Ваня Григорова по Дарик: Говорим за привличане на чужди инвеститори, но не и за задържане на българските специалисти
Гост в предаването " Стълбището " по Дарик радио бе Ваня Григорова, която се бори за кметския стол в столицата на последните локални избори, само че остана на второ място след балотаж, изгубен от претендента на ПП-ДБ Васил Терзиев.
- Всеки има своята отговорност в обстановката, само че не бих споделила, че нечий престиж е срутен генерално. По-скоро хората привикнаха, че всички са маскари, което е доста ужасно. Настоявах в предизборната акция да се следват някакви политически правила, да има някаква базова политическа просвета. Опитвах се в огромна степен да не влизам в жълтини, в злословия, с цел да се води диалог всъщност. Отговорността бе и на огромна част от медиите, на огромна част от политолози и социолози, защото още първоначално те по никакъв метод не ме поставяха в играта. Те изхвърляха един от главните играчи от диалога изобщо. Един месец не влязохме в акция, заради мудните правила на Българска социалистическа партия, заради което ние имахме тъкмо единмесец да водим политически диалог, който бе саботиран генерално, както от публичните организации, по този начин и от мои съперници.
-Има значение, тъй като в случай че знаем каква част от вота е основана на политическите визии, на другите възможности, които аз произнасям, тогава ще знаем каква поддръжка ще има за тях. Опасявам се, че част от вота беше протестен, част от вота беше против сглобката и това омерзение от политическото двуличие на национално равнище, което видяхме, което значи, че мъчно може да филтрираме каква част от концепциите, които аз представях, в действителност са подкрепени. Това се отнася и за другия претендент несъмнено. За мен по-големият проблем е, че не успяхме да се противопоставим на напъните за подтискане на изборната интензивност, за демотивиране на софианци и това е най-големия ни проблем. Основният ни зложелател това е апатията.
- От 1 до 10, вярата ми в изборния развой към днешна дата е 6. Над междинното, тъй като аз познавам изборния развой от позициията на член на СИК дълги години от 2004 до към 2013 и знам, че част от проблемите са вследствие на неволни неточности, които се вършат в секционните изборни комисии, само че това което видях на тези избори беше цялостен безпорядък. Хаос с машините, първо, че не бяха позволени в първи тур, а по-късно, че бяха позволени до втори тур по този метод. И с някои решения на ЦИК, които бяха взети в границите на изборния ден, които значително посяват подозрения с честността на изборите.
- Ако аз бях станала кмет на столицата, за мен това щеше да е опция да покажа по какъв начин може да се ръководи в полза на обществото, през това комуналните услуги да са напълно в общински ръце.Първо качеството да е по-добро и второ да са на по-ниска цена. Неслучайно сочех Троян като образец. Това подценяване на модела Троян в действителност не разреши да се изговори точно това, за какво товае вярно, а в действителност, когато сметопочистването да речем е в общински ръце, в Троян имат опция таксата да е по-ниска. При нас в столицата това не е направено, точно заради тежкия обществен резултат, който се чака от тази промяна и в този момент в план-сметака на Столична община е записано, че таксата няма да се трансформира. Това може да се отсрочва, само че би трябвало да се направи все в миналото.
- Това, което върша и досега и ще не преставам да го върша. За мен укрепването на трудовите права, подобряването на изискванията на труд, е базово изискване с цел да се усъвършенства стандартътна живот на жителите. Трябва да осъзнаем, че синдикализмътне е нещо по-различно от политика. Когато искаш увеличение на заплатите, когато искаш средства за застраховане на работата, там където си, това са политически претенции. Когат искаш увеличение на компенсацията за безработица, това е политическо искане.
- С приземяването на политиката. Тя не е заричане за ярко бъдеще, които са имагинерни - имагинерна модерност, имагинерна цифровизация без никаква конкретика. Трябва да се слезе на улицата,да вървиш по нея и да видиш какво тъкмо би трябвало да се промени чисто физически, тъй че жителят би трябвало да се почувства чут и че ти си индивида, който е изразител на неговите ползи, тъй като ти също вървиш по тази улица и срещат проблемите, които и той среща всекидневно. Докато продължаваме да приказваме за ярък, зелен, съвременен град, без да говорми в конкретика, няма по какъв начин да накараш хората да схванат, че ти живееш техния живот и знаеш какво тъкмо би трябвало да се промени.
- Заплащането в България е най-ниско в Европейски Съюз. Когато сме в такава конкурентна среда, няма по какъв начин останалите стопански системи, които са по-конкурентни на нашата, да не изтеглят нашата работна ръка. Това значи ли, че ние би трябвало да поддържаме ниско възнаграждение и неприятни условия на труд? За да задържим нашия човешки запас, ние би трябвало да му осигурим условия. Непрекъснато приказваме за това, че би трябвало да сътворяваме условия за привличане на задгранични вложители, само че за какво не сътворяваме условия за задържане на българските експерти?
- Всеки има своята отговорност в обстановката, само че не бих споделила, че нечий престиж е срутен генерално. По-скоро хората привикнаха, че всички са маскари, което е доста ужасно. Настоявах в предизборната акция да се следват някакви политически правила, да има някаква базова политическа просвета. Опитвах се в огромна степен да не влизам в жълтини, в злословия, с цел да се води диалог всъщност. Отговорността бе и на огромна част от медиите, на огромна част от политолози и социолози, защото още първоначално те по никакъв метод не ме поставяха в играта. Те изхвърляха един от главните играчи от диалога изобщо. Един месец не влязохме в акция, заради мудните правила на Българска социалистическа партия, заради което ние имахме тъкмо единмесец да водим политически диалог, който бе саботиран генерално, както от публичните организации, по този начин и от мои съперници.
-Има значение, тъй като в случай че знаем каква част от вота е основана на политическите визии, на другите възможности, които аз произнасям, тогава ще знаем каква поддръжка ще има за тях. Опасявам се, че част от вота беше протестен, част от вота беше против сглобката и това омерзение от политическото двуличие на национално равнище, което видяхме, което значи, че мъчно може да филтрираме каква част от концепциите, които аз представях, в действителност са подкрепени. Това се отнася и за другия претендент несъмнено. За мен по-големият проблем е, че не успяхме да се противопоставим на напъните за подтискане на изборната интензивност, за демотивиране на софианци и това е най-големия ни проблем. Основният ни зложелател това е апатията.
- От 1 до 10, вярата ми в изборния развой към днешна дата е 6. Над междинното, тъй като аз познавам изборния развой от позициията на член на СИК дълги години от 2004 до към 2013 и знам, че част от проблемите са вследствие на неволни неточности, които се вършат в секционните изборни комисии, само че това което видях на тези избори беше цялостен безпорядък. Хаос с машините, първо, че не бяха позволени в първи тур, а по-късно, че бяха позволени до втори тур по този метод. И с някои решения на ЦИК, които бяха взети в границите на изборния ден, които значително посяват подозрения с честността на изборите.
- Ако аз бях станала кмет на столицата, за мен това щеше да е опция да покажа по какъв начин може да се ръководи в полза на обществото, през това комуналните услуги да са напълно в общински ръце.Първо качеството да е по-добро и второ да са на по-ниска цена. Неслучайно сочех Троян като образец. Това подценяване на модела Троян в действителност не разреши да се изговори точно това, за какво товае вярно, а в действителност, когато сметопочистването да речем е в общински ръце, в Троян имат опция таксата да е по-ниска. При нас в столицата това не е направено, точно заради тежкия обществен резултат, който се чака от тази промяна и в този момент в план-сметака на Столична община е записано, че таксата няма да се трансформира. Това може да се отсрочва, само че би трябвало да се направи все в миналото.
- Това, което върша и досега и ще не преставам да го върша. За мен укрепването на трудовите права, подобряването на изискванията на труд, е базово изискване с цел да се усъвършенства стандартътна живот на жителите. Трябва да осъзнаем, че синдикализмътне е нещо по-различно от политика. Когато искаш увеличение на заплатите, когато искаш средства за застраховане на работата, там където си, това са политически претенции. Когат искаш увеличение на компенсацията за безработица, това е политическо искане.
- С приземяването на политиката. Тя не е заричане за ярко бъдеще, които са имагинерни - имагинерна модерност, имагинерна цифровизация без никаква конкретика. Трябва да се слезе на улицата,да вървиш по нея и да видиш какво тъкмо би трябвало да се промени чисто физически, тъй че жителят би трябвало да се почувства чут и че ти си индивида, който е изразител на неговите ползи, тъй като ти също вървиш по тази улица и срещат проблемите, които и той среща всекидневно. Докато продължаваме да приказваме за ярък, зелен, съвременен град, без да говорми в конкретика, няма по какъв начин да накараш хората да схванат, че ти живееш техния живот и знаеш какво тъкмо би трябвало да се промени.
- Заплащането в България е най-ниско в Европейски Съюз. Когато сме в такава конкурентна среда, няма по какъв начин останалите стопански системи, които са по-конкурентни на нашата, да не изтеглят нашата работна ръка. Това значи ли, че ние би трябвало да поддържаме ниско възнаграждение и неприятни условия на труд? За да задържим нашия човешки запас, ние би трябвало да му осигурим условия. Непрекъснато приказваме за това, че би трябвало да сътворяваме условия за привличане на задгранични вложители, само че за какво не сътворяваме условия за задържане на българските експерти?
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ