Град Озерск е основан през 1946 г., скрит дълбоко във

Град Озерск е учреден през 1946 година, прикрит надълбоко навътре в Русия от източната страна на Уралските планини, охраняван с ограда от бодлива тел и представляващ съветската версия на Забранения град. В късата история на своето битие е именуван Град №40 и е  изолиран от външния свят. За него знаят единствено най-висшите функционери на комунистическия режим. Жителите на Озерск в никакъв случай не са попадали в формалните държавни документи и градът не съществува на картите. От самото му учредяване, Сталиновият режим поверява на този град най-важната роля в Съюз на съветските социалистически републики - родното място на руската нуклеарна стратегия.

На брега на река Иртиш, в цялостна загадка е издигната атомната електроцентрала " Маяк “, с доста помощни здания към нея. Така е основан град, в които са преселени служащи и изтъкнати държавни ръководители, с цел да създадат атомна бомба. Градът е толкоз скришен, че неговите поданици нямат право да го напущат през първите осем години, нито да пишат писма или да поддържат каквито и да било контакти с останалия свят, споделя " Труд ".

Но за разлика от обеднялата и разорена страна, на жителите в Озерск не им липсва безусловно нищо. Градът е добре организиран, заобиколен от езера и планини. Докато останалата част от народа има избрана дневна дажба с храна, в Озерск всичко е в обилие – храна, облекла и всевъзможни първокласни неща, за които другите единствено мечтаят. Грижат се добре за здравето им, имат трайна финансова непоклатимост и богата културна и развлекателна интензивност.

В очите на режима, както и в техните лични, те са " нуклеарният щит и спасителите на света “ и всеки отвън границите на град No40 е евентуален зложелател. Но все пак хората там заплащат огромна цена. На първо място е тяхната цялостна изолация и възбраната да приказват за своята активност. Снимането вътре в града е строго неразрешено, тъй като там е прикрит целия запас от атомни материали на Русия.

Друга, още по-голяма цена, която жителите на неразрешения град заплащат, е тяхното нарушено здраве. Съветските чиновници и техните почитатели в продължение на десетилетия крият равнището на радиация, на която са изложени жителите на града. От неговото учредяване, хората живеят в непосредствена близост  до атомна централа, в резултата на което стартират да се разболяват от тежки заболявания и да умират в края на 40-те години на предишния век.

През цялото време на съществуването й, в централата непрекъснато се случват разнообразни произшествия, най-страшният от който е от 1957 година Това е най-голямото атомно злополучие, което се случва преди Чернобил. Поради неприятно предпазване на материалите, се получава детонация на радиоактивни боклуци, при която се изпускат над 80 тона високо радиоактивен материал във въздуха. Макар и на по-малка повърхност, замърсяването е доста по-силно от това в Чернобил, а нечистата територия се простира на 20 000 кв.км. и е наречена EURT – EAST URAL RADIOACTIVE TRACE. Местните поданици са в незнание за следствията от случилото се - не са предписани никакви защитни ограничения и единствено няколко дни след случая хората са изпратени на полето да правят своята сезонна работа.

Тъй като цех " Маяк " работи в областта на нуклеарната промишленост, се смята надали не за ясно, че информация за протичащото се не може да се оповестява. От друга страна страната измисля документ, който повече психически в сравнение с юридически обрича хората на безмълвие - който се изтегля, подписва декларация, с която се задължава да не споделя за протичащото се в идващите 25 години. Не е ясно какви са глобите, само че вероятно интуитивният боязън от руската машина е този, който, по-силно от всички писани и неписани правила, трансформира хората в неми жертви.

Не е ясно какъв брой служащи и поданици на града губят живота си в това злополучие, само че управляващите изселват към 10 000 индивида от нечистата зона и над 20 общини. Не би трябвало да забравяме и за дълготрайното замърсяване на природата. Според проучвания, електроцентралата  " Маяк “ изхвърля в продължение на 4 десетилетия в прилежащите реки и езера 4 пъти повече радиоактивни боклуци, в сравнение с злополуката в Чернобил. Пример за това е езерото Карачай, познато като " Езерото на гибелта “ или " Плутониевото езеро “, в което концентрацията на радиоактивни боклуци е няколко пъти по-голяма от тази в Чернобил.

Дълго време територията към централата е заличена от картата на съюза като несъществуваща. Днес се знае, че заради една или друга причина на територията на някогашния Съветски съюз има голям брой такива градове призраци, неловко носещи свидетелства за това какъв брой антихуманна може да политиката на една мощ, опитваща се да не помни смисъла на думата " персона ".