Посей семенце в земята и тя ще ти роди цвете. Извиси бляна си в небето и то ще ти прати любима ~ Халил ДЖУБРАН
Халил Джубран е създателят, който вплита нишките на Изтока и Запада в едно и тъче своите изящни творби за земното, божественото, галактическото и тяхното единство. Най-видният представител на арабския символизъм от началото на 20 век е блажен с невероятния гений да написа и рисува, а поетично-философското му слово го трансформира в Пророк на новата религия. „ Творчеството на Халил Джубран е синтез от най-прекрасното в християнската, източната, будистката и езическата мисъл. ", отбелязва в.„ Таймс ”, а „ Пречупени криле ”, „ Сълза и усмивка ”, „ Предтечата ”, „ Пророкът ”, „ Пясък и пяна ”, „ Исус - наследник човешки ” и „ Боговете на земята ”, допират сърцата на милиони читатели.
(Portrait - George Helal)
Отвека ходя по брега на морето, посред пясъка и пяната.
Приливът ще заличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната.
Но брегът и морето ще пребъдат довека.
Веднъж видях лицето на жена и в него - всичките й чеда, още неродени.
Веднъж жена видя лицето ми и в него - всичките ми предци, умрели, преди тя да се роди.
Копнея да се осъществя…Но по какъв начин ще го реализира, в случай че не стана планета, населявана от рационални същества?
Целта на всеки жив човек не е ли тази?
Дълго пролежах в пепелта на Египет - глух, изгубил усета за времето.
Тогава слънцето ми вдъхна живот, изправих се и потеглих по крайбрежията на Нил.
И пеех с дните, и сънувах с нощите…
И в този момент слънцето още веднъж ме тъпче с хиляди нозе, с цел да ме постави отново в пепелта на Египет.
Но какво знамение и каква мистерия!
Слънцето, което ме сбра, в този момент не може да ме разпилее.
Още съм прав и с уверена крачка ходя по крайбрежията на Нил.
Споменът е тип среща.
Забравата е тип независимост.
Човечността - река от светлина, потекла от предвечността към вечността.
Стори ме, Боже, плячка на лъва, преди да сториш заека моя плячка.
Една пътека води към зората - пътеката на мрака.
Домът ми проговори и ми рече:
- Не ме напускай. В мен живее предишното ти.
Пътят ми рече:
- Тръгни по мене. Аз съм бъдещето ти.
Аз им отвърнах:
- Нямам ни минало, ни бъдеще. Ако остана, пребиванието ми ще бъде път, а в случай че потегли, пътят ми ще бъде местонахождение.
Единствено гибелта и любовта менят нещата.
Как мога да изгубя религия в справедливостта на живота, когато сънищата на тия, които спят на пух, не са по-красиви от сънищата на ония, които спят на голата земя!
Разстоянието сред човешкото въображение
и човешкото достижение
е преодолимо единствено за човешкото копнение.
Величието на индивида не е в това, което той реализира, а в това, което се стреми да реализира.
Когато Правдата житейска не откри артист да я изпее, тя търси мъдрец - да я изкаже.
У нас дълбокото е сдържано, повърхностното - пустословно.
Гласът на живота в мен не доближава до ухото на живота в теб, само че дано си приказваме, с цел да не сме сами.
За да се открие истината, нужни са двама: един да я изкаже и един да я схване.
Поезията не е изразено мнение. Тя е ария, бликнала от кървяща рана или от усмихнати устни.
Посей семенце в земята и тя ще ти роди цвете. Извиси бляна си в небето и то ще ти прати обичана.
Човек е двама души - единият бдящ в мрак, другият латентен във виделина.
От „ Пясък и пяна ”, превод Мария Коева, изд. Фама
Картини ~ Халил Джубран
Изображения: metmuseum.org, ncnj.in, tuttartpitturasculturapoesiamusica.com
