Грехоядец- най-зловещата професия
Грехоядец- най-зловещата специалност. В продължение на епохи в Западна Европа била практикувана една извънредно необикновена специалност – грехоядец.
Т. нар. грехоядци (на британски – sin-eaters) изпълнявали ритуали, при които „ поглъщали “ греховете на неотдавна умряли хора. Как се появила тази специалност? Кои хора се захващали с нея? И какво било отношението на Църквата към грехоядците?
Когато човек от фамилията бил на прага на гибелта или към този момент го бил прекрачил , идвал грехоядецът, с цел да облекчи страданията му или да го избави от земните му падения, тъй че той да поеме по небесния път неоцапан. За задачата той слагал парче самун и чаша бира или вино на гърдите на неверния. След това изяждал хляба и изпивал течността, а дружно с тях поемал и непознатия грях.
Грехоядците постоянно изслушвали изповедите на умиращите, с цел да са сигурни, че са изпълнили до дъно дълга си и отиващият си е чист. Това било изключително значимо, когато гибелта или страданието настъпвали ненадейно и неверният нямал време да се покае. Други историци допускат, че тази традиция по чудноват метод имитира обичая да се раздава самун на бедните след нечия кончина. Някои пък считат, че тази процедура подражава на еврейската традиция, при която по време на еврейския празник Йом Кипур се пуска коза на независимост в пустинята с вярата, че дружно с животното се освобождава и грешникът от неговите зли прояви.
Практикуващите тази специалност били на по-ниско стъпало даже от селяните в обществената каста. Смятало се, че тези „ злодеи “ ставали все по-лоши и мрачни след всеки „ работен ден “. Всяко село имало своя грехоядец и той участвал на всяко заравяне. Те били обществени изгнаници, неприети от никоя религиозна общественост. За своята работа получавали нищожните шест пенса или два шилинга. Това било договорка с дявола – отричали се от душата си, получавайки в подмяна парче самун и греховете на цялостен един живот.
Произходът на злокобната процедура остава мистерия. Знаем единствено, че практиката била публикувана през XVIII и XIX век измежду обособени християнски общности. Грехоядците били низвергнати от църквата, само че все пак тя следяла за дейностите им поради „ злото “, което предполагала специалността им. В своята книга „ Дарът на страданието “ Ингрид Харис позволява, че яденето на грях се е прилагало и в протестантството като сурогат на забравените католически ритуали за изповед и помилван.
The Strange History of Medieval Sin-Eaters https://t.co/WOxD9PPwts
— History Defined (@historydefined) June 17, 2022
През XX век специалността на прегрешението почнала да замира. По подигравка на ориста ролята на грехоядците поели свещениците. Не са останали доста доказателства от тези неверни вечери, евентуално поради езическия им генезис. Едва ли някой се съмнява в срама, който са изпитвали хората тогава, общувайки с грехоядците. Вероятно това е и повода, един път освободили някой виновник, те в никакъв случай още веднъж да не бъдат канени в този дом.
Гепардите се завръщат в Индия
Грехоядец- най-зловещата специалност
