Учените са категорични, че по-дългите отпуски спомагат за увеличаване на живота
Хората, излизащи в дълги отпуски, живеят приблизително по-дълго и по-рядко страдат от сърдечносъдови заболявания, спрямо крайните работохолици и феновете на късите ваканции. До този извод са стигнали учени, взели участие в следващия конгрес на Европейското кардиологично общество в немския град Мюнхен, написа РИА Новости.
„ Не си мислете, че здравословният метод на живот и качествената храна компенсират обстоятелството, че работите прекомерно безрезервно и в никакъв случай не излизате в отпуск. Ваканцията е добър метод човек да се отърве от напрежението и да усъвършенства здравето на сърцето, което е изключително видимо при мъжете “, споделя Тимо Страндберг от Университета в Хелзинки (Финландия).
Според статистика на Световната здравна организация заболяванията на сърцето и съдовете, в това число инфаркти, инсулти и хроничната сърдечна непълнота, са основна причина за настъпването на гибел измежду хората на световно равнище.
По тази причина всяка година умират към 17 млн. души. Една от основните аргументи за развиването на тези заболявания сега се счита хипертонията, която се развива поради напрежението, неправилното хранене, заседналия метод на живот и нездравословните привички.
Страндберг и сътрудниците му разкриват още една връзка сред здравето на сърдечносъдовата система и смъртността, като следят в продължение на 50 година живота на 1200 заможни бизнесмени, живеещи във финландската столица.
Учените разделили участниците в опита на две групи, една от които непрекъснато получавала препоръки за здравословен жанр на живот и избрани медикаменти, защитаващи организма от високо кръвно и нездравословния холестерол, а другите живели, както са привикнали.
Първоначално намесата се оказвала удобна за здравето. Честотата на развиване на проблеми със сърцето се понижила с 46% спрямо представителите на контролната група, а физическото положение като цяло очевидно се подобрило.
Последвалите наблюдения обаче посочили, че броят на хората в първата група, които умряли в първите 30 години от наблюдението, очевидно надвишавало количеството на прибързано умрелите предприемачи, които не получавали здравни препоръки.
В идващите години разривът в равнището на смъртността продължавал да се усилва, което предиздвикало лекарите да проучват останалите аспекти от живота на следените мениджъри с вярата да открият статистически обяснима причина на тази особеност.
Оказало се, че предприемачите от първата група приблизително очевидно по-рядко излизали в отпуск и за ваканции отделяли по-малко време по отношение на контролната група. Нещо повече, колкото по-високо било равнището на работохолизма при всички участници, толкоз по-малка била продължителността на живота им и по-висока честотата на сърдечните пристъпи и инфарктите.
Например мъжете, които почивали три седмици в годината или по-малко, умирали с 37% по-често по отношение на бизнесмените, които изкарвали цялостен месец в отпуск.
Мъжете, които отделяли малко време за отмора, спели по-малко и повече работели по отношение на останалите участници в опита. Високото равнище на стрес на процедура нулирало всички изгоди от здравословния метод на живот. Нещо повече, напъните за поддържане на този жанр на живот може в допълнение да причинят стрес, отбелязва Страндберг.
Ученият акцентира, че измененията в диетата и отводът от нездравословни привички не въздействат отрицателно на продължителността на живота. Той упорства, че би трябвало човек да се бори със напрежението и да почива задоволително постоянно, с цел да бъде оптималната изгодата от прехода към здравословен метод на живот.
Инфо: Марица
