Харалан Ангелов е поет и един от най-образованите учители в

Харалан Ангелов е стихотворец и един от най-образованите учители в България през Възраждането. Последните дни от живота си прекарва в родния си град Шумен. Хората там си го спомняли като благ дъртак - уединен, болен и потопен в бедност. От време на време го навестявал някой от старите учители. А той отронвал: „ Помнете, че аз ще умра все така неусетно, както неусетно живях “. В старостта е пропуснат от шуменци, които в миналото пеели неговите песни. А той сгънат на някоя скамейка ги слушал. Някакво надълбоко оскърбление тлеело в душата му.

Никой не знае и до през днешния ден за какво този пътешественик на своето време е спрял отпечатването на стихотворенията си. Няколко от тях виждат бял свят в списание „ Читалище “, а останалите към 120 остават разпръснати в тетрадките му. В края на дните си той се престрашава да разгласява във вестник „ Нов век “, че ще печата стихосбирка - „ Забравени стихотворения “. Не се намира никой да прояви интерес към известието. Не инцидентно в поезията му хората са „ мъртви и безсвестни “.

Този невероятен българин е роден на 10 февруари 1846 година Семейството е от остарял преславски жанр, преселен в Шумен. Баща му стига Букурещ, с цел да се изучи, само че не съумява да откри собствен роднина, който му заречен да го устоя. Захваща се с терзийство. Връща се в Шумен и отваря собствен дюкян. Търгува с жито, става кръчмар, само че го измамили. И бедността остава гостенка в дома му вечно. Семейството живее толкоз оскъдно, че дребният Харалан върви необут през зимата на учебно заведение, ляга си гладен. С същински старания приключва пети клас.

В стихотворението си „ Тъга “ поетът написа за тези нерадостни дни:

Ах, пустата му орисница –
три пъти пуста опустяла!
За мен сал не напрела жица
от злато и коприна бяла,
само че от поплаци
на мъртъвци.

По това време в Шумен пристигнали протестанти дружно с техния просветител. Той изискал Харалан Ангелов да бъде изпратен в Америка като най-хубав възпитаник. Момчето незабавно се съгласило, тъй като виждало спасението си. Но родителите му не разрешили, с цел да не си „ изгуби вярата “. Бъдещият стихотворец не съумява да бъде един от дребното щастливци изпратен от всякакви благотворителни общества по чужбина, с цел да получи по-добро обучение. Но скоро се отворила друга опция.
Маринчо Бекли, човек фамозен с щедростта си към учебните заведения в Шумен, изискал да изпрати няколко ученолюбиви момчета в чужбина. Сред определените е и Харалан Ангелов. Но чорбаджията му попречил в последна сметка, тъй като бил безпаричен. На негово място изпратил един от синовете на шуменските първенци.

Отново чорбаджиите му пресичат пътя, когато пристигнало решение от Цариград да се изпратят 10 момчета, с цел да се занимават с просвета. Ангелов за следващ път е измежду определените, поискани от турското държавно управление да постъпят в Цариградското военно учебно заведение. Родителите още веднъж изрично му забранили да одобри предлагането на ректора на католишката гилдия на Бебек. Боре желал да го изучи за католишки духовник.

Каквито и благоприятни условия да се отворели пред него, ориста като че ли му пресичала пътя. Назначават го асистент преподавател с 25 гроша месечна заплата, много огромна сума за времето. Това не траяло дълго. Не е ясно тъкмо какво се е случило, само че в дъното на злощастното му даскалуване бил някакъв полудял нещастник, фамозен в Шумен с името Ангелуш. Друга причина за изгонването му е недоволството на Харалан Ангелов от учителя по турски. Младият даскал остава на улицата.

След известно време става писар в едно манифактурно сдружение, където остава до 1867 година Следващата година се хваща като житар. Заминава при брат си във Варна. През това време учи френски, италиански и съветски език, чете книги, само че и написа. Фактурите на брат му били изписани с негови стихотворения. Харалан Ангелов написа стихове още като възпитаник. Вероятно за лиричните му пориви оказва въздействие Добри Войников, който му е преподавател, а младите шуменци следвали делата му.

Харалан Ангелов евентуално е щял да остане търговец, в случай че една случайност не го избавила. Случило се така, че брат му го изпратил в Ески-Джумая да събира вересии. Там младият мъж заварил няколко жеравненци. Те успяли да го придумат за преподавател в тяхното село. Без да свърши с комерсиалните си каузи Ангелов отпътува за Жеравна. Доволен е, че още веднъж ще бъде преподавател – единственият свят блян през Възраждането.

В Жеравна основава читалище „ Единство “. Там заварва други двама шуменци – Стефан Кузев и Елена Златарева. Ангелов чете книги на децата, а измежду тях са „ Асен и Петър “ и „ Кърджалии “. Скоро си печели популярност освен в Жеравна, само че и в покрайнините. Сложили му благият епитет „ нашето даскалче “.

Разказват, че бил безвъзмезден човек. След две години учителство поискали да му усилят заплатата от 50 на 70 лири годишно. Но той отказал, тъй като в договора за тригодишното учителсвуване нямало планувано сходно нещо. Но Харалан Ангелов споделил, че щом настоятелството има непотребни пари дано раздаде двадесетте лири на сиромашките деца.

Той се среща с Васил Левски и Ангел Кънчев. Като национален преподавател се показал и при тържественото посрещане на първия български екзарх Антим. Той съчинява ария за тържественото посрещане на екзарха, а децата я изпълнили. Антим посетил учебното заведение и държал тирада пред родители и възпитаници за смисъла на образованието. Щом разбрал на кого са заслугите за положителното положение на образованието, екзархът дал празничен обяд. Поканил Харалан Ангелов да седне от дясната му страна.

За учителската му работа описват, че през зимата оставял децата в класните стаи. А дойдела ли пролетта и лятото ги извеждал в гората, където преподавал образно образователния материал. Учел ги на всички науки, нужни съгласно неговото схващане. На първо място – доктрина на словесността, която преподава по лично ръкописно управление, основано по пример на Войниковото и по няколко новогръцки учебници. Учениците му пишели по всякакви тематики – за гордостта и приличието на индивида.

От тук изпраща няколко стихотворения в Цариградското списание „ Читалище “, те остават измежду дребното отпечатано от него. Най-хубавото измежду тях, което издавало мощния му гений е „ Преславските отломки “.
След като завършва тригодишният му контракт в учебното заведение, Харалан Ангелов се завръща в Шумен, а след това още веднъж отпътува при брат си във Варна. Остава към година. През 1875 година се прибира в родния си град. Там също учителства две години.

Когато го наели на работа го задължили да приготвя с децата всяка неделя и празнични дни по една ария, която да пеят в учебно заведение откакто пусне църква. Но нямало от къде да откри песни, той се хванал самичък да ги съчинява. Мелодиите заема от британски нотни сбирки. От това време е и стихотворението му „ Листец “, оповестено в сп. „ Градинка “ през 1875 година Той пишел и по поръчка - стихове, епитафии, даже сватбени предложения.

В друго време от своя живот из под перото му се ражда и любовна лирика – свенлива, деликатна, която прикрива мощния изблик на възприятията му. Любовта остава в скритите дълбини на душата и сърцето му.

Ето редове от стихотворението му „ Сън “ писано през 1868 година

Аз бях цветущ – минути безвъзвратни! –
Кога през нощ под светлата луна
ти врече ми се с тихи думи златни –
ти, вярна и най-предана жена.

Когато го освобождават от учебно заведение, Харалан Ангелов е назначен за член на привременното държавно управление. По това време става посрещането на генералите Тотлебен и Дукмазов. На гощавката дадена в тяхна чест, Ангелов подготвя сърпрайз. В разгара на веселието, оркестърът почнал да свири „ Боже, царя храни “. Вдига се завеса и пред очите на сюрпризираните генерали застават два реда ученички с трикольорни ешарпи през рамо. Тотлебен толкоз се възхитил, станал, взел ешарпа на една ученичка и си го прикачил самичък. Пожелал да фотографират ученичките с Харалан Ангелов и да му дарят портрет.

Още първата година след Освобождението шуменският преподавател е избиран няколко пъти за депутат. Той е народен представител в Учредителното заседание. Бил е областен шеф на Разград, Лом, Стара Загора. Избират го за кмет на Варна. Учителството му остава предопределение. Като шеф в Лом събира сведения за положението на учебните заведения в покрайнината и точни данни за тях, в това число на кубическото наличие на класните стаи. Подобни сведения имал и за Варна и околните обитаеми места. В морския град издейства да се назначи контрольор, именуван тогава областен инспектор.

Веднъж с някой си дядо Господин, авторитетен варненски жител, подхванал обиколка из учебните заведения в покрайнините. Правили във всяко село изпит и раздавали на изявените възпитаници книги за премия.
Така минава живота на този български възрожденец.

Тъгата в края на дните му се вижда в стихотворението му „ Отчаяние “, което написа през 1872 година

Уви, за мен, на тъга жертван,
другар нямам благ, сърдечен,
с обич да ме съгрей в този момент
в убийствената ми горест.

В поезията Харалан Ангелов не доближава съвременниците си – Чинтулов, Раковски, Каравелов, Славейков. Остава в тяхната сянка, евентуално, поради скромната му природа. Умира от туберкулоза на 25 юли 1904 година
Смъртта идва за него като същинско избавление. Остава незабелязана от съгражданите му. Само няколко индивида го изпратили във безконечния му път.