Град Газа – На третата нощ на непрекъснати бомбардировки в

Град Газа – На третата нощ на непрекъснати бомбардировки в Газа, всички останахме до късно в къщата на родителите ми: аз, моят непълнолетен наследник, сестри, братя, племенници, племенници и родители, сгушени дружно в тъмното, слушайки звуците от бомбардирането на нашия град и унищожаването на нашия народ.

Най-накрая си легнахме, от безсилие, а не тъй като нещата утихнаха.

Продължете да четете

лист от 4 елемента'Мразим нощта защо ни прави Израел “ в Газа „ Няма безвредно място “ в Газа, до момента в който израелските офанзиви препълват лечебни заведения Какво да знаем за влошаващата се филантропична обстановка в Газа Конфликтът Израел и Хамас: къде се намира дневно 4 след неочаквана офанзива завършек на списъка

Прекарахме часове в игра с по-големите деца, изобразяване, игри, казвайки им, че шумовете са фойерверки. Не мисля, че ни повярваха.

Пленчейки малко, бебето ми най-сетне се успокои и отпаднал сън, подскачайки от сън при всеки мощен тропот и вик.

По-малко от половин час откакто затворих очи, бяхме събудени от отблъскващ звук.

Взех бебето незабавно, без да мисля. Тялото ми знаеше, че би трябвало да се измъкнем, както и всички останали. Всички бягахме.

В рамките на секунди въздухът беше толкоз кондензиран с прахуляк и смрад на барут, че беше отвратително.

Чухме нашите съседи да викат и плачат, не можехме да разберем какво споделят.

Също по този начин не виждахме нищо, очите ни бяха цялостни с прахуляк, парчета и потрес.

Този беше толкоз по-близо от всички, които в миналото сме изпитвали, че звънтенето в ушите ни като че ли отеква в очите ни.

Колко близо беше това? Чий дом е бил ударен?

Спъвайки се на улицата, погледнахме в посоката, към която тичаха нашите съседи. Сградата, която беше ударена, беше четириетажна жилищна постройка единствено един по-надолу от вкъщи на родителите ми, на няколко метра.

Видяхме отломки на улицата, само че не доста повече, тъй като полицията ни помоли бързо да се върнем в къщата. Те не бяха сигурни дали това е „ предупредителна “ ракета или главната офанзива.

Ако беше „ предупредителна “ ракета, това означаваше, че след към 15 минути по-голяма, по-зла ракета ще кацне върху същата къща и ще я унищожи.

Съседите от другата страна на улицата прегърнаха фамилиите, които бяха избягали от ударената постройка, и ги водиха в домовете им, а моето семейство се натрупа назад и се събра на приземния етаж.

Гледахме се безмълвно, някои очи блестяха от сълзи. Нервите ни бяха толкоз опънати, че съвсем чаках да ги чуя да крещят в тялото ми. Ще има ли нова офанзива?

Чухме звуците на коли за спешна помощ. Кой беше засегнат?

Чудех се по какъв начин е допустимо някъде по света да има ракета, която да е по-голяма от тази. Как е трябвало хората да понесат нещо толкоз извънредно?

След като измина задоволително време и прахът в къщата се слегна малко, чухме хора да се движат на открито и взехме решение да излезем.

На улицата десетки хора се бяха събрали към падналата постройка, зашеметените поданици се взираха в руините, които замениха техния дом, история, мемоари, самите им кревати – всичко изчезнало.

Върнахме се вътре. Наистина не можехме да вършим нищо на открито, по тази причина се върнахме да огледаме нашия потопен в прахуляк дом и движимости.

Десетки известия и позвънявания от другари и родственици започнаха да ни питат дали сме добре.

Сестра ми сподели иронично: „ Ние бяхме новините през днешния ден. “ Тя постоянно е била известна с черния си комизъм.

Неспособен да приказвам, се отпуснах на най-близкия диван, държейки бебето си. По някакъв метод, по някакво знамение, той беше проспал всичко и аз благодарих на Бог, че не се е събудил от тези звуци.

Децата, които бяха будни, ни гледаха с необятно отворени очи на бледи лица. Четирима от моите племенници са на по-малко от четири години и гледайки лицата на майките им знаех, че всички сме еднообразно безпомощни да ги предпазим от тази контузия.

Звукът на бомбите продължава, както и през останалата част от нощта.

Стана някак обикновено, когато има пауза, се оказвам в очакване идната да удари.

Ден и нощ къщата се тресе от снаряди, унищожаващи животи.

Това може да се опише единствено като непрекъснати геноцидни бомбардировки.

Отвъд страшното и лудото.

Източник: Ал Джазира