Мнения Daily - Хейтът води до самоубийство на прогресивните ни общности
Хората с хрумвания към този момент даже не могат да пият по бира дружно. Още по тематиката
И още: От екрана летят подправени патици; Силата е в теб, а не в Големия брат
Токсично говорене
Хейтът води до самоубийство на прогресивните ни общности
Беше време, когато събирането на хора, вярващи в самоочевидно положителни неща – персонална независимост, общо богатство, господство на правото – беше празник. Днес е друго. Събирането на хора, вярващи в горепосочените положителни неща, съвсем непроменяемо прераства във взаимно заклеймяване. Вместо да се работи дружно в зоните на единодушие, се вихрят чисто религиозни и холистични пристрастености. Ако не си склонен с индивида до тебе по един даже пункт – значи този човек е изцяло (холистично) еретичен и би трябвало да бъде изпъден с дюдюкане и викове от събирането, било то в обективното или виртуалното пространство.
Как стигнахме дотук? Историческият проект е най-лесен, тъй като дава относително елементарен разказ. Гневно-заклеймителната непоносимост (за краткост – хейт) към оногова, с който не си склонен даже по едно единствено нещо – това се роди в това, което някои назовават СДС-2. След напускането на Костов с ДСБ в остатъчното Съюз на демократичните сили хейтът стана метод на живот. Години наред не се правеше нищо друго, с изключение на да бъде заклеймяван Костов, като... болшевик. Не правейки нищо друго, с изключение на да хейти по ДСБ, Съюз на демократичните сили умря преди години.
Взаимният хейт на видни лица от " Да, България " и " Нова република " на собствен ред способства за това, нито едната групировка да не е през днешния ден в Народното събрание. " Тия са токсични " бе месеци наред мантрата, с която всяка страна замеряше отсрещната. А щом някой е отровен – нямаш безусловно никаква работа с него, колкото и зони на единодушие инак да имате между тях. Подобни раздори във връзка идейна непорочност нахлуха и в средите на Зелените (не смъртоносно, най-малко засега), на " протестната общественост " и за мое удивление измежду " либертарианците ".
Историческият резултат е, че през днешния ден тъкмо най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя оттатък настоящето заразно мочурище, не са способни освен да се обединят, с цел да създадат нещо значимо за общото богатство. Те не могат да седнат да пият по бира дружно. Защото не търсят с разсъдъка си това, което ги обединява; а търсят, със пристрастеностите си, това, което ги разделя. А пристрастеностите не са добър консултант.
В психически проект можем да приказваме за синдром на " революционното неспокойствие ". Когато една гражданска война не успее да завземе огромната социална сцена, нейната сила не изчезва. Отскачайки от бариерите, които я разделят от огромния свят, се обръща във вътрешността, към самите революционери. Започва търсенето на " предатели ", което гладко прераства в търсенето на бъдещи такива: Я го вижте тоя – прикрит комунист/либерал/културен болшевик (или каквато е модерната все още обида) ще да е, ще ни съобщи, когато отново тръгнем напред...
Хейтът – т.е. гневното заклеймяване на цялостната персона на отсрещния субект – е, с изключение на неприятно образование, най-краткият път към личното идейно, публично и политическо самоубийство. А това, когато го вършат прогресивни общности, закрепва трайно властта на модела КОЙ, чиито носители въобще не се интересуват от неща като персонална независимост, общо богатство, господство на правото – а само от личните си доходи.
Взаимното избиване на хората с концепциите води до увековечаване на властта на хората със суджуците.
-------------Ако имате проблем със наличието на някои уеб сайтове, не ги четете или ги съдете.
Регулация
Съвет за електронни медии да управлява интернет? Меко казано, неприятна концепция.
Фотограф:
Макар и не с темповете, с които се случва на Запад, от ден на ден българи употребяват вести онлайн. И след следващата гадория, която до неотдавна никому незнайни уеб сайтове изсипят, доста от хората стартират да желаят нещо да се направи. Но да се предлага регулация от държавен орган, който до момента не е потвърдил дали си заслужава съществуването, е, меко казано, неприятна концепция.
Съвет за електронни медии в действителност е стеснен орган - той няма задоволително пълномощия или бюджет, с цел да контролира изрядно (например му е съвсем невероятно да следи всички районни малките екрани и радиа), а законът, с който работи, е безкрайна врата в доста необятно поле. За близо 20 години (а и повече, в случай че броим предшественика НСРТ, Националния съвет за радио и телевизия) ръководещи неколкократно режат функционалности на съвета. До степен, че в пълномощията му остана най-вече опцията да подава сигнали до други институции.
Случаите, в които Съвет за електронни медии може да реагира непосредствено, са малко - и един от инструментите е директна санкция против отговорната телевизия. Може да става въпрос за лъчение на секс в народен ефир (както с " Биг брат " преди години), за брутални фрагменти или тормоз на близки и родственици на потърпевши. Практиката обаче демонстрира, че сумите са такива, че една телевизия, която работи с големи средства, може да си разрешава гафове понякога.
Какво обаче става с един уебсайт, чиито бюджет и доходи са в пъти по-ниски? Глоба от 30 000 или 50 000 лева е способна на практика да банкрутира доста сходни медии. За момента интернет към момента е свободно пространство. Фактът, че всеки може с малко средства да сътвори уебсайт и да се показва онлайн, е по едно и също време проклинание и страхотна опция. Кое от двете ще бъде, го решаваме ние.
Ако имате проблем със наличието на някои от тези уеб сайтове, не ги четете. Не ги споделяйте, не ги хранете. Ако са ви засегнали персонално, търсете си правата в съда. " Ама ще влачат делото с години " значи просто че имаме проблем със съда, не с регулацията.
-------------За съветските елити разделянето на управляващите е " игра "
Геополитика
Руската политика надменно изпитва границите на вероятното
Фотограф:
Увлечението на съветския политически и публичен хайлайф по възгледи като тези на Александър Дугин способства в забележителна степен за задълбочаване на главния познавателен проблем на Русия във връзка с външния свят. Русия е най-голямата жертва на личните си илюзорни показа за това какво съставлява публичното схващане и културата на това, което - много условно - назоваваме " Запад ".
За съветските елити разделянето на управляващите в западната демократична система е една " игра ", която преследва по-скоро пропагандни, в сравнение с институционални цели. Руската визия за сплотеност и централизация на властта на върха - в ръцете на " царя ", преглежда снизходително механизмите за разделяне на управляващите като тарикатлък на същинските елити и господари зад сцената да лъжат " трудещите се ", че имат присъединяване в упражняването на властта.
За властимащите в Москва си остава свещенодействие добре известната истина, че демократичната система на баланс на управляващите е доста уязвима на рецесии и метаморфози, само че когато бъдат застрашени главните механизми на нейното действие, защитните й сили се активизират дейно и пълноценно. Модерната история красноречиво демонстрира, че доста по-лесно рухва един властнически, тоталитарен или изобщо - диктаторски режим на ръководство, в сравнение с една правова страна, функционираща като представителна демократична система.
Устойчивостта на демократичната система се демонстрира и в последните събития във Вашингтон, които носят толкоз разочарования за Москва. Изправени пред редовно предизвикателство за действието на федералната страна, представителите на двете съществени партии в институциите загърбиха своите трагични разлики в съвсем всички сфери на националната и интернационална политика и се сплотиха зад закона за глобите с съвсем 100 процентово болшинство - и в Конгреса, и в Сената.
Руската политика от епохи надменно изпитва границите на вероятното - а допустимо е всичко това, за което от другата страна не те бият болно по муцуната. Уви, този път една такава граница бе достигната и подмината.
И още: От екрана летят подправени патици; Силата е в теб, а не в Големия брат
Токсично говорене
Хейтът води до самоубийство на прогресивните ни общности
Беше време, когато събирането на хора, вярващи в самоочевидно положителни неща – персонална независимост, общо богатство, господство на правото – беше празник. Днес е друго. Събирането на хора, вярващи в горепосочените положителни неща, съвсем непроменяемо прераства във взаимно заклеймяване. Вместо да се работи дружно в зоните на единодушие, се вихрят чисто религиозни и холистични пристрастености. Ако не си склонен с индивида до тебе по един даже пункт – значи този човек е изцяло (холистично) еретичен и би трябвало да бъде изпъден с дюдюкане и викове от събирането, било то в обективното или виртуалното пространство.
Как стигнахме дотук? Историческият проект е най-лесен, тъй като дава относително елементарен разказ. Гневно-заклеймителната непоносимост (за краткост – хейт) към оногова, с който не си склонен даже по едно единствено нещо – това се роди в това, което някои назовават СДС-2. След напускането на Костов с ДСБ в остатъчното Съюз на демократичните сили хейтът стана метод на живот. Години наред не се правеше нищо друго, с изключение на да бъде заклеймяван Костов, като... болшевик. Не правейки нищо друго, с изключение на да хейти по ДСБ, Съюз на демократичните сили умря преди години.
Взаимният хейт на видни лица от " Да, България " и " Нова република " на собствен ред способства за това, нито едната групировка да не е през днешния ден в Народното събрание. " Тия са токсични " бе месеци наред мантрата, с която всяка страна замеряше отсрещната. А щом някой е отровен – нямаш безусловно никаква работа с него, колкото и зони на единодушие инак да имате между тях. Подобни раздори във връзка идейна непорочност нахлуха и в средите на Зелените (не смъртоносно, най-малко засега), на " протестната общественост " и за мое удивление измежду " либертарианците ".
Историческият резултат е, че през днешния ден тъкмо най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя оттатък настоящето заразно мочурище, не са способни освен да се обединят, с цел да създадат нещо значимо за общото богатство. Те не могат да седнат да пият по бира дружно. Защото не търсят с разсъдъка си това, което ги обединява; а търсят, със пристрастеностите си, това, което ги разделя. А пристрастеностите не са добър консултант.
В психически проект можем да приказваме за синдром на " революционното неспокойствие ". Когато една гражданска война не успее да завземе огромната социална сцена, нейната сила не изчезва. Отскачайки от бариерите, които я разделят от огромния свят, се обръща във вътрешността, към самите революционери. Започва търсенето на " предатели ", което гладко прераства в търсенето на бъдещи такива: Я го вижте тоя – прикрит комунист/либерал/културен болшевик (или каквато е модерната все още обида) ще да е, ще ни съобщи, когато отново тръгнем напред...
Хейтът – т.е. гневното заклеймяване на цялостната персона на отсрещния субект – е, с изключение на неприятно образование, най-краткият път към личното идейно, публично и политическо самоубийство. А това, когато го вършат прогресивни общности, закрепва трайно властта на модела КОЙ, чиито носители въобще не се интересуват от неща като персонална независимост, общо богатство, господство на правото – а само от личните си доходи.
Взаимното избиване на хората с концепциите води до увековечаване на властта на хората със суджуците.
-------------Ако имате проблем със наличието на някои уеб сайтове, не ги четете или ги съдете.
Регулация
Съвет за електронни медии да управлява интернет? Меко казано, неприятна концепция.
Фотограф:
Макар и не с темповете, с които се случва на Запад, от ден на ден българи употребяват вести онлайн. И след следващата гадория, която до неотдавна никому незнайни уеб сайтове изсипят, доста от хората стартират да желаят нещо да се направи. Но да се предлага регулация от държавен орган, който до момента не е потвърдил дали си заслужава съществуването, е, меко казано, неприятна концепция.
Съвет за електронни медии в действителност е стеснен орган - той няма задоволително пълномощия или бюджет, с цел да контролира изрядно (например му е съвсем невероятно да следи всички районни малките екрани и радиа), а законът, с който работи, е безкрайна врата в доста необятно поле. За близо 20 години (а и повече, в случай че броим предшественика НСРТ, Националния съвет за радио и телевизия) ръководещи неколкократно режат функционалности на съвета. До степен, че в пълномощията му остана най-вече опцията да подава сигнали до други институции.
Случаите, в които Съвет за електронни медии може да реагира непосредствено, са малко - и един от инструментите е директна санкция против отговорната телевизия. Може да става въпрос за лъчение на секс в народен ефир (както с " Биг брат " преди години), за брутални фрагменти или тормоз на близки и родственици на потърпевши. Практиката обаче демонстрира, че сумите са такива, че една телевизия, която работи с големи средства, може да си разрешава гафове понякога.
Какво обаче става с един уебсайт, чиито бюджет и доходи са в пъти по-ниски? Глоба от 30 000 или 50 000 лева е способна на практика да банкрутира доста сходни медии. За момента интернет към момента е свободно пространство. Фактът, че всеки може с малко средства да сътвори уебсайт и да се показва онлайн, е по едно и също време проклинание и страхотна опция. Кое от двете ще бъде, го решаваме ние.
Ако имате проблем със наличието на някои от тези уеб сайтове, не ги четете. Не ги споделяйте, не ги хранете. Ако са ви засегнали персонално, търсете си правата в съда. " Ама ще влачат делото с години " значи просто че имаме проблем със съда, не с регулацията.
-------------За съветските елити разделянето на управляващите е " игра "
Геополитика
Руската политика надменно изпитва границите на вероятното
Фотограф:
Увлечението на съветския политически и публичен хайлайф по възгледи като тези на Александър Дугин способства в забележителна степен за задълбочаване на главния познавателен проблем на Русия във връзка с външния свят. Русия е най-голямата жертва на личните си илюзорни показа за това какво съставлява публичното схващане и културата на това, което - много условно - назоваваме " Запад ".
За съветските елити разделянето на управляващите в западната демократична система е една " игра ", която преследва по-скоро пропагандни, в сравнение с институционални цели. Руската визия за сплотеност и централизация на властта на върха - в ръцете на " царя ", преглежда снизходително механизмите за разделяне на управляващите като тарикатлък на същинските елити и господари зад сцената да лъжат " трудещите се ", че имат присъединяване в упражняването на властта.
За властимащите в Москва си остава свещенодействие добре известната истина, че демократичната система на баланс на управляващите е доста уязвима на рецесии и метаморфози, само че когато бъдат застрашени главните механизми на нейното действие, защитните й сили се активизират дейно и пълноценно. Модерната история красноречиво демонстрира, че доста по-лесно рухва един властнически, тоталитарен или изобщо - диктаторски режим на ръководство, в сравнение с една правова страна, функционираща като представителна демократична система.
Устойчивостта на демократичната система се демонстрира и в последните събития във Вашингтон, които носят толкоз разочарования за Москва. Изправени пред редовно предизвикателство за действието на федералната страна, представителите на двете съществени партии в институциите загърбиха своите трагични разлики в съвсем всички сфери на националната и интернационална политика и се сплотиха зад закона за глобите с съвсем 100 процентово болшинство - и в Конгреса, и в Сената.
Руската политика от епохи надменно изпитва границите на вероятното - а допустимо е всичко това, за което от другата страна не те бият болно по муцуната. Уви, този път една такава граница бе достигната и подмината.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ