Колко точно жега можем да понесем?
Горещите талази се ускоряват с смяната на климата – не престават по-дълго, стават по-чести и стават просто по-горещи. Един въпрос, който доста хора си задават, е: „ Кога става прекомерно горещо за естествена ежедневна активност, както я познаваме, даже за млади, здрави възрастни? “
Отговорът надвишава температурата, която виждате на термометъра. Става въпрос и за влажността. Ново проучване демонстрира, че комбинацията от двете може да стане рискова по-бързо, в сравнение с учените смятаха преди.
Учени и други наблюдаващи са разтревожени от възходящата периодичност на рискови горещини, съчетани с висока мокрота, измерена като „ температура по влажен термометър “. По време на горещите талази, които превзеха Южна Азия през май и юни 2022 година в Джакобабад, Пакистан записва оптималната температура по влажен термометър от 33,6 C (92,5 F), а Делхи я надвиши – покрай теоретичната горна граница на адаптивността на индивида към влажна топлота.
Хората постоянно показват изследване, оповестено през 2010 година, което пресмята, че температура по влажен термометър от 35 C – равняваща се на 95 F при 100% мокрота или 115 F при 50% мокрота – би била горната граница на сигурност, оттатък която тялото на хората към този момент не може да се охлажда посредством изпаряване на потта от повърхността на кожата, с цел да поддържа постоянна вътрешна телесна температура.
Едва неотдавна тази граница беше тествана върху хора в лабораторни условия. Резултатите от тези проби демонстрират още по-голяма причина за безпокойствие.
Проектът PSU H.E.A.T.
За да отговорят на въпроса „ какъв брой горещо е прекомерно горещо? “ учените довеждат млади, здрави мъже и дами в лабораторията Noll в Penn State University, с цел да изпитат топлинен стрес в следена среда. Тези опити дават визия кои комбинации от температура и мокрота стартират да стават нездравословни даже за най-здравите хора. Всеки участник гълтам малко телеметрично хапче, което следи дълбоката им телесна или вътрешна температура. След това те седят в специфична камера, движейки се тъкмо толкоз, едвам симулират минималните действия от всекидневието, като готвене и хранене. Изследователите постепенно покачват температурата в камерата или влажността и следят по кое време вътрешната температура на субекта стартира да се покачва.
Тази композиция от температура и мокрота, при която вътрешната температура на индивида стартира да се покачва, се назовава „ сериозна граница на околната среда “. Под тези граници тялото е в положение да поддържа релативно постоянна съществена температура с течение на времето. Над тези граници вътрешната температура се покачва непрестанно и рискът от болести, свързани с топлината, при дълготрайно излагане се усилва.
Когато тялото прегрява, сърцето би трябвало да работи по-усилено, с цел да изпомпва притока на кръв към кожата, с цел да разсее топлината, а когато в същото време се потите, това понижава телесните течности. В най-лошия случай продължителното излагане може да докара до топлинен удар, животозастрашаващ проблем, който изисква неотложно и бързо изстудяване и здравно лекуване.
Нашите изследвания върху млади здрави мъже и дами демонстрират, че тази горна граница на околната среда е даже по-ниска от теоретизираните 35 C. Това е по-скоро като температура по влажен термометър от 31 C (88 F). Това ще се равнява на 31 C при 100% мокрота или 38 C (100 F) при 60% мокрота.
Настоящите горещи талази по света се доближават, в случай че не и надвишават, тези граници.
В горещи и сухи среди сериозните граници на околната среда не се дефинират от температурите по влажен термометър, защото съвсем цялата пот, която тялото създава, се изпарява, което охлажда тялото. Въпреки това, количеството пот, което хората могат да освободят, е лимитирано и ние също получаваме повече топлота от по-високите температури на въздуха.
Имайте поради, че тези гранични стойности се основават само на поддържането на телесната ви температура от прекалено повишение. Дори по-ниските температури и мокрота могат да натоварят сърцето и други телесни системи. И до момента в който засенчването на тези граници не съставлява безусловно най-лошия сюжет, продължителното излагане може да стане извънредно за уязвимите групи от популацията като възрастните хора и тези с хронични болести.
Експерименталният фокус в този момент е ориентиран към тестване на по-възрастни мъже и дами, защото даже здравословното остаряване прави хората по-малко толерантни към топлота. Като прибавим нарасналото разпространяване на сърдечни болести, респираторни проблеми и други здравословни проблеми, както и някои медикаменти, може да ги изложи на още по-висок риск от увреждане. Хората на възраст над 65 години съставляват към 80-90 % от жертвите на горещи талази.
Как да останем в сигурност
Поддържането на добра хидратация и търсенето тук-там за изстудяване – даже за къси интервали – са значими при високи горещини. Дори тези, които имат достъп до климатик, може да не го включат заради високата цена на силата или заради огромни спирания на електрозахранването по време на горещините. Неотдавнашно изследване, фокусирано върху топлинния стрес в Африка, откри, че бъдещият климат няма да е удобен за потреблението даже на евтини системи за изстудяване като „ блатни охладители “, защото тропическите и крайбрежните елементи на Африка стават по-влажни.
Тези устройства, които изискват доста по-малко сила от климатиците, употребяват вентилатор за рециркулация на въздуха през хладна, мокра поставка, с цел да намалят температурата на въздуха, само че стават неефективни при високи температури на влажен термометър над 21 C (70 F).
Като цяло, доказателствата не престават да се усилват, че изменението на климата не е проблем единствено за бъдещето. Това е едно зло, пред което човечеството е изправено сега и би трябвало да се оправи с него.
