Първите монети
Хиляди години след бронзовите и медни отливки на раковини от китайците, през 6-ти век пр.Хр. се появяват първите истински монети от злато и сребро. Много разнообразни хипотези има за точния им генезис, само че се счита, че първите са били от лидийците (днешна Турция). Именно в този район гръцката история и митология споделя за царете Мидас и Крез, които били известни със златото и благосъстоянията си. Дори Херодот разказва хилядите златни и сребърни съдове и скулптури, които Крез имал.
Годините минавали и монетите се разпростирали из Гърция, носещи емблемите на другите градове. Влиянието и благосъстоянието на Атина растели и красивите сребърни монети от мините на Лаврия били необятно публикувани. Били наричани „ совите на Минерва “, тъй като от едната си страна носели лика на сова. В Рим обаче, монетите били изсичани в храма на друга богиня – Юнона Монета. От там идва и наименованието им – монети.
Историята ни учи, че когато има власт, има и пари. Във възхода на империята през 5-ти век пр.Хр. Атина принуждава всички съдружници да употребяват монетите на Минерва и всички жители трябвало да предадат непознатите монети, които в следствие се претопявали. Това било извънредно печелившо за атиняните, защото с цел да получат пари, хората трябвало или да оферират услугите си или да ги вземат назаем и да заплащат рента за тях. Това важи както за хората, по този начин и за страните. По същия метод през днешния ден Съединени американски щати печелят от другите страни, които употребяват $ като съществена валута.
Когато римляните се постановат над Италия и Гърция и по-голямата част от познатия тогава свят, те стават по-богати в сравнение с в миналото Гърция е била. Успяват да развият комплицирана банкова система и постановат налози из цялата Римска империя. Плащало се даже за потреблението на публичните тоалетни. Някои римляни стават толкоз богати, колкото през днешния ден са мултимилиардерите.
Макар антична Гърция и античен Рим да са били много разнообразни, те демонстрират по какъв начин в множеството общества е наклонност авторитетно малцинство да управлява огромна част от парите и земята. Значителна смяна, като да вземем за пример война или гражданска война, може да направи хората по-равни за известно време, само че повишаването на разликата сред богатото малцинство и бедното болшинство неизбежно води до колапс на цялото общество. Така даже една от най-могъщите империи в света се разпада. Рим се напълнил с хиляди небогати и бездомни хора, които не успявали да се прехранват и желали безвъзмезден самун. През идващите няколко века нашествия на франки, вандали, хуни, готи и други племена от Източна Европа и Азия завладяват границите на империята и тя се разпада.
Средновековието
Парите се основават по разнообразни способи. Владетелите секат монети за себе си, които да харчат. Банките ги употребяват, с цел да дават заеми на клиентите си и да печелят от лихвите. Местни групи пък основават лични пари като различна валута, която разменят за артикули и услуги, предлагани сред самите тях в групата. Във всеки случай този, който основава парите печели от това.
В средновековието увеличението на парите означавало изсичането на повече монети и стартирането им в послание посредством харченето им. Влиянието и благосъстоянието на един държател зависело частично от това дали неговите пари са необятно употребявани в неговата и непознатите страни. Така през 13-ти век френският крал Луи IX издал декрет неговите монети да се употребяват при всички заплащания в кралството – също като атиняните през 5-ти век пр.Хр. Той печелел от разликата в цената на монетите и разноските за тяхното произвеждане. Този държавен данък върху правото за сечене на монети важи и през днешния ден.
Владетелите увеличавали облагата си като намалявали количеството злато или сребро, употребявано в монетите, като по този метод обезценявали монетната система. Хенри VIII прави тъкмо това. Освен, че имал шест съпруги, заместил папата като глава на църквата в Англия и си присвоил манастирите, той предиздвикал всички да обменят сребърните си монети за нови такива, които в действителност били медни, само че покрити с тъничък пласт сребро. С времето обаче среброто се изтъркало и хората разбрали, че монетите са медни и са били излъгани. Подобни трикове се срещат постоянно из историята, само че всичко придобива напълно други мащаби с появяването на хартиените и електронните пари.
Хартиените пари
Когато се връща от Китай през 1295г., Марко Поло написа в книгата си нещо извънредно забавно. По време на пътешествието си той забелязал, че народът там търгува с някакви странни хартийки. Първоначално китайците гледали с съмнение към новата валута, само че Кублай хан задължил всички да употребяват хартиените пари, а неподчинилите се били осъждани на гибел. Владетелят не зависел от златото и среброто за парите си и това му дало изключителната власт да управлява стопанската система на страната си, каквато на никое място в Европа не съществувала.
Пътеписите на Марко Поло насърчили европейските банкери също да употребяват банкноти. Търговците към този момент не носели със себе си товари от разнообразни монети, а единствено „ разменна лавица “, която получавали от банките. Тази хартийка инструктирала сътрудника на банкера в различен град да заплати на търговеца избрана сума в съответната валута.
Банкерите давали от тези хартийки, които обещавали заплащане и на тези, които оставяли монети, злато и сребро за предпазване в банката. След време хората почнали да разменят между тях банковите полици, като по-удобен метод за непосредствено заплащане. През идващите епохи това се трансформирало в главната парична система, а хартийките – в пари. Така се появили банкнотите (bank-note – банка-бележка).
Въпреки всичко обаче, банкнотите траяли да бъдат свързвани със цената си в злато и сребро или монети. През 16-ти век един йезуитски духовник споделил, че търговците и банкерите „ имат толкоз доста трикове за непочтено замогване, че към този момент не можем да забележим какво се случва в последна сметка. “ До тогава тези трикове се свеждали основно до прикриването на лихвените заеми, тъй като било грях съгласно християнските учения. Времената обаче се трансформирали, а с тях и ученията, тъй че банкерите към този момент можели намерено да оферират заеми. Тогава научили нов трик – по какъв начин да основават пари от нищото и по-късно да ги дават назаем.
С хартиените пари в послание, хората рядко желали от банките да им се изплати златото, което са подали. Така банкерите осъзнали, че могат да дават повече заеми под формата на банкноти, в сравнение с имали злато, с цел да покрият цената им. Лихвите от заемите били доста по-големи от разноските по печатането на парите за тях, тъй че облагите били големи. Случвало се обаче клиентите да се усъмнят, че банката разполага с прекомерно доста пари и всички едновременно желали да им бъде върнато златото. Такова обаче нямало и това водело до колапс на банката, а клиентите губели всичките си пари. Всъщност това е събитие, което следим и през днешния ден.
Първата централна банка
През 1694г. война сред Франция и Англия задвижила събитие, което се трансформира в повратна точка в историята на парите. Крал Уилям III се нуждаел от големи суми, с цел да продължи войната, а Народното събрание не одобрявал повдигането на налозите. Така благодарение на шотландеца Уилям Патерсън те основали банка и убедили краля да взема заем от тях. Като държавна банка, тя била кръстена „ Английска банка “ (Bank of England), въпреки да е частно притежавана.
Банката се чувствала сигурна, получавайки лихвите по заемите, тъй като държавното управление прибирало налози, с които щели да платят. Така отпускали от ден на ден пари, с единственото изискване да бъде плащана лихвата. Това пък насърчило държавното управление да тегли все по-големи заеми. Така и други страни последвали образеца и затъвали в огромни национални задължения. Данъкоплатците трябвало да заплащат доста по-високи налози, тъй като държавното управление дължало пари.
Всичко се срутва
Сънародникът на Патерсън, Джон Лоу, се трансформира от нарушител и палач в звезда. През същата година той направил ликвидиране и бил наказан на гибел. Успял да избяга и прекарал идващите години в Шотландия, Италия, Холандия, Германия, Италия и Франция, където залагал, изучавал банкови схеми и правел пари. Междувременно се опитвал да прокара концепция, която съумява да реализира в Париж през 1715г.
След гибелта на Луи XIV страната била затънала в задължения, а финансовата обстановка била цялостен безпорядък. С утвърждението на Орлеанския дук, Лоу основава банка, която стартира да печата лични банкноти. Тя е толкоз сполучлива, че 4 години по-късно той е определен за министър, а банката му към този момент се споделя „ Banque Generale “ и оперира чак в Северна Америка. Тя се трансформирала в същинска сензация на своето време и милиони европейци залагат златните си монети против книжни пари. Предприемачът обаче не се спрял до тук.
Лоу убеждавал клиентите си да си купят акции на Компанията за развиване на Мисисипи, която по-нататък се оказала и една много огромна пирамида. Поставени лица се обаждали на вложителите, обяснявайки им какъв брой богати са станали и им изплащали облагата със същите пари, които печатали. Едва ли е било огромна изненада, когато се оказало, че парите в послание са толкоз доста, че в действителност нямат безусловно никаква стойност и са просто хартийки. Научавайки това, всички се втурнали да ги продават и през 1720г. цялата система се срутва, милиони хора губят парите си, а Джон Лоу едвам се избавя и съумява да избяга във Венеция.
Английската банка също движела сходна пирамида с подправени акции и когато същата година хората почнали всеобщо да купуват, това вдигнало цената стотици пъти за няколко месеца. Хората се уплашили и почнали да продават дяловете си, а банката несъмнено нямало с какво да ги обезпечи и още веднъж милиони хора останали без пукната пара, а държавното управление подало оставка.
70 години по-късно Франция си спомня името на Джон Лоу, когато сред 1789г. и 1796г. държавното управление печата толкоз доста пари, че цената им става по-малка от разноските за печатането им. По-късно тези две събития стават причина финансисти и капиталисти да се откажат от хартиените пари, което забавя цялото развиване на френската стопанска система.
В историята на парите има доста сходни сривове. Най-известният подобен е може би този на стоковата борса на Уол Стрийт през 1929г., последван от международната икономическа меланхолия през 30-те години, а по-късно и от Студената война. Тогава доста вложители купуват акции с пари назаем и с покачването на цените се трансформират в милионери, най-малко на хартия. За да върнат заемите си, те не престават да купуват, надявайки се, че цените ще продължат да се качват и когато продадат дяловете си ще останат на облага. Само за няколко дни вложителите виждат съмнения в цените на акциите и стартират всеобщо да продават, което води до загуби на стойност 16 милиарда $. Хора скачат от прозорците на небостъргачи, стотици американски банки банкрутират, а хиляди хора губят парите си.
Наскоро нещо сходно се случи още веднъж и докара до нова международна икономическа рецесия, чиито последици изпитваме в този момент. Всъщност в историята парите освен са отразявали промени в политиката, стопанската система, науката и религията, само че и са допринасяли за тях. Това продължава и до през днешния ден, единствено че с напредъка на технологиите и компютъризацията, в днешно време по-голяма част от парите съществуват единствено в компютрите. Поради това става все по-трудно сходни сривове в международната стопанска система да бъдат проследени и обяснени на обществото.
Истината е, че през днешния ден множеството хора си нямат и визия по какъв начин работи паричната система и знаят толкоз, че да движат личните си финанси или тези на фамилията си. Като жители на страната и на света, ние би трябвало разбираме по-добре по какъв начин работят парите и да наложим тяхната цел в услуга на цялото общество.
Историята на парите ни учи на едно – ръководещи, държавни управления, банкери, търговци и останалите в системата – всички те ръководят парите, тъй че да служат на личните им ползи, а не на нас, елементарните жители. Банките основават пари от нищото и натрупат големи облаги, до момента в който обществото затъва в задължения, които в никакъв случай не може да изплати.
Докато съществува сегашната парична система, в света в никакъв случай няма да има равнопоставеност и постоянно ще има богато малцинство, което има повече пари, в сравнение с в миналото биха били нужни и оскъдно болшинство, което е на ръба сред мизерията и нищетата, живеещо единствено, с цел да служи на задачите на малцинството.
