Отнема толкова време да бъдеш гений – трябва да седиш и да не правиш нищо, съвсем нищо ~ Гъртруд СТАЙН
Господарката на най-прочутия артистичен салон, гурото на креативната бохема, домакинката на Пикасо, Матис, Хемингуей, Фицджералд и други гении. На парижката улица „ Рю де Фрьорю ” 27, Гъртруд Стайн основава собствен свят, в който са добре пристигнали единствено надарените. Родена в заможно семейство в Пенсилвания, Съединени американски щати, Гъртруд овреме опознава и положителните, и неприятните страни на благосъстоянието. Майка й умира, когато е на 14, а от връзките с татко си се снабдява с меланхолия и друг взор към мъжете. Жаждата за познания и любовта й към изкуството са единственото й избавление. Гъртруд учи логика на психиката в „ Радклиф колидж ”, преподавател й е философът Уилям Джеймс, а неговата доктрина за прагматизма се настанява трайно в прозата на Стайн. Почитателка на авангардното изкуство и заможна дама по рождение, Стайн поддържа връзка с лекост с извисените мозъци и артистични гении на своето време и дава точни оценки за творчеството им. Ексцентрична и грубовата, тя е критикът, който накратко може да възвиси или съсипе нечия известност. „ Нямаше равна на себе си в изкуството на напълно бавното нищонеправене ”, споделя за нея американският интелектуалец Клифтън Фейдиман.
(1874 ~ 1946)
Била съм богата, била съм и бедна. Да си богат е по-добре.
Аз бях креативният литературен ум на този век.
Сред евреите има единствено три истински персони: Христос, Спиноза и аз.
Създателят на нова творба в изкуството е отвън закона, до момента в който не стане класик.
Забавно е, че множеството мъже се гордеят с две неща, които безусловно всеки мъж умее – да се напиват и да вършат синове.
Няма никакви отговори. Няма да има никакви отговори. Не е имало никакви отговори. Това е отговорът.
В последна сметка хората са такива - когато са сами, желаят да бъдат с другите, когато са с другите, желаят да бъдат сами.
Учтивостта не се смесва с обстоятелствата, учтивостта е просто още един факт.
Човек трябва да се осмели да бъде щастлив.
Писането и четенето за мен са синоними на съществуването.
Всеки човек е по-интересен, когато не прави нищо, в сравнение с когато прави каквото и да е.
Всичко е толкоз рисково, че можеш от нищо изключително да не се опасяваш.
Оставете ме да послушам себе си, не тях.
Пари постоянно има, единствено джобовете се менят.
Вътре в себе си, ние всички сме на една възраст.
Човек не става по-добър, а по-възрастен и друг – и това постоянно е удоволствие. (в писмо до Фитцдджералд, 1925 г.)
Преди да повехнат цветята на приятелството, повяхва другарството.
Ужасно значимо е да знаеш какво е, и какво не е твоя работа.
Всеки получава толкоз доста информация денем, че губи здравия си разум.
Разочарованието в живота е да откриеш, че никой в никакъв случай не може да бъде същински склонен с тебе изцяло във всичко.
Бележките не са литература. (коментар до Хемингуей, 1933)
Не е значимо какво ти е дала Франция, а какво не е взела от тебе.
Всеки знае, че в случай че сте прекомерно деликатни, вие сте толкоз заети да бъдете деликатни, че сигурно ще се препънете в нещо.
Когато най-после получиш това, което си желала, се оказва, че въобще не е това, което си желала.
Рядко имам вяра на нещо, тъй като по времето, когато би трябвало да се има вяра, аз в действителност не съм там, с цел да имам вяра.
Творецът не изпреварва своето потомство, само че е първият от своите съвременници, който осъзнава какво се случва с неговото потомство. (от " Picasso ", 1938)
Комунистите са хора, които наподобява са имали нещастно детство.
(Pablo Picasso, Portrait of Gertrude Stein, 1906, Metropolitan Museum of Art)
Снимки: Gertrud’s famous Salon in Paris, blog.gertrude.co
