Hellblade: Senua’s Sacrifice е без съмнение една от най-смелите видеоигри,

Hellblade: Senua’s Sacrifice е без подозрение една от най-смелите видеоигри, излизали в последно време във връзка с посланията си. Притежаваща образните качества на ААА игра (самите Ninja Theory я дефинират, като „ инди-ААА “), Hellblade е самоуверен опит, комбиниращ медия, като видеоигрите, които постоянно се възприемат като нещо несериозно с отправени съществени послания и тематика. Играта взема историята на Сенюа, с цел да обърне внимание на проблем, за който малко видеоигри приказват – психозата и проблемите, пред които се изправят хората с този тип разстройства. Успешен ли е бил опитът? Определено. Това разбираме от пространното изявление на Дийн Такааши от VentureBeat с Тамим Антониадис от Ninja Theory. Част от геймърската общественост нерядко се демонстрира, като извънредно токсична към избрани игри, които не ѝ харесват. Със Senua обаче нещата не стоят по този начин, като играта е провокирала сериозна полемика в общественото пространство.

„ Мога да кажа, че бях повече от сюрпризиран, почтено казано, във връзка с това какъв брой дружелюбни се оказаха хората. Мислех, че играта ще провокира нежелани разногласия, че ще се появи лагер, който ще е твърдо срещу това, което вършим и ще има спор по отношение на това до каква степен морално е да представяме тези неща във видеоигра, изключително за такава, която споделя за боец с меч, изключително вземайки поради показаното принуждение. В интерес на истината полемиката беше доста зряла и положителна, както измежду геймърите, по този начин и измежду професионалната лекарска общественост. Както знаете, геймърската общественост може да бъде много брутална и сурова, когато се дискутират неща анонимно в онлайн пространството. Аз в действителност претърпях тази рецесия в увереността си по време на основаването на играта, мислейки си: „ Как може да докара до нещо положително тази игра? “, само че за наслада, аз съм много задоволен от резултата. Някои имат отрицателно отношение към нея, само че това е едно извънредно незабележимо малцинство спрямо голямата позитивна реакция, която имаше “, изяснява Антониадис.

Наскоро студиото показа особено видео, сплотяващо множеството положителни мнения и мнения от играта, съчетани с фрагменти, снети благодарение на фото-режима в играта. Видеото показва благодарности, както и самопризнание за играта, както и дълбочината на прекарването от нея за хора, които страдат от сходни проблеми. А какво обръщение би трябвало да оставя Hellblade след себе си?

„ Най-добрият метод, по който наподобява играта оказва помощ на хората е този – съпреживяването на психозата и възприятието да бъдеш стигматизиран, което е толкоз интензивно персонално, че те кара да се чувстваш самичък в този свят. Да има някой, някъде там, воин, който те въодушевява, воин, който не е жертва – тя е войник – воин, който макар всички тези неща се изправя и продължава напред, не се предава. Това е нещо рядко. Смятам, че просто със своето битие, играта прави тъй че хората да не се усещат сами или да не се срамят. Ако една игра, дружно с всичко останало, може да показа тези аспекти, то тогава може би, те към този момент не са толкоз необикновени. Ние получихме доста писма и имейли от хора, които са употребявали играта, с цел да оказват помощ на другите към тях да схванат през какво минават. Мисля, че това е допустимо най-хубавия резултат за нас “, приключва Антониадис.