Кръстовден поставя края на лятото, хиляди богомолци в Родопите
Хиляди богомолци от цялата страна се стекоха и тази година в манастира " Св. Троица " на Кръстова гора в Родопите във връзка огромния християнски празник Въздвижение на Светия кръст Господен /Кръстовден/. Уповавайки се на преданията, че в нощта против празника на това място молитвите се чуват, довечера те насочиха своите стремежи към Господ, прославяйки и името Му. Една огромна част от тях останаха по поляните през цялата нощ под намерено небе, откъдето ще изслушат архиерейските богослужения - Празничната вечерня, а по-късно и Празничната утриня, които ще бъдат отслужени в църквата " Покров на Пресвета Богородица ".
Преданията за празника са доста. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя съумява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява неотдавна умрял човек. Света Елена взема парченце от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в построения на Божи Гроб храм „ Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветлен, а на идващия ден, кръстът е „ въздвижен “ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, с цел да видят и да се помолят пред Светия кръст.
Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на към 200 километра от столицата, Кръстова гора притегля и млади, и остарели − да се помолят за здраве или излекуване на тежки или неизлечими болести. Вярва се, че там също е заровена парченце от Светия кръст.
Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността към него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един аскет, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които демонстрират, че парченце от Христовия кръст в действителност е скрита на върха, където в миналото се е издигал манастир, опустошен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, съгласно видението, трябвало да бъде повдигнат висок железен кръст.
На 1 май 1936 година металният кръст е подложен на върха, а след освещаването му бял гълъб води множеството на западното нагорнище на връх Кръстов, където отдолу под скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори железен кръст, дружно с дребен параклис, издигнат от донори. През 1994 година кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е подложен в издигнатия нов храм.
Традицията повелява на Кръстовден да се съблюдава непоколебим пост, а най-възрастната жена в дома да омеси ритуален самун, наименуван Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден слага началото на есенния работен сезон и тогава стартира сеитбата на зимните житни култури. В някои региони на страната празникът се назовава и гроздоберник, тъй като се дава началото на гроздобера.
Преданията за празника са доста. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя съумява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява неотдавна умрял човек. Света Елена взема парченце от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в построения на Божи Гроб храм „ Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветлен, а на идващия ден, кръстът е „ въздвижен “ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, с цел да видят и да се помолят пред Светия кръст.
Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на към 200 километра от столицата, Кръстова гора притегля и млади, и остарели − да се помолят за здраве или излекуване на тежки или неизлечими болести. Вярва се, че там също е заровена парченце от Светия кръст.
Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността към него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един аскет, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които демонстрират, че парченце от Христовия кръст в действителност е скрита на върха, където в миналото се е издигал манастир, опустошен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, съгласно видението, трябвало да бъде повдигнат висок железен кръст.
На 1 май 1936 година металният кръст е подложен на върха, а след освещаването му бял гълъб води множеството на западното нагорнище на връх Кръстов, където отдолу под скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори железен кръст, дружно с дребен параклис, издигнат от донори. През 1994 година кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е подложен в издигнатия нов храм.
Традицията повелява на Кръстовден да се съблюдава непоколебим пост, а най-възрастната жена в дома да омеси ритуален самун, наименуван Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден слага началото на есенния работен сезон и тогава стартира сеитбата на зимните житни култури. В някои региони на страната празникът се назовава и гроздоберник, тъй като се дава началото на гроздобера.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ