Божественият произход на местоименията
Говорим за силата на словото, без да си даваме сметка за същинското му великолепие. Приемаме началните думи в Йоановото Евангелие " Словото беше у Бога и Бог беше Слово " като инцидентна метафора, ефектно мото, с което даже си разрешаваме да обслужваме моментните си пристрастености и конюнктурни ползи. Животворният източник от дълго време е обезчестен, кладенецът е покрит с отпадък. Думите са унизени като индивидите. Отрекохме безсмъртието им, както отхвърляме безсмъртието на човешката душа и съществуването на Бога - Път, Истина и Вечен Съдия.
Една от сатанинските прояви на материализма е отричането на божествения генезис на Словото, тъй като по този начин се пресича втората по значение - мисловната връзка сред Твореца и творението, реализирана посредством думите - тази, която просветлява и държи будно съзнанието. Втълпява ни се, че думите са зародили от нечленоразделните звуци, издавани от митичните полумаймуни, които по неведом постепенен път са се трансформирали в хора.Удивлявам се какъв брой леко човечеството е приело тази безобразна илюзия, както и всички останали лъженаучни теории, целящи да го принизят и обезоръжат, вместо с единствено с няколко съждения да я разобличи и прати в пъкъла, откъдето е излязла. Еволюция в веществен смисъл няма, еволюцията се показва единствено в степените на духовното рационализиране. Днешният човек е плод на деволюцията на човешкия жанр, за която написа Майкъл Кремо.
Наскоро разгласих публикация за произхода и смисъла на името на цар Минос, една от най-значимите фигури на забравената античност, наследник на Зевс и Европа, всесилен цар на Крит, брачен партньор на Пазифая и стопанин на Дедал, комуто заповядва да построи фамозния Лабиринт. Митът свидетелства,че този застрашителен владетел слиза в подземното царство на Хадес, с цел да съди, ведно с Еак и брат си Радамант, душите на мъртвите.
Цар Минос може да бъде считан за един от основоположниците на цивилизацията на европейския континент, живата връзка сред атлантите и новата човешка раса. Името му, което очевидно се е произнасяло Мино в дълбоката пеласгийска и тракийска старост, е към момента живо в България и Италия - Мино, Минчо, Мина. Свети Мина носи същото име. Но не щеш ли и един от най-известните египетски фараони, обединителят на Горен и Долен Египет, е имал доста сходно име - Менес, а Херодот напряко го посочва Мин, което към този момент приказва не за подобие,а за еднаквост. Съществуват следи от името Мин и в други региони на планетата.Това значи, че то има всемирен смисъл и обединен - възвишен генезис.
Свързах това име с тайнствените слова " мене мене текел упарсин ", изписани с огнени букви на стената на залата, в която пирувал последният вавилонски цар Валтасар, до момента в който персийският държател Кир към този момент завземал града му. Пророк Даниил, в чиято книга във Вехтия завет, е разказан този поразителен епизод, превежда незабавно страшното Божие предизвестие или по-скоро присъда.То гласи: " преброен претеглен разграничен " или " преброен, претеглен, (намерен) малък ( съгласно трети тълкувания - " предаден на персиеца " ). " Текел " и " упарсин " звучат безспорно познато - " топло " - за българското ухо, това са българските понятия " претеглен " и " дребен " (наситнен, изработен на части, разпарчетосан). Но какво значи " менес "?
Обяснението на тази дума,според тълкувателите на Библията е " царство " - " царството ти е преброено " - в териториален и времеви смисъл. Но аз потеглих в друга посока, вземайки за насочна точка прастария израз " амин! " ( " амен! " ). Това разбиране, влезнало в християнската традиция от иврит, а в иврит от арамейския език, и в дълбоката античност, както и в този момент, е представлявало отклик на вярващите
По време на паметните практики. Най-общо може да се преведе като " Воистина! ", което е съвсем идентично с общоприетия му през днешния ден смисъл - " Да бъде! ".То произлиза от " оман ", омен " наименование на характерна настройка на съзвездията, предсказваща, съгласно вавилонската астрология, събитие, което безусловно ще се случи и което няма метод да бъде предотвратено. Веднага ми пристигна мислено понятието неМИНуемо, което съдържа в сърцевината си корена " мин " (минавам) - концепцията за път и време.
Словото " мин - мен - мене " се оказва средоточие на понятията за " истина " и " път ". Каква по-точна дешифровка би могло да има името на цар Минос - безкористен съдник на човешките каузи и изминатия от индивидите житейски път? Но някои западни създатели - с съображение - извеждат от него и думата " man " (човек,мъж). Смятам, че извънредно изобилното на хрумвания разбиране " име ", също произхожа от ядрото " мин-мен- мене ", а оттова идва и " имение " - " притежание ", " царство ". Ето го,освен всичко друго, и обяснението на названието на планината Имеон.
Едно от главните разкрития от горепосочените съждения, е произходът на фундаменталния глагол " имам " ( " иметь " )!
Ето че описвайки цялостен етимологичен кръг към остарялото пояснение на словото " мене " ( " царство " ), аз се завърнах в същата точка, само че обогатена с голям набор от извънредно значими, съществени за речта, произхождащи едно от друго, понятия: Имам ( владея), Път и Време ( минавам), Творение (човек), Истина, Име! Всички те са аспекти на божественото, негови ИМАнентни имена!
Но дано не оставаме посред път, дано дръзнем да надскочим всеки изпречил се фатализъм, който крие произхода, зачатието, блясъка на речта! Нека изследваме понятието " мен- мене " в изначалния му,буквален смисъл, който е пред очите ни!
" МЕН-МЕНЕ " е персонално местоимение 1л.ед.ч. в българския език, който неведнъж съм наричала изконен, примитивен, повсеместен. Това местоимение, което използваме непрестанно, с цел да обозначим личната си личност, в действителност е нетленен знак за безконечното наличие на Бога, на Божествената Личност и Същност в речта ни.Той се е упоменал като " Мене " и с бащинска добрина ни е разрешил да назоваваме по този начин самите себе си, тъй като сме негови творения, негови сходства.
Същият е смисълът на " ТЕБЕ - ТЕБА " персонално местоимение 2л.ед.ч. Това изяснява смисъла на името Тива, с което са наречени голям брой свещени градове в древността - египетската Тива, седмовратата Тива.
в Беотия, Тива Плакийска в Мала Азия, където е родена Андромаха. " (НА )ТЕБ " - посвещение на божествената Личност, е единственото почтено пояснение на названието на тези градове, паметни средища, населявани от жреческата прослойка.
" СЕБЕ - СЕБА - САБА " е местоимение в 3л.ед.ч., универсално възвратно местоимение, което се използва във всички лица, като в само, по този начин и в множествено число. От " Себе ", което показва божествената Същност в чистия ѝ тип, произлизат имената на тракийския господ на слънцето Сабазий, на асирийския Шамаш ( шамши - самичък си), на Бог Отец в православната традиция - Саваот, понятието " събота " (шабат), етнонимът " сабазии " и названието на империята Саба. Последното изречение на нашия Спасител, отправено към Небесния Баща, от кръста на Голгота, е произнесено на български език и в него Христос се обръща към Отца, наричайки го Саба - Себе.
Впрочем всички местоимения в българската ( и не само) тирада са препратки към божественото. " Аз значи Ас - Бял Бог, идентично с Баал. " Ти, Той, Тя ( Тиа), Те " произлизат от " теос " (бог, титан). Българската членна форма " та,то,те ", както и гръцката( гръцкият език е правоприемник на тракийския), както и британската - " the " също произлизат от словото " теос " (theos).
Много забавен е анализът на членната форма за субстантиви от мъжки жанр в италианския и испанския език - " il " и " el ". Тя директно произлиза от арамейското слово " Бог " - Eloi - Eli,Ili. Очевидно еднакъв е произходът на " egli " ( произнася се " елльи " ), италианско персонално местоимение,3л.ед.ч. за мъжки жанр.
Местоименията и въобще главните слова, очертаващи понятийната система във всички езици и изключително в българския, могат да се преглеждат като нетленен незабравим орден, върху който е отпечатано Божието име. Вовеки веков.
Макар че светотатствено го отхвърляме през целия си живот с думи и действия, ние го произнасяме всеки ден, всяка минута. В това се състои нашето наказване и помилван. Не би трябвало да скверним Словото, а да произнасяме всяка дума като синовна дан пред Този, който въплъщава Началото и Края, Истината и Пътя - Този, който ще ни съди след свършека на нашите земни дни.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Една от сатанинските прояви на материализма е отричането на божествения генезис на Словото, тъй като по този начин се пресича втората по значение - мисловната връзка сред Твореца и творението, реализирана посредством думите - тази, която просветлява и държи будно съзнанието. Втълпява ни се, че думите са зародили от нечленоразделните звуци, издавани от митичните полумаймуни, които по неведом постепенен път са се трансформирали в хора.Удивлявам се какъв брой леко човечеството е приело тази безобразна илюзия, както и всички останали лъженаучни теории, целящи да го принизят и обезоръжат, вместо с единствено с няколко съждения да я разобличи и прати в пъкъла, откъдето е излязла. Еволюция в веществен смисъл няма, еволюцията се показва единствено в степените на духовното рационализиране. Днешният човек е плод на деволюцията на човешкия жанр, за която написа Майкъл Кремо.
Наскоро разгласих публикация за произхода и смисъла на името на цар Минос, една от най-значимите фигури на забравената античност, наследник на Зевс и Европа, всесилен цар на Крит, брачен партньор на Пазифая и стопанин на Дедал, комуто заповядва да построи фамозния Лабиринт. Митът свидетелства,че този застрашителен владетел слиза в подземното царство на Хадес, с цел да съди, ведно с Еак и брат си Радамант, душите на мъртвите.
Цар Минос може да бъде считан за един от основоположниците на цивилизацията на европейския континент, живата връзка сред атлантите и новата човешка раса. Името му, което очевидно се е произнасяло Мино в дълбоката пеласгийска и тракийска старост, е към момента живо в България и Италия - Мино, Минчо, Мина. Свети Мина носи същото име. Но не щеш ли и един от най-известните египетски фараони, обединителят на Горен и Долен Египет, е имал доста сходно име - Менес, а Херодот напряко го посочва Мин, което към този момент приказва не за подобие,а за еднаквост. Съществуват следи от името Мин и в други региони на планетата.Това значи, че то има всемирен смисъл и обединен - възвишен генезис.
Свързах това име с тайнствените слова " мене мене текел упарсин ", изписани с огнени букви на стената на залата, в която пирувал последният вавилонски цар Валтасар, до момента в който персийският държател Кир към този момент завземал града му. Пророк Даниил, в чиято книга във Вехтия завет, е разказан този поразителен епизод, превежда незабавно страшното Божие предизвестие или по-скоро присъда.То гласи: " преброен претеглен разграничен " или " преброен, претеглен, (намерен) малък ( съгласно трети тълкувания - " предаден на персиеца " ). " Текел " и " упарсин " звучат безспорно познато - " топло " - за българското ухо, това са българските понятия " претеглен " и " дребен " (наситнен, изработен на части, разпарчетосан). Но какво значи " менес "?
Обяснението на тази дума,според тълкувателите на Библията е " царство " - " царството ти е преброено " - в териториален и времеви смисъл. Но аз потеглих в друга посока, вземайки за насочна точка прастария израз " амин! " ( " амен! " ). Това разбиране, влезнало в християнската традиция от иврит, а в иврит от арамейския език, и в дълбоката античност, както и в този момент, е представлявало отклик на вярващите
По време на паметните практики. Най-общо може да се преведе като " Воистина! ", което е съвсем идентично с общоприетия му през днешния ден смисъл - " Да бъде! ".То произлиза от " оман ", омен " наименование на характерна настройка на съзвездията, предсказваща, съгласно вавилонската астрология, събитие, което безусловно ще се случи и което няма метод да бъде предотвратено. Веднага ми пристигна мислено понятието неМИНуемо, което съдържа в сърцевината си корена " мин " (минавам) - концепцията за път и време.
Словото " мин - мен - мене " се оказва средоточие на понятията за " истина " и " път ". Каква по-точна дешифровка би могло да има името на цар Минос - безкористен съдник на човешките каузи и изминатия от индивидите житейски път? Но някои западни създатели - с съображение - извеждат от него и думата " man " (човек,мъж). Смятам, че извънредно изобилното на хрумвания разбиране " име ", също произхожа от ядрото " мин-мен- мене ", а оттова идва и " имение " - " притежание ", " царство ". Ето го,освен всичко друго, и обяснението на названието на планината Имеон.
Едно от главните разкрития от горепосочените съждения, е произходът на фундаменталния глагол " имам " ( " иметь " )!
Ето че описвайки цялостен етимологичен кръг към остарялото пояснение на словото " мене " ( " царство " ), аз се завърнах в същата точка, само че обогатена с голям набор от извънредно значими, съществени за речта, произхождащи едно от друго, понятия: Имам ( владея), Път и Време ( минавам), Творение (човек), Истина, Име! Всички те са аспекти на божественото, негови ИМАнентни имена!
Но дано не оставаме посред път, дано дръзнем да надскочим всеки изпречил се фатализъм, който крие произхода, зачатието, блясъка на речта! Нека изследваме понятието " мен- мене " в изначалния му,буквален смисъл, който е пред очите ни!
" МЕН-МЕНЕ " е персонално местоимение 1л.ед.ч. в българския език, който неведнъж съм наричала изконен, примитивен, повсеместен. Това местоимение, което използваме непрестанно, с цел да обозначим личната си личност, в действителност е нетленен знак за безконечното наличие на Бога, на Божествената Личност и Същност в речта ни.Той се е упоменал като " Мене " и с бащинска добрина ни е разрешил да назоваваме по този начин самите себе си, тъй като сме негови творения, негови сходства.
Същият е смисълът на " ТЕБЕ - ТЕБА " персонално местоимение 2л.ед.ч. Това изяснява смисъла на името Тива, с което са наречени голям брой свещени градове в древността - египетската Тива, седмовратата Тива.
в Беотия, Тива Плакийска в Мала Азия, където е родена Андромаха. " (НА )ТЕБ " - посвещение на божествената Личност, е единственото почтено пояснение на названието на тези градове, паметни средища, населявани от жреческата прослойка.
" СЕБЕ - СЕБА - САБА " е местоимение в 3л.ед.ч., универсално възвратно местоимение, което се използва във всички лица, като в само, по този начин и в множествено число. От " Себе ", което показва божествената Същност в чистия ѝ тип, произлизат имената на тракийския господ на слънцето Сабазий, на асирийския Шамаш ( шамши - самичък си), на Бог Отец в православната традиция - Саваот, понятието " събота " (шабат), етнонимът " сабазии " и названието на империята Саба. Последното изречение на нашия Спасител, отправено към Небесния Баща, от кръста на Голгота, е произнесено на български език и в него Христос се обръща към Отца, наричайки го Саба - Себе.
Впрочем всички местоимения в българската ( и не само) тирада са препратки към божественото. " Аз значи Ас - Бял Бог, идентично с Баал. " Ти, Той, Тя ( Тиа), Те " произлизат от " теос " (бог, титан). Българската членна форма " та,то,те ", както и гръцката( гръцкият език е правоприемник на тракийския), както и британската - " the " също произлизат от словото " теос " (theos).
Много забавен е анализът на членната форма за субстантиви от мъжки жанр в италианския и испанския език - " il " и " el ". Тя директно произлиза от арамейското слово " Бог " - Eloi - Eli,Ili. Очевидно еднакъв е произходът на " egli " ( произнася се " елльи " ), италианско персонално местоимение,3л.ед.ч. за мъжки жанр.
Местоименията и въобще главните слова, очертаващи понятийната система във всички езици и изключително в българския, могат да се преглеждат като нетленен незабравим орден, върху който е отпечатано Божието име. Вовеки веков.
Макар че светотатствено го отхвърляме през целия си живот с думи и действия, ние го произнасяме всеки ден, всяка минута. В това се състои нашето наказване и помилван. Не би трябвало да скверним Словото, а да произнасяме всяка дума като синовна дан пред Този, който въплъщава Началото и Края, Истината и Пътя - Този, който ще ни съди след свършека на нашите земни дни.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ