Хижарството вече е професия след решение на Български туристически съюз

Хижарството към този момент е специалност след решение на Български туристически съюз и Министерството на туризма. Как се стигна до това решение и какви истории пази хижа „ Червената шапчица “?

Петър Велков стартира да ремонтира хижа „ Червената шапчица " преди 5 години. За хижар се дефинира от две.

„ Проблемите са доста, само че са дребни. И няма нито един от тях, който да няма решение. Има голяма разлика сред това дали може да си паркираш колата по разчистения асфалтов път пред хижата или да вървиш 4 часа, с цел да си вземеш чувал с брашно “, споделя Петър.

За него провокациите пред хижаря през днешния ден не са толкоз свързани с хижата, колкото с живота към нея.

„ Един от главните проблеми, които сега се опитваме да разгадаем в Природен парк „ Витоша “ е изхвърлянето на боклука от планината. И тук по-малкият проблем е обясняването на хората: за какво няма кошче за отпадък пред хижата. Моят обичан огромен проблем е по този начин да се каже „ Любовта на хората към природата “. Да си вземем едни колонки и да идем някъде да си разпънем палатките и да подвигаме олелия, ние застрашаваме живота на дивеча в региона “, споделя Петър.



За хижарското принуждение той споделя, че не желае да сочи с пръст нито почиващите, нито насилниците. „ Идеята е, че ето такива случки стартират да разпространяват концепцията, че някъде там има едни хижари и тяхната активност на процедура не се контролира “, споделя той.

Според Петър точно тези събития постановиха смяна в туристическия отрасъл. С началото на тази година, хижарството беше оповестено публично за специалност.

„ Става дума за едни десетки и може би стотици хора, които са били в планината и ние няма по какъв начин да ги свалим и да им кажем, че не могат да се върнат, до момента в който не завършат един курс. Конкретни условия към този миг няма. В момента единственото, което има е един код по националния класификатор на специалностите и длъжностите, който даже не е кой знае какво ново “, споделя Петър.



Любопитен е методът, по който Министерство на туризма и Българският турситически съюз стигат до това решение. „ Те викаха хижари един по един да ни разпитват: „ Какво тъкмо прави хижаря? “ Което е изненада. Защото, в случай че вие не знаете, ние ли да знаем. Това, което се получава най-после е една пасмина от доста длъжности и излиза, че един човек, би трябвало да смени доста длъжности и да мине години образование, с цел да покрие всичко това. Което на мен персонално ми се вижда малко невероятно “, счита Петър.

Преди да бъде специалност обаче, хижарството за Петър Велков е предопределение. „ Аз оценявам човещинката у хората. Аз съм отгледан в къща с двор на неасфалтирана улица, мен не ме влече да заставам в кутийка, не мога да пребивавам в апартамент. Хижата, най-малко моята хижа, с изключение на метод на прехранване и дом, в действителност е една идея, обвързвана с любовта към планината. Тук няма групи туристи от по 20 души с огромни раници, туризмът на Витоша няма нищо общо с туризма на другите планини. От там нататък, всевъзможни хора, в това число стигаме до празнични мотиви, сватби. Случвало се е цяла група пънкари, които още от обяд, следобед бяха на подобен градус, че бяха резервирали цялата хижа за вечерта и аз им споделих: „ Съжалявам доста, само че в положението, в което сте, няма по какъв начин да ви оставя да спите в хижата “, спомня си Петър.

Към своята към този момент публична специалност, Петър Велков гледа с оптимизъм. „ Лека бавно се вижда смяна в туризма и лека бавно от ден на ден младежи обръщат взор към планината. И това ми дава вяра, че от ден на ден съзнателни хора ще се качат в планината и от ден на ден виновни хора “, споделя той.