Хищни скариди превзамт Дунава
Хищна скарида мистериозно се засели във водите на Дунав. Реката не е обичайно място за живот на плуващото ракообразно, което наложи незабавно екип от учени от Пловдив да отпътуват на север, с цел да проучат откритието и да схванат от кое място е пристигнала злата скарида.
Преди дни русенски риболовец хваща чужд за Дунав скотски тип и стартират подозрения, че може да е рисков за екосистемата на реката.
" Това е нов тип и занапред ще установим дали ще донесе фрапантни промени на живота в Дунав. Със сигурност знаем, че е резистентен, защото изследвахме един огромен образец и 7-8 дребни, т.е. към този момент основава потомство. От изявления на наши сътрудници в Румъния излиза наяве, че популацията на скаридата е открита преди време, а в този момент към този момент е локализирана и в българския сектор ", разяснява пред " с " Кристиян Владов, основен организатор в Регионалния природонаучен музей в Пловдив.
По негови думи става въпрос за източноазиатска скарида, която е сладководна. През 80-те години на предишния век типът е вкаран в Украйна за хранене, размножаване и продажба. " Скаридите се изпускат, като не се управляват изискванията, и един дребен интервал на безгрижие и те стартират да се разселват. Скаридата доближава на дължина до 11-12 сантиметра и се храни с дребни животни до 5 сантиметра. Месоядните хищници могат да доведат до промени в живота на някои риби. Например сега се регистрира спад в популацията на попчетата, само че занапред ще се откри дали това е обвързвано с появяването на скаридата. Всеки тип, който не е присъщ за реката, е стеснителен, защото може да потисне различен локален тип, да накара неговата популация да намалее или да изчезне. Получава се резултатът на доминото - едно нещо изчезне ли, то ще повлияе на друго, а най-после ще доближи до хората ", сподели още пред вестника Владов.
Главният организатор в Регионалния природонаучен музей в Пловдив разкрива, че скаридите в Дунав към този момент са почнали да трансформират и външния си тип. Ракообразните стават все по-дълги и по-тъмни, с цел да се приспособят към новото си местообитание.
Преди дни русенски риболовец хваща чужд за Дунав скотски тип и стартират подозрения, че може да е рисков за екосистемата на реката.
" Това е нов тип и занапред ще установим дали ще донесе фрапантни промени на живота в Дунав. Със сигурност знаем, че е резистентен, защото изследвахме един огромен образец и 7-8 дребни, т.е. към този момент основава потомство. От изявления на наши сътрудници в Румъния излиза наяве, че популацията на скаридата е открита преди време, а в този момент към този момент е локализирана и в българския сектор ", разяснява пред " с " Кристиян Владов, основен организатор в Регионалния природонаучен музей в Пловдив.
По негови думи става въпрос за източноазиатска скарида, която е сладководна. През 80-те години на предишния век типът е вкаран в Украйна за хранене, размножаване и продажба. " Скаридите се изпускат, като не се управляват изискванията, и един дребен интервал на безгрижие и те стартират да се разселват. Скаридата доближава на дължина до 11-12 сантиметра и се храни с дребни животни до 5 сантиметра. Месоядните хищници могат да доведат до промени в живота на някои риби. Например сега се регистрира спад в популацията на попчетата, само че занапред ще се откри дали това е обвързвано с появяването на скаридата. Всеки тип, който не е присъщ за реката, е стеснителен, защото може да потисне различен локален тип, да накара неговата популация да намалее или да изчезне. Получава се резултатът на доминото - едно нещо изчезне ли, то ще повлияе на друго, а най-после ще доближи до хората ", сподели още пред вестника Владов.
Главният организатор в Регионалния природонаучен музей в Пловдив разкрива, че скаридите в Дунав към този момент са почнали да трансформират и външния си тип. Ракообразните стават все по-дълги и по-тъмни, с цел да се приспособят към новото си местообитание.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ