Хаосът в политиката е пълен. Повече от месец държавата се

Хаосът в политиката е цялостен. Повече от месец страната се тресе в спазми поради договорката сред ГЕРБ и ПП-ДБ за ротацията на властта. В общественото пространство летят меморандуми и съглашения, партийни водачи вършат изказвания по нощите – едните заплашват, другите умоляват. Накрая политиците докараха нещата до такава степен, че жителите, в чието име взимат властта, не могат да схванат кой с кого ще ръководи, кой защо упорства, кой какво е получил и какво е било отказано.
Няма смисъл да се оплитаме в обясненията на политиците – те самите не наподобяват изключително уверени, че знаят какво се случва. А и от приказките им личи, че бъркотията, в която се вкараха ГЕРБ и ПП-ДБ, не се дължи на конфликт на правила и полезности, а се случва просто поради егото, самолюбието и алчността на техните водачи.
Десните упорстват, че държавното управление, което направиха, би трябвало да се резервира повече или по-малко непокътнато, другояче промените нямало да продължат (като че ли изобщо са почнали!). И непрестанно дърпат политическия диалог към назначенията в регулаторите и службите за сигурност – апетитни бастиони на властта, държани от ГЕРБ, Движение за права и свободи и президента Румен Радев, за които ПП-ДБ от дълго време се облизват.
Хората на Бойко Борисов го удрят на накърнено достолепие – станали първа политическа мощ на изборите, а в този момент би трябвало да свирят втора цигулка на ПП-ДБ, които ненавиждат. И непрестанно повтарят, че желаят равнопоставеност – другояче казано, да вземат участие наедно с десните в изпълнителната власт. Съвсем недискретно пробутват и политическите си съдружници от Движение за права и свободи във властовата скица – придвижването с неговите депутати и въздействие е лостът, с който герберите желаят да избутат ПП-ДБ в подчинена роля в общото им ръководство.
Тук няма конфликт на полезности – единствено надхитряне за властта, в което десните губят. Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов набутаха обединението си в сглобката с Борисов, като смятаха, че един път като държат държавното управление, ще му сложат намордник. Ще вкараме ГЕРБ в нашия коловоз, ще ги използваме за промени в Конституцията, правосъдната власт, спецслужбите и регулаторите, и по този начин ще разкараме модела на статуквото – такава беше легендата, която десните съчиниха, с цел да оправдаят сглобката. Много тарикатско, звучи – да победиш статуквото, като го обърнеш против самото него!
Нищо от това обаче не излезе истина, а тарикатите се оказаха други.
Независимо какви планове са имали първоначално, шефовете на ПП-ДБ сами се вкараха в скица, която се обърна против самите тях. Десните се надяваха, че като пристигна моментът за ротацията, всичко ще завърши с замяна на постове сред Николай Денков и Мария Габриел – от министър председател към вицепремиер, както и че тази игричка ще се повтаря на всеки 9 месеца в продължение на 4 години. Не бяха усетили (или се правеха, че не забелязват), че по този начин се вкарват в капан.
Най-напред Борисов ги пусна да задоволят апетита си към властта – остави им (поне по този начин се твърдеше тогава) целия кабинет, а за партията си изиска единствено министър на външните работи. А в този момент, когато пристигна моментът за промяната, настоя за още половин дузина постове, както пролича от изтеклия в общественото пространство образцов лист. В обсега на претенциите му попадат основните министри на защитата и енергетиката – областите, които в подтекста на войната в Украйна се оказаха най-важни за момента.
И в този момент ПП-ДБ са изправени пред избор – или да удовлетворят повишения вкус на Борисов, или да поемат големия риск да отидат на предварителни избори, които могат да пренаредят Народното събрание. А това е опция, на която десните гледат с страх, колкото и да приказват повърхностно, че нямат проблем с изборите. Деветте месеца, прекарани един до друг с ГЕРБ, отвратиха доста десни симпатизанти, които първо бяха баламосани с обещания за „ ремонт на модела на ГЕРБ “, а по-късно им беше сервирана сглобката. Тези настроения вършат бъдещия избирателен резултат на ПП-ДБ мъчно предвидим. Затова десните водачи изоставиха твърдия звук и хрисимо започнаха да молят Борисов персонално да се намеси и да избави договарянията.
Това, с изключение на всичко друго, е и пъклен унизителна обстановка.
А шефът на Движение за права и свободи Делян Пеевски я направи още по-позорна за десните. Той се намеси в договарянията – напълно повърхностно разгласи, че разговарял предходната седмица с ПП-ДБ за избора на регулатори, при които ще се нуждаят от гласовете на неговата партия. " Заедно изработихме доста положителни текстове, които бяха утвърдени от ГЕРБ. От това единодушие ще произтекат най-важните промени, които започнаха с измененията в Конституцията - промяната на правосъдната система и битката с корупцията ", заявява решително Пеевски.
И това пристигна след изказванията на Кирил Петков, че Движение за права и свободи нямало да има обезпечено място на масата! Това напряко е дежа вю с договарянията предходната година. Тогава Пеевски разгласи, че поддържа държавното управление и ръководещото мнозинство; десните отхвърлиха, че това го прави част от управлението; и най-после публицистите прекарахме идващите 9 месеца да описваме безбройните общи решения и закони, в които Пеевски непроменяемо присъстваше като вносител, наред с другите водачи на сглобката. Как да не чака човек, че същото ще се случи и през идващите 9 месеца?
Но по този начин както си оправиш леглото, по този начин и ще спиш в него. ПП-ДБ си избраха ГЕРБ и Движение за права и свободи за сътрудници предходната година. Сега, когато би трябвало да се договарят отначало, десните откриват, че изискванията по договорката се трансформират – освен това в тяхна щета. Сметката пристигна и цената ще бъде висока. А за България още повече.