Учителите са спасителният отряд на детските съдби
Грузинско-руският възпитател Шалва Александрович Амонашвили е създател на концепцията за хуманна педагогика. Веднъж той попитал учителите, събрали се на лекцията му.
„ Представете си обстановка, вие преподавате урок в четвърти клас и влиза дете, което закъснява с 20 минути. Вашите дейности? "
Учителите стартират да оферират разнообразни благоприятни условия:
„ Излез от класната стая “,
„ Дай ми дневника “,
„ Седни на мястото си, ще приказваме след урока “...
Но Шалва Александрович не останал удовлетворен. Той споделил: „ Когато детето влезе, от сърце бих му споделил:
„ Здравей, дете мое, апелирам те влез, седни, не можехме да стартираме урока без теб, чакахме те “.
Това се назовава безусловна обич, не може да се имитира. Ако закъснее на втория ден, ще кажа с още по -голяма обич:
„ Здравей, обичано дете, чаках те толкоз доста, влез бързо, седни. Не бихме могли да стартираме урока без вас. "
И знаете ли, в случай че извършите това три, четири, пет пъти, детето ще спре да закъснява. Защото то реагира единствено на чистия ентусиазъм на любовта. И в случай че почувства, че е обичан някъде, няма да закъснява повече там. Това е логиката на психиката на едно дете: в случай че почувства, че е абсолютно обичано някъде, то е затоплено, то е ценено там, то е уважавано като персона, в никакъв случай повече няма да закъснее там.
Самият Шалва Амонашвили до седми клас е бил кръговиден двойкаджия, само че приключва учебно заведение със златен орден. Отношението му към образованието се трансформирало от новата учителка по грузински език, която се отнасяла с интерес и почитание към децата. Личността на детето се трансформирала в централна концепция на концепцията за хуманна педагогика, създадена от Амонашвили.
Ето и някои от препоръките на създателя на хуманната педагогика:
Обичайте децата. Поне в мислите си.
Учителите са избавителният отряд на детските ориси.
Раздразненият преподавател няма право да контактува с деца.
Влез в класната стая с страхопочитание. Пред теб са пратениците на бъдещето.
Няма нищо по-важно от святата душа на едно дете. Мислете за себе си от позиция на децата – по какъв начин ви гледат, какво мислят за вас.
Във всяко дете би трябвало да видите уникалността, явлението. Добрият преподавател няма да отгледа деца, които желаят уравниловка.
Мъдростта на учителя е да насочи най-мощната сила на пакостта към учене и позитивно съзряване.
Основното нещо не са знанията, уменията и качествата, а отношението на детето към тях.
Щом си станал преподавател - бъди воин. Така и по този начин се трудиш.
