Големият въпрос (плач) сега е защо не си говорят партиите,

Големият въпрос (плач) в този момент е за какво не си приказват партиите, за какво няма разговор посред им.Според мен отговорът не е чак толкоз сложен. Не си приказват, тъй като няма какво да си кажат, тъй като са се взрели в пъповете си и тъй като от заран до вечер стоят пред огледалото и питат: ”Огледалце, Огледалце, я кажи ми - коя е най-красивата партия на света?”
Нека помислим обаче - защо да приказва ГЕРБ с другите - за автомагистралите, за язовирите, за чекмеджетата, еврата и джипката, за санирането? И за всички техни локални, Балкански, международни и космополитен триумфи?
За какво да приказва Българска социалистическа партия с другите - за вътрешните войни, за дебнене и съмнения, за дълги разводи и бързи женитби?
За какво да приказва Движение за права и свободи с другите - за Росенец, за Топлоелектрическа централа Варна, за срещата с Ердоган, за закона Магнитски?
За какво да приказват патриотите, излезли във неочакван отпуск, с другите - за раздаването на паспорти, за великата обич на Македония към България или за хвърлянето на пиратки през прозорците?
За какво да приказва Има Такъв Народ с другите - за съвсем забравения референдум, за партийните дотации, за мажоритарния избор, за таблетите и НАСА, за тогавашните концерти по стадионите? Или за претендент - министрите, които спуснаха като десетте божи заповеди?
За какво да приказва Демократична България с другите - за Гешев и за правосъдната промяна, за безконечната лустрация и новоизпечения ни зложелател Русия?
За какво да приказва Изправи се, мутри вън с другите - за силата и заветите на митингите, за кражбите и зулумите и за проверяващите комисии?
Ясно е, че всеки дърпа чергата (диалога) към себе си и желае да се показа като заповедник на концепциите. Да, обаче другите от тези хрумвания ги стяга чепикът.
Честно казано, мен основно ме интересуват образованието и културата. Там - съвсем нищо.
Семейството, на което съм кръстник, го интересува опазването на здравето и обществените му измерения. Там - батаци и нищо
Роднините ми от село Арчар, Видинско, ги интересува от кое място да изкарат два лв., с цел да не опъват шии от апетит. И там нищо и половина
Другите ми родственици от Тетевенско, до момента в който посрещат със сълзи и целувки ББ, не помнят да го попитат къде им е поминъкът и индустрията, само че те са си такива - балканджии с необятни души.
Е, по какъв начин да има диалог, като в тоя диалог мене ме няма? Изчезнал е също от диалога и приятелят ми Тодор, братовчедите ми Милчо и Йото, и тях ги няма. Няма ги още хиляди други, които по никакъв метод не могат да се вредят да стане дума за тях. Поне един път да стане дума за тях.
В приказките и новините обаче ги има Балтов и Ангелов, ББ и Томислав. А Делян П. ту го има, ту го няма.
Социолози и политолози ги има ежесекундно.
Неотлъчно участват Гешев и Сийка, Караянчева и Цв. Цветанов, Корнелия Нинова участва основно с блясъка в очите си и още, и още.
Напоследък в огромна централизация се явяват Хаджигенов, Минеков и Бабикян, Дончева и Манолова и концентрацията на наличието им към този момент е в заплашителни размери.
Слави участва с мита и легендата за него, Тошко Йорданов - с ръцете си в джобовете, а Филип Станев - с бакембардите си.
Няма и надали ще има разговор сред партиите, в случай че не стане дума за Петър и Илиян от Ловеч, за Пейо и Румяна от Ямбол, за баба Лалка и баба Вътка от Голяма Брестница, в случай че ги няма децата и внуците ни.
Докато партии и партийни велможи приказват единствено за себе си, за своите пристрастия, упоритости и мании, работата няма да стане. Време е да се приказва за хората - с техните имена и с техните грижи.
Другото е пиеса, театро и вечеринка.

Николай Милчев