Берлускони – краят на една епоха
Грижеше се за косата си като Тръмп, беше другар по чашка с Путин Той беше плейбой, който внесе сексапила в малкия екран, а след това го придвижи в политиката
Силвио Берлускони внесе сексапила и блясъка в италианската телевизия, а по-късно придвижи същия метод и в политиката. Той господства в страната си, а ненапълно и в Европа, повече от 20 години. Берлускони беше в челните редици на публичния живот на Италия, заемайки поста на министър-председател четири пъти. Така и си отиде той от този свят - към момента като " президенте ", като " баща Берлускони " и като нахалника, който постоянно събираше популярност - с хубави и неприятни вести.
--> Многоликият Берлускони
Медиите писаха тези дни, че за италианците Берлускони е бил непрекъснато развлечение - както комично, по този начин и трагично - посрещащ ръкопляскания и освирквания. Но откогато стана обществена персона, той постоянно се завръщаше. За икономистите той беше индивидът, който провали италианската стопанска система. За политолозите той съставлява нов самоуверен опит за въздействието на малкия екран върху гласоподавателите. А за репортерите от таблоидите той беше непрекъснат извор на кавги, гафове, груби обиди и полови завършения.
Силвио Берлускони употребява своята медийна империя, с цел да манипулира и повече от 20 години да господства италианската политика, която преди този момент бе най-вече идеологическа и постоянно водена от неразбирателства. Сякаш беше трансформирал черно-бялата картина на политиката в цветна телевизия, заредена с безкрайни часове риалити шоу стратегии, в които той беше безспорният водещ.
Забавен, само че и подъл, оптимистичен, само че и безсрамен, цялостен популист и топ представител на бизнес елита, Берлускони беше разломът, който влезе в италианското общество.
Семейните акции на Берлускони постоянно имаха поддръжката на Ватикана. Неговата религия в предприемаческия дух беше непоклатима. Но с всичко това пристигна един несклоняем хедонизъм, който издигаше в фетиш благосъстоянието, хубостта и поклонението пред младостта, тъкмо каквито бяха облиците на девойките в шоупрограмите, с които той пълнеше своите телевизионни канали. Красивите дами той вкарваше и в държавното управление и самоуверено им проправяше път в политиката. В последна сметка Силвио Берлускони издигна на фундамент своя облик на плейбой, оставил отпечатъка си върху въображението и стремежите на безчет италианци.
В света на Берлускони всеки, който се наскърбяваше от неговата помпозност, от сексистките му смешки, или от спора на ползи в неговите вземания-давания с властта, или отчайващото му отвращение да заплаща налози, беше определян като ляв досадник или мразещ заниманието и свободата болшевик. Той беше талант в това да изкарва себе си жертва в отговор на рецензии към политиката му или към персоналното му държание или към следствия на обвинявания, които се въртяха към него - за спор на ползи, за корупция, за връзки с мафията и принадлежност към масонски ложи. Съдиите постоянно бяха " комунисти ", извършващи лов на вещици - тематика, която е добре пристигнала за италианците, разочаровани от проблематичната и постепенно реформираща се правосъдна система.
Култът към личността на Берлускони, неговият свободен жанр на ръководство и даже фокусът му върху грижата за косата (негова запазена марка!) провокираха съпоставения с Доналд Тръмп. И двамата акцентираха персоналното си благосъстояние като заслуга за това да им бъде дадена властта, и двамата се любуваха на преобладаващи в новинарските излъчвания техни осъществявания.
На политическия спектакъл
Политиката на Силвио Берлускони като цяло се вписва в обичайна дясноцентристка парадигма и неговите съветници твърдяха под сурдинка, че той ненавижда сравнението с Тръмп. След като Капитолият беше щурмуван от поддръжници на Тръмп през януари 2021 година, Берлускони написа, че офанзивата ще " помрачи историческата памет за президентството на Тръмп ".
Но Берлускони не беше срещу да се обвързва с крайната десница, с цел да има политическа полза. Явен опортюнист, той се причисли към партия, обвързвана с фашисткото минало на Италия, макар че не споделяше тяхната носталгия по италианците и задълбочи връзките на Италия с Русия и Турция. Но той също енергично поддържаше Съединени американски щати и НАТО и вярваше в неолибералния, проевропейски и антикомунистически консерватизъм от следвоенната ера.
Берлускони можеше да се отнася към международните водачи като към посетители в неговата телевизионна риалити стратегия. Той назова президента Барак Обама " млад, хубав и загорял ". Носейки бандана, той се размотаваше из Сардиния с някогашния английски министър председател Тони Блеър. Носеше идентична шапка и бе другар по чашка с съветския президент Владимир Путин, който години по-късно и за разстройване на своя съдружен сътрудник и огромна част от Италия, той гласно поддържа във войната против Украйна.
Безочливият метод, по който Берлускони използваше следените от самия него медии, както и умеенето му да господства в отразяването в тези, които не притежаваше, помогнаха за обезпечаването на политическата му позиция. Неговата партия " Форца Италия " беше основана като самофинансиращ се рекламен инструмент за неговата кандидатура. А че се интересуваше единствено от себе си Берлускони потвърди с това, че в никакъв случай не уточни правоприемник на лидерския пост. Това бе политика, ръководена от личността, в която той предлага себе си, а не съответна политическа стратегия, като отговор на проблемите на страната.
Имиджът бе всичко
С прякора Il Cavaliere (Рицаря) Берлускони култивира своя имидж. Фотосесиите с него и фамилията му в списанията, благосъстоятелност на неговата издателска империя Mondadori, го показват като фамилен човек. Със междинен растеж, с необятна усмивка и безгранична сила, той се обличаше в двуредни костюми по поръчка. В по-късните години си присади коса и си направи пластични интервенции, които придадоха на лицето му тип на восъчна фигура. Целият искра обаче избледня доста до 2013 година, когато той беше лишен от мястото си в Сената, откакто беше наказан за данъчни измами през 2012 година и загуби своя парламентарен имунитет. Четиригодишната му присъда беше понижена на 10 месеца общественополезен труд, който той изпълняваше в дом за възрастни покрай Милано.
Присъдата за данъчни измами докара до възбрана да заема обществена служба до май 2018 година Въпреки възбраната, той към момента действаше като висш фактор в италианската политика. Но акцията му през 2018 година за неговата партия на парламентарните избори сподели лимитите даже на неговата персона. На 81 година Берлускони се трансформира в дядото на Италия в нестабилно време и се провали впечатляващо. Той и неговата партия, която построи дясноцентристката коалиция на Италия, когато влезе в политиката през 1994 година, от ден на ден отслабваха. През 2018 година консервативното водачество отиде при Матео Салвини, крайнодесния водач на националистическата партия Лига (бивша Северна лига). До 2020 година тогавашната маргинална постфашистка партия " Италиански братя " също надмина " Форца Италия ", без значение, че той си приписа заслугата за вкарването им в политическия мейнстрийм.
" Ние сме мозъкът, сърцето и гръбнакът ", твърдеше Берлускони за своята политическа мощ. Но това също към този момент не беше правилно. През 2021 година той беше толкоз слаб, че трябваше да поддържа контрактуваното държавно управление на Марио Драги, някогашен началник на Европейската централна банка, поел юздите на Италия като технократ.
Берлускони към момента мечтаеше за огромни неща. През 2022 година упоритостите му да стане президент на страната - седемгодишен пост, нормално заеман от фигура с безукорна честност и трезвеност - провокираха насмешки. За акцията милиардерът, който се надяваше да измие петна от десетилетия и да пренапише наследството си, организира часове телефонни диалози с недоволни депутати в търсене на гласове.
И макар всичките му приказки за отговорност, Берлускони оказа помощ да се разклати държавното управление на Драги, когато той усети опция през 2022 година да се върне на власт и оказа помощ за организирането на предварителни избори. Той още веднъж влезе в държавното управление на 85 години като младши съдружен сътрудник на Мелони, която пък в миналото бе младши министър в негово държавното управление. В най-дясното държавно управление след Мусолини Берлускони твърдеше, че ще държи пръста си в центъра.
Това беше трагично проваляне за един горделив човек, който в миналото се назова Исус Христос на политиката, казвайки: " Аз съм търпелива жертва, претърпявам всичко, жертвам се за всички ".
Критиците обаче означават, че с Берлускони Италия бе тази, която пожертва доста. През годините, в които той доминираше италианската политика, дългът на страната нарастваше, по-късно спадаше, след което още веднъж се покачваше; приходите на семействата не бяха в крайник с множеството европейски сътрудници на Италия; образованите младежи продължаваха да емигрират заради липса на благоприятни условия, създавайки приключване на мозъци; и класирането на страната по показателите на бистрота и конкурентоспособност падаше.
Неговият свободен жанр на ръководство отслаби италианските институции, в това число правосъдната система, която той атакуваше непрекъснато. А облаците над него непрестанно се сгъстяваха. В грами, публикувани от акцията Уикилийкс през 2010 година, американски дипломати повдигаха въпроса за връзките сред персоналните вложения на Берлускони и външната и икономическата политики на страната. Тези подозрения постоянно оставаха. Дори членове на държавното управление на Джорджа Мелони, което той в края на живота си поддържаше, подозираха, че връзката му с Путин е на равнище финансова полза.
Накъде след Берлускони?
Смъртта на политическия деец Берлускони може да заплаши сплотеността на настоящето съдружно държавно управление на Италия, разясняват тези дни познавачи на политиката в страната.
Нови различия назряват в кабинета на министър-председателката Джорджа Мелони след гибелта на Берлускони, който беше водач на партия " Форца Италия ". Той беше считан за медиатор и примирител в ръководещата в Рим дясна коалиция.
" Със сигурност в този момент ще бъде по-трудно, тъй като той умееше да реализира общо единодушие и да сближава позициите ", сподели Матео Салвини, вицепремиер и водач на дясната популистка партия " Лига ".
Политическата мощ на Салвини е доста по-малък сътрудник в обединението спрямо партията на Мелони " Италиански братя " и в това време малко по-голям от учредената от Берлускони и ръководена от него до неотдавна " Форца Италия ".
Помолена да разяснява дали без Берлускони заварката сред партиите в обединението ще се резервира и няма да избухнат несъгласия сред тях, Мелони отговори в ефира на телевизия " Канале 5 " с думите: " изискуем това на него ". Но ТОВА няма да е елементарно. " Той беше заварката, моторът и най-опитният сред нас ", сподели Мелони.
Тя призна, че опцията да се обърне към Берлускони - който беше министър председател четири пъти сред 1994 и 2011 година - за съвет, е била успокояваща за нея.
Сега Мелони ще би трябвало да се оправя без тогавашния си наставник, а може би скоро и без самата " Форца Италия ".
" Едно е ясно: въпросът е какво бъдеще има ФИ без Берлускони и какъв брой ще просъществува без него ", сподели Нино Галети, началник на представителството в Рим на немската политическа фондация " Конрад Аденауер ". От години партията страда от отлив на гласоподаватели и депутати, а напоследък единствената причина тя да не се разпадне беше Берлускони, с помощта на харизмата му и към момента живия спомен за предходните му триумфи.
Галети планува два вероятни развоя: единият е италианският външен министър Антонио Таяни да успее да избави партията най-малко към този момент. Или пък " Форца Италия " ще се разпадне скоропостижно вследствие на всеобщо бягство на депутатите й към други партии. Вероятно ще остане някакво твърдо ядро, само че то ще става все по-незначително политически.
Ако партията на Берлускони се разпадне, Мелони би могла да завоюва от това, ако успее да притегли гласоподавателите на " Форца Италия " към идеята на " Италиански братя ". Шансовете са положителни: на последните парламентарни избори тя лиши значителен брой гласове от Берлускони.
В света на футбола Берлускони направи име като президент на " Милан ", отпред на който беше цели 31 години. После пое управлението и Монца, който съумя да влезе в италианския хайлайф.
Sportal.bg напомни част от емблематичните му изявления през годините:
1986 година (когато идва в Милан): Това е една любовна спекулация, която идва от сърцето ми. Скъпа е, само че те и красивите дами са скъпи. 1988 година: Всички неща, с които се занимавам, са покварени, само че Милан е заветен. 1988 година: Марадона? Велик футболист, който обаче няма по какъв начин да играе в Милан. Труден темперамент е. 1995 година: Надявам се, че сме построили добър тим, който е в положение да прави шоу, тъй като сме задължени с хубава игра да радваме почитателите ни и света като цяло. Футболът е третото нещо, с което Италия е известна по света. Другите две са мафията и пицата. 2004 година: Издавам заповед към всички треньори на Милан, че отсега нататък би трябвало даиграят с най-малко по двама централни нападатели. Това не е молба, а обвързване. 2013 година: Милан е най-успешният клуб в света, а аз съм президентът, който е спечелил най-вече титли. Сантиаго Бернабеу е спечелил на половина от мен, а на него дори кръстиха стадион. 2018 година : В Монца ще играем единствено с италиански футболисти. Момчетата би трябвало да са добре подстригани, да са стилно облечени, да не носят бради, да нямат татуировки и никакви обеци. Ще се извиняват на съперниковите играчи при нарушаване и ще се отнасят кавалерски със съдията. 2022 година: Ако победим Милан, Ювентус или различен от грандовете, ще изпратя в съблекалнята на тима рейс с проститутки.
Силвио Берлускони внесе сексапила и блясъка в италианската телевизия, а по-късно придвижи същия метод и в политиката. Той господства в страната си, а ненапълно и в Европа, повече от 20 години. Берлускони беше в челните редици на публичния живот на Италия, заемайки поста на министър-председател четири пъти. Така и си отиде той от този свят - към момента като " президенте ", като " баща Берлускони " и като нахалника, който постоянно събираше популярност - с хубави и неприятни вести.
--> Многоликият Берлускони
Медиите писаха тези дни, че за италианците Берлускони е бил непрекъснато развлечение - както комично, по този начин и трагично - посрещащ ръкопляскания и освирквания. Но откогато стана обществена персона, той постоянно се завръщаше. За икономистите той беше индивидът, който провали италианската стопанска система. За политолозите той съставлява нов самоуверен опит за въздействието на малкия екран върху гласоподавателите. А за репортерите от таблоидите той беше непрекъснат извор на кавги, гафове, груби обиди и полови завършения.
Силвио Берлускони употребява своята медийна империя, с цел да манипулира и повече от 20 години да господства италианската политика, която преди този момент бе най-вече идеологическа и постоянно водена от неразбирателства. Сякаш беше трансформирал черно-бялата картина на политиката в цветна телевизия, заредена с безкрайни часове риалити шоу стратегии, в които той беше безспорният водещ.
Забавен, само че и подъл, оптимистичен, само че и безсрамен, цялостен популист и топ представител на бизнес елита, Берлускони беше разломът, който влезе в италианското общество.
Семейните акции на Берлускони постоянно имаха поддръжката на Ватикана. Неговата религия в предприемаческия дух беше непоклатима. Но с всичко това пристигна един несклоняем хедонизъм, който издигаше в фетиш благосъстоянието, хубостта и поклонението пред младостта, тъкмо каквито бяха облиците на девойките в шоупрограмите, с които той пълнеше своите телевизионни канали. Красивите дами той вкарваше и в държавното управление и самоуверено им проправяше път в политиката. В последна сметка Силвио Берлускони издигна на фундамент своя облик на плейбой, оставил отпечатъка си върху въображението и стремежите на безчет италианци.
В света на Берлускони всеки, който се наскърбяваше от неговата помпозност, от сексистките му смешки, или от спора на ползи в неговите вземания-давания с властта, или отчайващото му отвращение да заплаща налози, беше определян като ляв досадник или мразещ заниманието и свободата болшевик. Той беше талант в това да изкарва себе си жертва в отговор на рецензии към политиката му или към персоналното му държание или към следствия на обвинявания, които се въртяха към него - за спор на ползи, за корупция, за връзки с мафията и принадлежност към масонски ложи. Съдиите постоянно бяха " комунисти ", извършващи лов на вещици - тематика, която е добре пристигнала за италианците, разочаровани от проблематичната и постепенно реформираща се правосъдна система.
Култът към личността на Берлускони, неговият свободен жанр на ръководство и даже фокусът му върху грижата за косата (негова запазена марка!) провокираха съпоставения с Доналд Тръмп. И двамата акцентираха персоналното си благосъстояние като заслуга за това да им бъде дадена властта, и двамата се любуваха на преобладаващи в новинарските излъчвания техни осъществявания.
На политическия спектакъл
Политиката на Силвио Берлускони като цяло се вписва в обичайна дясноцентристка парадигма и неговите съветници твърдяха под сурдинка, че той ненавижда сравнението с Тръмп. След като Капитолият беше щурмуван от поддръжници на Тръмп през януари 2021 година, Берлускони написа, че офанзивата ще " помрачи историческата памет за президентството на Тръмп ".
Но Берлускони не беше срещу да се обвързва с крайната десница, с цел да има политическа полза. Явен опортюнист, той се причисли към партия, обвързвана с фашисткото минало на Италия, макар че не споделяше тяхната носталгия по италианците и задълбочи връзките на Италия с Русия и Турция. Но той също енергично поддържаше Съединени американски щати и НАТО и вярваше в неолибералния, проевропейски и антикомунистически консерватизъм от следвоенната ера.
Берлускони можеше да се отнася към международните водачи като към посетители в неговата телевизионна риалити стратегия. Той назова президента Барак Обама " млад, хубав и загорял ". Носейки бандана, той се размотаваше из Сардиния с някогашния английски министър председател Тони Блеър. Носеше идентична шапка и бе другар по чашка с съветския президент Владимир Путин, който години по-късно и за разстройване на своя съдружен сътрудник и огромна част от Италия, той гласно поддържа във войната против Украйна.
Безочливият метод, по който Берлускони използваше следените от самия него медии, както и умеенето му да господства в отразяването в тези, които не притежаваше, помогнаха за обезпечаването на политическата му позиция. Неговата партия " Форца Италия " беше основана като самофинансиращ се рекламен инструмент за неговата кандидатура. А че се интересуваше единствено от себе си Берлускони потвърди с това, че в никакъв случай не уточни правоприемник на лидерския пост. Това бе политика, ръководена от личността, в която той предлага себе си, а не съответна политическа стратегия, като отговор на проблемите на страната.
Имиджът бе всичко
С прякора Il Cavaliere (Рицаря) Берлускони култивира своя имидж. Фотосесиите с него и фамилията му в списанията, благосъстоятелност на неговата издателска империя Mondadori, го показват като фамилен човек. Със междинен растеж, с необятна усмивка и безгранична сила, той се обличаше в двуредни костюми по поръчка. В по-късните години си присади коса и си направи пластични интервенции, които придадоха на лицето му тип на восъчна фигура. Целият искра обаче избледня доста до 2013 година, когато той беше лишен от мястото си в Сената, откакто беше наказан за данъчни измами през 2012 година и загуби своя парламентарен имунитет. Четиригодишната му присъда беше понижена на 10 месеца общественополезен труд, който той изпълняваше в дом за възрастни покрай Милано.
Присъдата за данъчни измами докара до възбрана да заема обществена служба до май 2018 година Въпреки възбраната, той към момента действаше като висш фактор в италианската политика. Но акцията му през 2018 година за неговата партия на парламентарните избори сподели лимитите даже на неговата персона. На 81 година Берлускони се трансформира в дядото на Италия в нестабилно време и се провали впечатляващо. Той и неговата партия, която построи дясноцентристката коалиция на Италия, когато влезе в политиката през 1994 година, от ден на ден отслабваха. През 2018 година консервативното водачество отиде при Матео Салвини, крайнодесния водач на националистическата партия Лига (бивша Северна лига). До 2020 година тогавашната маргинална постфашистка партия " Италиански братя " също надмина " Форца Италия ", без значение, че той си приписа заслугата за вкарването им в политическия мейнстрийм.
" Ние сме мозъкът, сърцето и гръбнакът ", твърдеше Берлускони за своята политическа мощ. Но това също към този момент не беше правилно. През 2021 година той беше толкоз слаб, че трябваше да поддържа контрактуваното държавно управление на Марио Драги, някогашен началник на Европейската централна банка, поел юздите на Италия като технократ.
Берлускони към момента мечтаеше за огромни неща. През 2022 година упоритостите му да стане президент на страната - седемгодишен пост, нормално заеман от фигура с безукорна честност и трезвеност - провокираха насмешки. За акцията милиардерът, който се надяваше да измие петна от десетилетия и да пренапише наследството си, организира часове телефонни диалози с недоволни депутати в търсене на гласове.
И макар всичките му приказки за отговорност, Берлускони оказа помощ да се разклати държавното управление на Драги, когато той усети опция през 2022 година да се върне на власт и оказа помощ за организирането на предварителни избори. Той още веднъж влезе в държавното управление на 85 години като младши съдружен сътрудник на Мелони, която пък в миналото бе младши министър в негово държавното управление. В най-дясното държавно управление след Мусолини Берлускони твърдеше, че ще държи пръста си в центъра.
Това беше трагично проваляне за един горделив човек, който в миналото се назова Исус Христос на политиката, казвайки: " Аз съм търпелива жертва, претърпявам всичко, жертвам се за всички ".
Критиците обаче означават, че с Берлускони Италия бе тази, която пожертва доста. През годините, в които той доминираше италианската политика, дългът на страната нарастваше, по-късно спадаше, след което още веднъж се покачваше; приходите на семействата не бяха в крайник с множеството европейски сътрудници на Италия; образованите младежи продължаваха да емигрират заради липса на благоприятни условия, създавайки приключване на мозъци; и класирането на страната по показателите на бистрота и конкурентоспособност падаше.
Неговият свободен жанр на ръководство отслаби италианските институции, в това число правосъдната система, която той атакуваше непрекъснато. А облаците над него непрестанно се сгъстяваха. В грами, публикувани от акцията Уикилийкс през 2010 година, американски дипломати повдигаха въпроса за връзките сред персоналните вложения на Берлускони и външната и икономическата политики на страната. Тези подозрения постоянно оставаха. Дори членове на държавното управление на Джорджа Мелони, което той в края на живота си поддържаше, подозираха, че връзката му с Путин е на равнище финансова полза.
Накъде след Берлускони?
Смъртта на политическия деец Берлускони може да заплаши сплотеността на настоящето съдружно държавно управление на Италия, разясняват тези дни познавачи на политиката в страната.
Нови различия назряват в кабинета на министър-председателката Джорджа Мелони след гибелта на Берлускони, който беше водач на партия " Форца Италия ". Той беше считан за медиатор и примирител в ръководещата в Рим дясна коалиция.
" Със сигурност в този момент ще бъде по-трудно, тъй като той умееше да реализира общо единодушие и да сближава позициите ", сподели Матео Салвини, вицепремиер и водач на дясната популистка партия " Лига ".
Политическата мощ на Салвини е доста по-малък сътрудник в обединението спрямо партията на Мелони " Италиански братя " и в това време малко по-голям от учредената от Берлускони и ръководена от него до неотдавна " Форца Италия ".
Помолена да разяснява дали без Берлускони заварката сред партиите в обединението ще се резервира и няма да избухнат несъгласия сред тях, Мелони отговори в ефира на телевизия " Канале 5 " с думите: " изискуем това на него ". Но ТОВА няма да е елементарно. " Той беше заварката, моторът и най-опитният сред нас ", сподели Мелони.
Тя призна, че опцията да се обърне към Берлускони - който беше министър председател четири пъти сред 1994 и 2011 година - за съвет, е била успокояваща за нея.
Сега Мелони ще би трябвало да се оправя без тогавашния си наставник, а може би скоро и без самата " Форца Италия ".
" Едно е ясно: въпросът е какво бъдеще има ФИ без Берлускони и какъв брой ще просъществува без него ", сподели Нино Галети, началник на представителството в Рим на немската политическа фондация " Конрад Аденауер ". От години партията страда от отлив на гласоподаватели и депутати, а напоследък единствената причина тя да не се разпадне беше Берлускони, с помощта на харизмата му и към момента живия спомен за предходните му триумфи.
Галети планува два вероятни развоя: единият е италианският външен министър Антонио Таяни да успее да избави партията най-малко към този момент. Или пък " Форца Италия " ще се разпадне скоропостижно вследствие на всеобщо бягство на депутатите й към други партии. Вероятно ще остане някакво твърдо ядро, само че то ще става все по-незначително политически.
Ако партията на Берлускони се разпадне, Мелони би могла да завоюва от това, ако успее да притегли гласоподавателите на " Форца Италия " към идеята на " Италиански братя ". Шансовете са положителни: на последните парламентарни избори тя лиши значителен брой гласове от Берлускони.
В света на футбола Берлускони направи име като президент на " Милан ", отпред на който беше цели 31 години. После пое управлението и Монца, който съумя да влезе в италианския хайлайф.
Sportal.bg напомни част от емблематичните му изявления през годините:
1986 година (когато идва в Милан): Това е една любовна спекулация, която идва от сърцето ми. Скъпа е, само че те и красивите дами са скъпи. 1988 година: Всички неща, с които се занимавам, са покварени, само че Милан е заветен. 1988 година: Марадона? Велик футболист, който обаче няма по какъв начин да играе в Милан. Труден темперамент е. 1995 година: Надявам се, че сме построили добър тим, който е в положение да прави шоу, тъй като сме задължени с хубава игра да радваме почитателите ни и света като цяло. Футболът е третото нещо, с което Италия е известна по света. Другите две са мафията и пицата. 2004 година: Издавам заповед към всички треньори на Милан, че отсега нататък би трябвало даиграят с най-малко по двама централни нападатели. Това не е молба, а обвързване. 2013 година: Милан е най-успешният клуб в света, а аз съм президентът, който е спечелил най-вече титли. Сантиаго Бернабеу е спечелил на половина от мен, а на него дори кръстиха стадион. 2018 година : В Монца ще играем единствено с италиански футболисти. Момчетата би трябвало да са добре подстригани, да са стилно облечени, да не носят бради, да нямат татуировки и никакви обеци. Ще се извиняват на съперниковите играчи при нарушаване и ще се отнасят кавалерски със съдията. 2022 година: Ако победим Милан, Ювентус или различен от грандовете, ще изпратя в съблекалнята на тима рейс с проститутки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ