(Head of a Young Girl by Amedeo Modigliani) ♥ Отраженията

(Head of a Young Girl by Amedeo Modigliani)

♥ Отраженията на сърцето 

Сърцето, което суфиите назовават огледало, извършва две разнообразни действия. Каквото и да се отрази в него, то освен остава като отражение, само че се трансформира и в съзидателна мощ, която поражда феномен с сходна природа. Например сърцето, което отразява и задържа в себе си облика на розата, ще вижда рози на всички места. Те ще бъдат привлечени от това сърце, ще бъдат основани от него и за него. Колкото по-силно става отражението, толкоз по-активно то поражда феномена на розите. Сърцето, което задържа и отразява рана, ще вижда рани на всички места, ще ги притегля, ще ги основава, тъй като това е феноменът на отражението.

Често хората са суеверни и считат, че избран човек носи добър или неприятен шанс с наличието си в къщата им. За какво в действителност става дума? Онзи, който отразява неприятен шанс, поражда неприятен шанс. Където и да отиде, той основава условия за неприятен шанс. Една жена споделила на влъхва: „ Откакто тази прислужница пристигна, всеки ден има счупени чаши и чинии, развалени и унищожени неща. ” Мъдрецът виждал къде се крие повода. Той споделил: „ Докато тя е тук, това ще продължава. ”

Понякога се случва в бизнес или дружество да се включи човек, който няма доста средства, само че има себе си. От този миг компанията или предприятието стартира да печели все по-големи триумфи.

Колкото повече размишляваме над този феномен, толкоз повече откриваме, че в случай че нещо се отразява в мозъка ни, ние го отразяваме върху външния свят. Всяка сфера, която сърцето допира, се зарежда с неговото отражение. Най-добре можем да разберем отражението, в случай че си го представим като картина, която се прожектира върху екран. Екранът отразява картината, която прожекционният уред излъчва към нея. Така целият живот е изпълнен с отблясъци. Те ни влияят от заран до вечер. Когато поддържаме връзка с неспокойни хора, ставаме неспокойни. Без да ни приказва, неспокойният човек ни кара да отразим в сърцето си неговата тревога. По същия метод контактът с радостен човек ни кара да отразяваме наслада. Това продължава през целия ден, без даже да го осъзнаваме.

Понякога индивидът, който отразяваме, към този момент не е тук, само че ние продължаваме да го отразяваме. Това изяснява за какво от време на време желаеме да навредим, а различен път се смеем или плачем без очевидна причина. Всичко се дължи на отражението. Човек, чието сърце отразява наслада, основава наслада у всички, които среща. В негово наличие хората, изпълнени с горест, безпокойствие, отчаяние или обезсърчение, стартират да се усещат живи. Радостта, която този човек отразява, е като храна за душата им. А оня, който отразява болежка и отчаяние, излъчва същото и хората към него се усещат тъжни. Животът е подобен, че болката, скръбта и паниките в никакъв случай не свършват. Това, от което се нуждаем, са души, отразяващи наслада, които да освободят другите от нещастието и болката.

Отражението има и различен аспект – каквото мислим, в това се трансформираме. Човек става еднакъв с мислите си. Следователно обектът, който поддържаме в мозъка си, става наша характерност, наше качество.

Веднъж един човек, който се интересувал от феномена на отражението, посетил прислужникът на царя и станал очевидец на нещо завладяващо. Влизайки в къщата му, с изненада видял, че подредбата там прилича тази на двореца. Начинът, по който прислужникът се доближил и повел госта из къщата, по който го поканил да седне, маниерите и думите му, всичко излъчвало царственост. Каква била повода? Тъй като прекарвал по през целия ден с царя, той го отразявал.

Детето, което се въодушевява от гледката на бойци, се държи като тях. Когато порасне, то става боец. В него се развива качеството на боеца. В детето, което е било впечатлено от някой художник, от неговото изкуство и персона, се развива това отражение. Когато порасне, в него се развиват качествата на художник и то също става художник. Четейки за живота на велики поети, философи, музиканти и техните изключителни качества, се питаме дали всичко при тях е резултат от учене, процедура и заложба, която имат? Много постоянно всичко това се дължи на отпечатъка, който някой е оставил върху тях. Отражението, което последователно се е развило в сърцето им, е основало в душата им качествата, принадлежали на оня, който им е въздействал.

Има безчет такива образци в човешката история, само че най-вече намираме в духовната сфера. Тук става дума за работа, която не може да се извърши, даже човек цялостен живот да се занимава с проучване или да прекара 100 години в медитация и уединение. Да се опитваме да реализираме духовно знание единствено посредством медитация или обучение е все едно да кажем: „ В този мой живот ще сформира нов език. ” Никой не е съумял да измисли съвършения език за един живот. Традицията е тази, която основава езика. Векове наред хората са го развивали. Езикът не може да се измисли единствено от един човек. Той е нещо, което всеки е наследил, придобил. И по този начин, точно в отражението човек развива качеството, принадлежащо на обекта, който той държи в мисълта си.

В света има доста образци за хора, които, задържайки дадена мисъл, са основали на физическо равнище нейното проявяване, нейния феномен. Причината е, че феноменът не е единствено облик в огледалото – това отражение в сърцето е най-могъщото нещо. То е самият живот и е съзидателно. Ето за какво оня, който е схванал тайната на отражението, е схванал мистерията на живота.

Дали отражението е умишлено деяние от страна на този, който отразява, или то работи подсъзнателно? Отговорът е – и двете. Понякога се демонстрира като умишлено деяние, само че постоянно работи и подсъзнателно. Да вземем за образец човек с благоверен разум, добра мисъл и спокоен дух – неговият дух е това, което човек се пробва да отрази. Този дух се отразява в тези, които влизат в контакт с него, и те го взимат със себе си. Едни го възприемат и резервират, други го губят. Важното обаче е следното – когато не осъзнаваме кое отражение резервираме и кое отхвърляме, допустимо е да приемем отражение на горест, болежка или други неприятни усеща и да ги запазим в себе си, защото сме ги получили. Затова би трябвало да знаем, че целият свят е свят на отблясъци и от заран до вечер ние получаваме отблясъци – от тези, които са към нас и са ни близки, от тези, които не ни харесват и ни ненавиждат, както и от тези, които към този момент са си тръгнали от този свят. Непрекъснато сме изложени на отблясъци.

Някой може да попита дали е добре да получаваме отблясъци. Няма по какъв начин да не ги получаваме. Дали ще ги възприемем като нещо положително, или като нещо неприятно, те са факт. Ако сърцето ни е чисто, получаваме отражението умишлено и ясно, а в случай че не е, отражението е неумишлено и неразбираемо. Но не можем да не го получим. Например в случай че ударим гонг и парче дърво, и в двете ще се получат трептения. Но гонгът ще отекне, а дървото – не. Въпреки това и двете са наранени от вибрациите. Ако сърцето ни е задоволително чисто, с цел да получи ясни и цялостни отблясъци, сами можем да изберем кои да запазим и кои да отхвърлим.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, 2012 година
Картина: Head of a Young Girl by Amedeo Modigliani; chinaoilpaintinggallery