Д-р Петър Берон намерен удушен в дома си
Големият възрожденец, родолюбец и покровител доктор Петър Берон – създател на фамозния „ Рибен буквар “ и човек, който подарява имуществото си за образованието на българите, е открит удушен в дома си в Румъния преди 151 години. Писателят филантроп е погубен свиреп поради битка за голямото му завещание от 400 000 франка.
На 21 март 1871 година 71-годишният академик е открит удушен в къщата си в Крайова на улица „ Личеулуй “ №1. Румънската полиция незабавно потегля по дирите на обвинените физически убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Нику Табаку. Издаваният в Букурещ български в. „ Свобода ”, оповестява, че те са създали цялостни признания. Арестувани са също хипотетичните поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Последният дължал на възрожденеца 110 жълтици.
Поръчителите са освободени заради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, защото по това време в северната ни съседка не е имало смъртно наказване.
Остава обаче и подозрението, че физическите убийци на създателя на „ Рибния буквар “ извършват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият дефинира за реализатор на наследството му. Теохар Папазоглу е съучастник и съгражданин на доктор Берон от Котел.
„ На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо доктор Петър Берон, и то с с най-грозния и посредством най-мъчителния метод – с удушването му! ” Това са първите редове от некролога, публикуван от околните на създателя на „ Рибният буквар ”, във връзка неговата гибел. В некролога написа още: „ Ние сме уверени, че всекиму би трябвало да настръхнат космите на главата, като си намерения за страшното състояние, в което се е намирал починалият в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които направиха това зверско разбойничество! ”.
Д-р Петър Берон ще остане в българската история най-много като създателят на „ Рибният буквар ”. Животът му обаче е бил цялостен с превратности и завършения. Берон е доста богат, само че живее извънредно непретенциозно, с цел да пести за издаването на научните си писания и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.
Роден е през 1799 година в Котел. За малко живее в Брашов. Учи в локално килийно учебно заведение и в елино-българско учебно заведение на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му, стартира работа. На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в разнообразни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен.
През 1824 година благодарение на просветителя Антон Йованович, издава „ Буквар с разнообразни поуки “, или така наречен „ Рибен буквар “. Наречен е по този начин поради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата типа животни са бозайници, а не риби. Това е първият български буквар въобще, и е публикуван от Петър Берон в Брашов.
През 1831 година пази докторат и се връща в Румъния. Автор е на към 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран доктор, отдава се и на научни занимания.
След като на 3 юли 1831 година Петър Берон приключва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, се открива за известно време в Букурещ като частен лекар. От 1832 до 1841 година е областен доктор на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава сдружение за търговия с аби. Започва и рентабилен бизнес със зърно.
През 1841 година купува чифлика „ Скорила ” край Крайова с повърхност 10 000 дка. Това му разрешава да живее като рентиер до края на живота си.
Премества се да живее в Париж и употребява времето си да написа научни писания – разгласява 25 тома.
Той учи и работи интензивно в Сорбоната, където е прочут като един талантлив академик, само че безпаричен учител. Французите са запленени от този научен талант, предлагайки му да одобри френско поданство под името „ Пиер Барон “. Той отхвърля да одобри поданство, оставайки си гражданин на султана. По време на своето престояване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна постройка, където тук-там покривът е сринат и се вижда небето. Получава добра заплата, която влага за опити в лабораторията по химия.
С голямото си благосъстояние доктор Петър Берон подкрепя редица български учебни заведения и надарени младежи. През 1853 година прави наследство, с което дава цялото си имущество за развиване на просветителното дело в България.
За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в наследството си от 1862-а дефинира и огромни суми за задачите на българското обучение:
„ От приходите на всички имения ще се заплаща на учители и учителки, в тези села в България, гдето има черкви. Момчетата и девойките ще се учат да пишат, считат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до учебните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските учебни заведения, гдето ще се раздават безплатно. “
На 12 март 1869 година Берон продава чифлика „ Скорила ” на своя съучастник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за прехрана на български учебни заведения.
Скоро обаче Берон схваща, че тримата нямат никакво желание да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 година докторът прави ново наследство, за чиито реализатори показва комитет от 12 видни българи, отпред с банкера филантроп Евлоги Георгиев. Същевременно доктор Петър Берон завежда дело за отменяне на продажбата на чифлика, само че го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото съвещание е планувано за 7 април 1871 година За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.
Но не доживява за първия ден на процеса. След дълъг правосъден развой комитетът за наследството на доктор Петър Берон, ръководен от Евлоги Георгиев, съумява да анулира продажбата на „ Скорила ”. За легален правоприемник на доктора е приет племенникът му Стефан.
През 1896 година с парите от противоречивия чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „ Д-р Петър Берон ”.
На 21 март 1871 година вечерта две сенки шетат из махалата „ Света Троица “ на румънския град Крайова. Кривват по улица „ Личеулуй “ и се шмугват в дома на доктора.
Убийците повалят жертвата си на пода. Единият удушвач подписва пръсти към шията на Берон. Другият го държи за краката да не шава.
“Вечная памят доктору Петру Берону! Проклятие и възмездие на неговите убийци! ”, провиква се Любен Каравелов след нещастието.
Днес никой не знае къде е гробът на доктор Петър Берон. Неговият дом в Крайова е украсен с паметна плоча от приятелския румънски народ. Отбелязано е, че сред 1832 и 1871 година тук е живял “Patriot Bulgar ”. Чуждият език вади българската драма от националния й подтекст и я праща в интернационално измерение.
