Голяма част от българите явно вече са преболедували . Това

Голяма част от българите очевидно към този момент са преболедували. Това демонстрират социологически резултати на „ “.
Данните са от без значение проучване „ лице в лице “, част от постоянната стратегия на организацията. Изследването е извършено сред 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.
Много хора, поискали ваксина, не се явяват на имунизация
Директорът на " Пирогов " Асен Балтов съобщи на днешния постоянен брифинг на здравните управляващи, че среща огромен проблем с имунизирането, защот...
От " Галъп " разясняват, че организацията направи голям брой проучвателен талази, които улавят динамичността и интензитета на разпространяване на заболяването и това дава съображение да се създадат значими количествени оценки. Данните, представяни от епидемиолозите и (НОЩ), се базират на потвърдени и регистрирани случаи, само че както е добре известно, доста болни в лека форма, не вършат тест или вършат така наречен бърз тест в домашни условия и не се записват при позитивен резултат. Отделно, доста са и случаите на съвсем безсимтомно преболедуване, когато на човек му е мъчно да откри, че е болен. Именно заради тези съображения демоскопията е доста потребна, изключително при относително ниско равнище на тестване в страната.
16% от пълнолетните българи непосредствено заявяват, че са прекарали заболяването – леко или тежко. Това значи над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи непрекъснато в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни жители. Изследователските разбори демонстрират, че най-малко още толкоз са и тези, които са прекарали заболяването безсимптомно или пък просто не са я заявили на медицинските управляващи. Това значи, че в последна сметка най-малко към 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса. Тоест, става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо непрекъснато у нас. Най-вероятно разпространяването на заболяването измежду малолетните е съразмерно.
Всеки десети преболедувал самичък дефинира случая си като относително тежък, което корелира и с.
Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респективно в София и по-големите градове. И назад – най-нисък е процентът на преболедувалите измежду възрастните /над 65 г./ и в селските региони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната публична информация у нас, споделят от " Галъп ".
Проф. Коста Костов: Все още не сме ваксинирали най-уязвимата част от обществото
Изгубихме време и не успяхме да създадем имунизационни центрове. Една година говорихме за ваксини, само че не успяхме да се подготвим добре....
Директната подготвеност за е също близо една трета – 27% споделят, че биха се имунизирани, а 48% - не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и към 1%, които настояват, че към този момент са се ваксинирали, което съответствува с действителността все още на изследването.
Кои са тези, които споделят, че не биха се ваксинирали? Това са най-много младите групи от София и по-големите обитаеми места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за имунизиране има и явна връзка с обстоятелството, че огромна част от тези групи към този момент са прекарали вируса или не се боят толкоз от него, колкото по-възрастните хора. Последното значи, че като се отчетат към този момент преболедувалите, действителното предпочитание за имунизиране у нас в действителност не е ниско. Също по този начин, данни от огромното по рода си интернационално относително проучване за готовността за имунизиране в света на международната Асоциация „ Галъп интертешънъл “ демонстрираха, че по тези индикатори България е на междинни места в Европа и наподобява близка по резултати до доста други източноевропейски страни, т.е. надалеч е от високо отричане на имунизациите. Конкретната калкулация сочи, че измежду тези, които са прекарали вируса, нежеланието за имунизиране скача до повече от две към едно. А измежду най-желаещите да се имунизират са най-вече възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо би трябвало да стартира всеобщо имунизиране.
Любопитна детайлност е, че групата на последователите на властта е по-склонна към имунизация – очевидно измежду тях декларативното предпочитание за имунизиране се чете и като доверие, и като преданост. Макар в тази ситуация не това да е водещият белег на разделяне, той следва да се има поради, тъй като сочи евентуална политизация даже и в тази тематика. А това би било рисково. Впрочем, проучването записва, че – към днешна дата – пандемията у нас евентуално ще се отрази на изборната интензивност, само че не толкоз фрапантно.
В резюме от " Галъп " показват, че новината е по-скоро добра, защото сме покрай излаз от рецесията, в случай че бързо имунизираме искащите.