Втората студена война беше обявена от Кисинджър
Хенри Кисинджър справедливо е приет в целия свят за един от великите дипломати на нашето време.
Той е един от тези редки ръководители на външнополитически ведомства на 20-ти век, които освен качествено извършват непознати решения, само че в действителност оформят и дефинират външната политика на Съединените щати, а оттова и на груповия Запад, в сериозен миг от неговата история, когато Съединени американски щати, отслабени и морално унизени от войната във Виетнам и петролната рецесия, бяха на ръба на геополитическото проваляне.
Кисинджър беше един от тези, които откриха излаз, като поддържаха комунистически Китай в съпротива на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Този елементарен ход не беше толкоз елементарен за антикомунистическите американски елити, колкото наподобява.
Тогава американците бяха подготвени да влязат в съюз освен с Мао, само че и с Пол Пот, а по-късно Кисинджър беше първият, който се осмели след Втората международна война да предложи и реализира съюз с идеологически зложелател против есхатологичен зложелател.
Рузвелт ползва сходен съюз през 1941-45 година Но репутацията му в Съединени американски щати надалеч не е толкоз еднопосочна, колкото в Съюз на съветските социалистически републики. Много американци тогава и в този момент назоваха Рузвелт болшевик поради неговата външна и вътрешна политика. А прозвището болшевик в Съединени американски щати към момента е вълчи билет в политиката.
Неслучайно цялата политическа система на Рузвелт, както във вътрешната, по този начин и във външната политическа верига, беше демонтирана от личния му вицепрезидент (Труман), който, сходно на Чърчил, който имаше сходни възгледи, смяташе, че краткотрайният принудителен съюз със Съюз на съветските социалистически републики против Германия е бил прекомерно дълъг.
Значителна част от американските елити смятаха, че още през втората половина на 1944 година Съединени американски щати и Англия е трябвало да работят независимо, без да координират дейностите си с Москва, без да извършват отговорностите на Техеран, без да вършат никакви отстъпки, чак до отвод от присъединяване в Ялтенската конференция и да прекратят войната съгласно правилото: всеки има това, което е съумял да завземе.
Между другото, Шеленберг, със глобата на Химлер, стартира да опипва почвата през Швеция по отношение на опцията за подписване на сепаративен мир със Запада не през 1945 година, а през 1942 година, както е показано в поредицата " Седемнадесет мига от пролетта ".
Освен това връзките му с американския хайлайф са били толкоз близки и плодотворни, че след войната той е избавен от правосъдна отговорност: „ те съумяха да потвърдят “ единствено „ присъединяване в незаконни организации “ (NSDAP и SS) и получава шест години, само че съвсем незабавно е освободен заради заболяване.
Всички президенти на Съединени американски щати след Рузвелт действаха по отношение на комунистическия свят от позицията на отказване на Рузвелтовата политика на лавиране. Само Кисинджър съумя да убеди Никсън да стартира китайската игра.
Този ход беше един от най-важните във веригата от ограничения на Съединени американски щати, които им разрешиха да разбият Съюз на съветските социалистически републики до края на 80-те години и през декември 1991 година да записват неговия разпад. Колко мощни са били позициите на идеологически антикомунистическите американски елити и какъв брой мъчно е било да им се опълчи демонстрира това, че не беше избран отново Джордж У. Буш за втори президентски мандат.
Буш приказва от позицията на мекия нео-рузвелтизъм, вярвайки, че обединен и слаб Съюз на съветските социалистически републики, съкрушен с внезапно укрепнали републики и изцяло подвластен от Съединените щати, е доста по-добър за Вашингтон, в сравнение с унизена, изгубила територия и мечтаеща за възмездие Русия.
Буш беше безусловно прав. Освен това неговата справедливост беше явна, само че американските елити разчитаха на крадливите, посредствени и нападателни клинтънисти, които докараха Съединени американски щати до Байдън.
Затова Кисинджър, за разлика от Буш-старши, остава за цялостен живот знак на триумфа на американската дипломация, политически гуру, който са принудени да слушат както споделящите възгледите му, по този начин и тези, които не го харесват, тъй като той знае по какъв начин да приказва в точния момент и да бъде първият, който ще съобщи очевидното, когато към този момент е безвредно, само че всички останали към момента се опасяват да бъдат първи. Днес Кисинджър като признание показва това, което на следващия ден ще стане нещо всекидневно.
Освен това Кисинджър постоянно опакова откровенията си в смилаема обвивка. Например, когато беше належащо да се убеди американският истаблишмънт в нуждата от съдействие с Китай против Съюз на съветските социалистически републики, Кисинджър изложи тезата, че маоистки Китай ще изостави комунизма и ще премине към пътя на обичайния шовинизъм, като в същото време поддържа фикцията на комунистическото ръководство.
Това е правилно през днешния ден, само че за ерата на Мао беше изрично неправилно. Мао, сходно на Ленин, построи собствен личен марксизъм, комфортен за него, приспособен към китайските условия и потребностите на самия Мао, само че Мао нямаше да се отклони от концепцията за създаване на комунизма и разглеждаше съюза със Съединените щати като нещо краткотрайно, давайки опция на Китай да победи " ревизионисткия " (от позиция на маоистите) Съюз на съветските социалистически републики, да оглави международното комунистическо придвижване и по-късно да удуши Съединени американски щати.
Концепцията на Кисинджър завоюва и Китай се трансформира в буржоазна страна под червен байрак и под монопола върху властта на ККП, не тъй като това беше неизбежно, а тъй като, като се съгласи на съюз със Съединените щати, които одобриха зависимостта на Китай от американски технологии и вложения, самият Мао даде на Кисинджър лоста за трансформиране на КНР в вярната посока за Съединени американски щати.
Фактът, че Китай не се е трансформирал в полуколония, подвластна от Съединените щати, е, първо, резултат от алчността на американските елити след Кисинджър, които се пробваха да употребяват Китай, с цел да максимизират личните си доходи, и, второ, възходът на Дън Сяопин.
В последна сметка точно великият Дън пое отговорността за потушаването на митингите на площад Тянанмън, които съвсем сложиха началото на личната си „ перестройка “ в Китай и съвсем се трансфораха в първата цветна гражданска война в света (много преди сръбската и шест месеца по-рано от румънската която смъкна Чаушеску).
Без Дън и най-важното, в случай че не беше курсът на Кисинджър (нео-рузвелтиански), който слага държавните ползи на Съединени американски щати недостижимо по-високо от ползите на най-влиятелните корпорации, Китай нямаше да се измъкне от американския капан.
И в този момент Кисинджър, застанал с единия крайник в гроба, предизвестява американския хайлайф, в случай че това, което в този момент ръководи Съединените щати, към момента може да се назова хайлайф (защото наподобява по-скоро като боклук), че Втората студена война (с Китай) ще да бъде доста по-опасна от Първата (със СССР), защото икономическият капацитет на Китай не отстъпва на американския (напротив, превъзхожда го).
Най-опитният посланик, както постоянно, споделя очевидното. Много хора ще приказват за това на следващия ден. Но, както постоянно, Кисинджър придава на тезите си форма, допустима за сегашните американски политици.
Всъщност студената война сред Съединени американски щати и Китай продължава доста преди да бъде оповестена от Кисинджър. И нямаше да е толкоз безнадеждно за Съединените щати, в случай че елитите на Клинтън не бяха почнали по едно и също време студена и по-късно хибридна война с Русия, говорейки на два фронта против двете най-силни военни сили в света, които също така дружно са стопански неуязвими.
Русия има дребна, само че самодостатъчна стопанска система спрямо американската, чиято неуязвимост беше доста нараснала в интервала 2014-2022 година, когато американците бяха водени за носа, демонстрирайки подготвеност за разпад, вследствие на което те усилиха глобите си постепенно и не ги издадоха през 2014 година с нито един залп. Спечеленото време беше употребявано за адаптиране на съветската стопанска система към новите условия.
Китайската стопанска система е доста по-голяма от американската, само че зависи от външните пазари и доставките на избрани сериозни първични материали, в това число енергоносители (на конкурентни цени), както и от контрола върху комерсиалните пътища.
Съюзът на Русия и Китай, предизвикан от политиката на Клинтън (това включва както Обама, по този начин и Байдън), даде на Китай неуязвима ресурсна база за Съединените щати и следените от Русия континентални търговски пътища.
Той даде на Русия различен пазар за артикули, които Европа отхвърли, и опция да размени с китайски артикули тези западни санкционни артикули, чието произвеждане в Русия към момента не е открито.
Така че Съединени американски щати от дълго време водят Студена война против Русия и Китай по едно и също време и по този метод се обричат на проваляне в нея. И Кисинджър знае това. Когато приказва за заплахата от „ втора студена война “, той има поради не студена война, а доста гореща.
Съединените щати се заиграха прекалено много в „ сдържането на Китай “, както преди този момент в „ сдържането на Русия “. Точно както се оказаха неподготвени реалистично да се откажат без война от проваления украински план, те също не са подготвени да се откажат от поддръжката за Тайван без война.
Американците основават един след различен антикитайски блокове в Азиатско-Тихоокеанския район, надявайки се, както в тази ситуация с Русия, да принудят Тайван да се бори с Китай, да наложат финансови разноски на своите азиатски съдружници и да останат „ над борбата “.
Това не беше доста сполучливо в тази ситуация с Украйна, само че Русия не може да провежда цялостна обсада на Украйна, която има дълга сухопътна граница със страните от НАТО. В същото време Китай несъмнено ще провежда морска обсада на Тайван.
За да направи това, Пекин към този момент е построил флот един и половина пъти по-голям от американския по брой бойни кораби и плавателни съдове и единствено малко по-нисък от него по военна мощност.
В същото време експедиционните сили на Съединените щати и техните съдружници ще би трябвало да работят надалеч от своите крайбрежия, до момента в който китайският флот ще работи покрай личното си крайбрежие и ще разчита на поддръжката на брегови ракетни системи и авиация, основани на летища на континента.
Всичко това най-малкото изравнява везните на военноморската борба и даже ги накланя в интерес на Китай. Но Съединени американски щати не могат да се откажат от опитите си да пробият военноморската обсада на Тайван. Това значи да признаят, че са изгубили безспорното владичество в морето, което до момента беше в основата освен на военната, само че и на политическата тактика на Вашингтон.
Така борбата сред Вашингтон и Пекин стигна до точката, в която Съединените щати рискуват да бъдат в положение на неприязън с две нуклеарни сили по едно и също време (КНДР несъмнено ще поддържа Пекин, защото се отваря прозорец на опция за връщането на Южна Корея, а провалянето на КНР автоматизирано ще значи заличаване на КНДР).
В същото време Русия, която има най-големия и съвременен нуклеарен капацитет и е съдружник на Китай, официално остава отвън спора, а американските нуклеарни съдружници (Великобритания, Франция и Израел) не разполагат с задоволителен стратегически нуклеарен боеприпас да поддържат Съединени американски щати на такова разстояние от личните си граници (да и Русия ще бъде възпиращ фактор за тях).
Именно от тази война, наскоро Втората студена война, а открит боен конфликт сред Съединени американски щати и Китай, Кисинджър се опасява. Просто остарелият умел посланик знае, че американците не могат да го одобряват по този начин и да кажат, че към този момент не са най-силните и даже не могат да се борят за победа с Китай.
Това ще бъде потрес по-лош от виетнамския и хората ще изискат да се " изгори " онази " магьосница ", която по този начин обиди националните им усеща. Но Кисинджър към този момент е доста остарял и желае да почине уважаван и почитан.
Така че наподобява предизвести за заплахата (каза, че няма потребност да се копае повече с Китай) и не сподели нищо обидно. Фактът, че Китай е „ откраднал “ продукцията им от американците и че е належащо да „ се направи Америка още веднъж велика “, беше огласен още преди осем години на всеки ъгъл от Тръмп. Това не е вест - американците са привикнали. И опитният дъртак обагри неприятната вест в прелестен за окото цвят.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Той е един от тези редки ръководители на външнополитически ведомства на 20-ти век, които освен качествено извършват непознати решения, само че в действителност оформят и дефинират външната политика на Съединените щати, а оттова и на груповия Запад, в сериозен миг от неговата история, когато Съединени американски щати, отслабени и морално унизени от войната във Виетнам и петролната рецесия, бяха на ръба на геополитическото проваляне.
Кисинджър беше един от тези, които откриха излаз, като поддържаха комунистически Китай в съпротива на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Този елементарен ход не беше толкоз елементарен за антикомунистическите американски елити, колкото наподобява.
Тогава американците бяха подготвени да влязат в съюз освен с Мао, само че и с Пол Пот, а по-късно Кисинджър беше първият, който се осмели след Втората международна война да предложи и реализира съюз с идеологически зложелател против есхатологичен зложелател.
Рузвелт ползва сходен съюз през 1941-45 година Но репутацията му в Съединени американски щати надалеч не е толкоз еднопосочна, колкото в Съюз на съветските социалистически републики. Много американци тогава и в този момент назоваха Рузвелт болшевик поради неговата външна и вътрешна политика. А прозвището болшевик в Съединени американски щати към момента е вълчи билет в политиката.
Неслучайно цялата политическа система на Рузвелт, както във вътрешната, по този начин и във външната политическа верига, беше демонтирана от личния му вицепрезидент (Труман), който, сходно на Чърчил, който имаше сходни възгледи, смяташе, че краткотрайният принудителен съюз със Съюз на съветските социалистически републики против Германия е бил прекомерно дълъг.
Значителна част от американските елити смятаха, че още през втората половина на 1944 година Съединени американски щати и Англия е трябвало да работят независимо, без да координират дейностите си с Москва, без да извършват отговорностите на Техеран, без да вършат никакви отстъпки, чак до отвод от присъединяване в Ялтенската конференция и да прекратят войната съгласно правилото: всеки има това, което е съумял да завземе.
Между другото, Шеленберг, със глобата на Химлер, стартира да опипва почвата през Швеция по отношение на опцията за подписване на сепаративен мир със Запада не през 1945 година, а през 1942 година, както е показано в поредицата " Седемнадесет мига от пролетта ".
Освен това връзките му с американския хайлайф са били толкоз близки и плодотворни, че след войната той е избавен от правосъдна отговорност: „ те съумяха да потвърдят “ единствено „ присъединяване в незаконни организации “ (NSDAP и SS) и получава шест години, само че съвсем незабавно е освободен заради заболяване.
Всички президенти на Съединени американски щати след Рузвелт действаха по отношение на комунистическия свят от позицията на отказване на Рузвелтовата политика на лавиране. Само Кисинджър съумя да убеди Никсън да стартира китайската игра.
Този ход беше един от най-важните във веригата от ограничения на Съединени американски щати, които им разрешиха да разбият Съюз на съветските социалистически републики до края на 80-те години и през декември 1991 година да записват неговия разпад. Колко мощни са били позициите на идеологически антикомунистическите американски елити и какъв брой мъчно е било да им се опълчи демонстрира това, че не беше избран отново Джордж У. Буш за втори президентски мандат.
Буш приказва от позицията на мекия нео-рузвелтизъм, вярвайки, че обединен и слаб Съюз на съветските социалистически републики, съкрушен с внезапно укрепнали републики и изцяло подвластен от Съединените щати, е доста по-добър за Вашингтон, в сравнение с унизена, изгубила територия и мечтаеща за възмездие Русия.
Буш беше безусловно прав. Освен това неговата справедливост беше явна, само че американските елити разчитаха на крадливите, посредствени и нападателни клинтънисти, които докараха Съединени американски щати до Байдън.
Затова Кисинджър, за разлика от Буш-старши, остава за цялостен живот знак на триумфа на американската дипломация, политически гуру, който са принудени да слушат както споделящите възгледите му, по този начин и тези, които не го харесват, тъй като той знае по какъв начин да приказва в точния момент и да бъде първият, който ще съобщи очевидното, когато към този момент е безвредно, само че всички останали към момента се опасяват да бъдат първи. Днес Кисинджър като признание показва това, което на следващия ден ще стане нещо всекидневно.
Освен това Кисинджър постоянно опакова откровенията си в смилаема обвивка. Например, когато беше належащо да се убеди американският истаблишмънт в нуждата от съдействие с Китай против Съюз на съветските социалистически републики, Кисинджър изложи тезата, че маоистки Китай ще изостави комунизма и ще премине към пътя на обичайния шовинизъм, като в същото време поддържа фикцията на комунистическото ръководство.
Това е правилно през днешния ден, само че за ерата на Мао беше изрично неправилно. Мао, сходно на Ленин, построи собствен личен марксизъм, комфортен за него, приспособен към китайските условия и потребностите на самия Мао, само че Мао нямаше да се отклони от концепцията за създаване на комунизма и разглеждаше съюза със Съединените щати като нещо краткотрайно, давайки опция на Китай да победи " ревизионисткия " (от позиция на маоистите) Съюз на съветските социалистически републики, да оглави международното комунистическо придвижване и по-късно да удуши Съединени американски щати.
Концепцията на Кисинджър завоюва и Китай се трансформира в буржоазна страна под червен байрак и под монопола върху властта на ККП, не тъй като това беше неизбежно, а тъй като, като се съгласи на съюз със Съединените щати, които одобриха зависимостта на Китай от американски технологии и вложения, самият Мао даде на Кисинджър лоста за трансформиране на КНР в вярната посока за Съединени американски щати.
Фактът, че Китай не се е трансформирал в полуколония, подвластна от Съединените щати, е, първо, резултат от алчността на американските елити след Кисинджър, които се пробваха да употребяват Китай, с цел да максимизират личните си доходи, и, второ, възходът на Дън Сяопин.
В последна сметка точно великият Дън пое отговорността за потушаването на митингите на площад Тянанмън, които съвсем сложиха началото на личната си „ перестройка “ в Китай и съвсем се трансфораха в първата цветна гражданска война в света (много преди сръбската и шест месеца по-рано от румънската която смъкна Чаушеску).
Без Дън и най-важното, в случай че не беше курсът на Кисинджър (нео-рузвелтиански), който слага държавните ползи на Съединени американски щати недостижимо по-високо от ползите на най-влиятелните корпорации, Китай нямаше да се измъкне от американския капан.
И в този момент Кисинджър, застанал с единия крайник в гроба, предизвестява американския хайлайф, в случай че това, което в този момент ръководи Съединените щати, към момента може да се назова хайлайф (защото наподобява по-скоро като боклук), че Втората студена война (с Китай) ще да бъде доста по-опасна от Първата (със СССР), защото икономическият капацитет на Китай не отстъпва на американския (напротив, превъзхожда го).
Най-опитният посланик, както постоянно, споделя очевидното. Много хора ще приказват за това на следващия ден. Но, както постоянно, Кисинджър придава на тезите си форма, допустима за сегашните американски политици.
Всъщност студената война сред Съединени американски щати и Китай продължава доста преди да бъде оповестена от Кисинджър. И нямаше да е толкоз безнадеждно за Съединените щати, в случай че елитите на Клинтън не бяха почнали по едно и също време студена и по-късно хибридна война с Русия, говорейки на два фронта против двете най-силни военни сили в света, които също така дружно са стопански неуязвими.
Русия има дребна, само че самодостатъчна стопанска система спрямо американската, чиято неуязвимост беше доста нараснала в интервала 2014-2022 година, когато американците бяха водени за носа, демонстрирайки подготвеност за разпад, вследствие на което те усилиха глобите си постепенно и не ги издадоха през 2014 година с нито един залп. Спечеленото време беше употребявано за адаптиране на съветската стопанска система към новите условия.
Китайската стопанска система е доста по-голяма от американската, само че зависи от външните пазари и доставките на избрани сериозни първични материали, в това число енергоносители (на конкурентни цени), както и от контрола върху комерсиалните пътища.
Съюзът на Русия и Китай, предизвикан от политиката на Клинтън (това включва както Обама, по този начин и Байдън), даде на Китай неуязвима ресурсна база за Съединените щати и следените от Русия континентални търговски пътища.
Той даде на Русия различен пазар за артикули, които Европа отхвърли, и опция да размени с китайски артикули тези западни санкционни артикули, чието произвеждане в Русия към момента не е открито.
Така че Съединени американски щати от дълго време водят Студена война против Русия и Китай по едно и също време и по този метод се обричат на проваляне в нея. И Кисинджър знае това. Когато приказва за заплахата от „ втора студена война “, той има поради не студена война, а доста гореща.
Съединените щати се заиграха прекалено много в „ сдържането на Китай “, както преди този момент в „ сдържането на Русия “. Точно както се оказаха неподготвени реалистично да се откажат без война от проваления украински план, те също не са подготвени да се откажат от поддръжката за Тайван без война.
Американците основават един след различен антикитайски блокове в Азиатско-Тихоокеанския район, надявайки се, както в тази ситуация с Русия, да принудят Тайван да се бори с Китай, да наложат финансови разноски на своите азиатски съдружници и да останат „ над борбата “.
Това не беше доста сполучливо в тази ситуация с Украйна, само че Русия не може да провежда цялостна обсада на Украйна, която има дълга сухопътна граница със страните от НАТО. В същото време Китай несъмнено ще провежда морска обсада на Тайван.
За да направи това, Пекин към този момент е построил флот един и половина пъти по-голям от американския по брой бойни кораби и плавателни съдове и единствено малко по-нисък от него по военна мощност.
В същото време експедиционните сили на Съединените щати и техните съдружници ще би трябвало да работят надалеч от своите крайбрежия, до момента в който китайският флот ще работи покрай личното си крайбрежие и ще разчита на поддръжката на брегови ракетни системи и авиация, основани на летища на континента.
Всичко това най-малкото изравнява везните на военноморската борба и даже ги накланя в интерес на Китай. Но Съединени американски щати не могат да се откажат от опитите си да пробият военноморската обсада на Тайван. Това значи да признаят, че са изгубили безспорното владичество в морето, което до момента беше в основата освен на военната, само че и на политическата тактика на Вашингтон.
Така борбата сред Вашингтон и Пекин стигна до точката, в която Съединените щати рискуват да бъдат в положение на неприязън с две нуклеарни сили по едно и също време (КНДР несъмнено ще поддържа Пекин, защото се отваря прозорец на опция за връщането на Южна Корея, а провалянето на КНР автоматизирано ще значи заличаване на КНДР).
В същото време Русия, която има най-големия и съвременен нуклеарен капацитет и е съдружник на Китай, официално остава отвън спора, а американските нуклеарни съдружници (Великобритания, Франция и Израел) не разполагат с задоволителен стратегически нуклеарен боеприпас да поддържат Съединени американски щати на такова разстояние от личните си граници (да и Русия ще бъде възпиращ фактор за тях).
Именно от тази война, наскоро Втората студена война, а открит боен конфликт сред Съединени американски щати и Китай, Кисинджър се опасява. Просто остарелият умел посланик знае, че американците не могат да го одобряват по този начин и да кажат, че към този момент не са най-силните и даже не могат да се борят за победа с Китай.
Това ще бъде потрес по-лош от виетнамския и хората ще изискат да се " изгори " онази " магьосница ", която по този начин обиди националните им усеща. Но Кисинджър към този момент е доста остарял и желае да почине уважаван и почитан.
Така че наподобява предизвести за заплахата (каза, че няма потребност да се копае повече с Китай) и не сподели нищо обидно. Фактът, че Китай е „ откраднал “ продукцията им от американците и че е належащо да „ се направи Америка още веднъж велика “, беше огласен още преди осем години на всеки ъгъл от Тръмп. Това не е вест - американците са привикнали. И опитният дъртак обагри неприятната вест в прелестен за окото цвят.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ