Големият руски писател и драматург Антон Павлович Чехов, лекар по

...
Големият руски писател и драматург Антон Павлович Чехов, лекар по
Коментари Харесай

8 качества на възпитания човек според Чехов

Големият съветски публицист и драматург Антон Павлович Чехов, доктор по специалност, е умрял на днешната дата - 15 юли, през далечната 1904 година По този мотив отдаваме респект кън неговия гений с един забавен щрих, разкриващ отношението и мислите му към благородните и възпитани хора.

Преди повече от век съветският типичен създател написал писмо до брат си – надарен художник, само че слабоволев човек, измъчен от алкохолизъм. Антон Павлович Чехов, знаейки слабостите на брат си, постоянно се тормозил за него, тормозил се поради небрежното отношение, което Николай имал към дарбата си. „ Умира един мощен съветски гений, умира за едното нищо “, написал Чехов.



Получило се едно прочувствено и искрено писмо, което сигурно ще ни е от изгода да прочетем. Разбира се, ние може да не сме алкохолици, да не висим в безсъзнание в мизерни свърталища, само че доста от нас, също като Николай Павлович, са затънали в самосъжаление, подценяват гения си и стоят в позицията „ никой не ме схваща “. При това вредят както на себе си, по този начин и на околните си, които не остават безразлични.

Непременно прочетете това писмо. Великият класик може да ни научи на доста неща.

МОСКВА, 1886.

Ти постоянно си се оплаквал на мен, че „ не те схващат “! Но даже Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Оплаквал сe е единствено Христос, само че и той е приказвал не за своето „ аз “, а за учението си… Хората те схващат отлично… Ако ти самият не се разбираш, това не е по виновност на другите…

Уверявам те, че като твой брат и непосредствен човек аз те разбирам и ти съчувствам с цялата си душа… Познавам всичките ти хубави качества като петте си пръста, оценявам ги и се отнасям с надълбоко почитание към тях. Ако искаш, с цел да потвърдя, че те разбирам, мога даже да изброя тези качества. Според мен ти си добър до парцалива мекост, милосърден, не си лакомец, би споделил и последната си копейка, откровен си; у теб няма злоба и ненавист, ти си незлоблив, имаш жалост към хората и животните, не си лукав, ти си незлопаметен и доверчив… Ти си получил свише един подарък, който другите нямат – имаш гений. Този гений те издига над милиони хора, тъй като на този свят един художник се пада едвам на 2 милиона души…



Талантът ти те слага в изключително състояние – даже да си жаба или тарантула, отново биха те уважавали, тъй като на гения всичко му се прости. И имаш единствено един минус. В него се крият и твоята нестабилна почва, и твоята тъга, и твоя чревен катар. И този минус е твоята последна невъзпитаност. Извини ме, апелирам те, само че veritas magis amicitiae*… Работата е там, че животът си има своите условия… За да се чувстваш на мястото си в умна среда, с цел да не бъдеш непознат там и да не се отегчаваш ти самият от нея, би трябвало да си учтив по избран начин… Талантът те вкара в тази среда, ти й принадлежиш, но… нещо те отблъсва от нея и ти се постанова да балансираш сред културната аудитория и хората, които виждаш всеки ден. Тук си споделя думата плътта на нисшето съсловие, израснало с побои с пръчки, край магазините за алкохол, живеейки от лепта. И е мъчно, извънредно мъчно да я победиш.
                         

Публикация, споделена от (@wave_jullietta) на Май 8, 2019 в 11:20 PDT

Възпитаните хора съгласно мен би трябвало да дават отговор на следните условия:

1) Те почитат човешката персона, по тази причина постоянно са снизходителни, деликатни, вежливи, отстъпчиви… Те не подвигат протест поради един чук или изчезнала гумичка; живеейки с някого, не трансформират това в услуга, а отивайки си, не споделят: с вас не може да се живее! Те простят и шума, и студа, и прегореното месо, и шегите, и наличието на странични хора в жилището им…

2) Те изпитват съчувствие освен към просяците и котките. Те изпитват душевна болежка и за това, което не се вижда с просто око…

3) Те почитат непознатата благосъстоятелност – и по тази причина си заплащат задълженията.

4) Те са чистосърдечни и се пазят от неистина като от огън. Не лъжат даже и за дреболии. Лъжата е обидна за слушателя и го принизява в очите на говорещия. Те не се перчат, държат се на открито по този начин, както се държат у дома, не хвърлят прахуляк в очите на дребните от компанията… Те не са бърборковци и не натрапват откровенията си, когато никой не ги пита… От почитание към непознатите уши, те по-често си замълчават.

5) Те не унищожават себе си за да провокират състрадание и предпочитание за помощ у различен. Те не дърпат струните на непознатите души, с цел да получат в отговор въздишки и майчинска грижа. Те не споделят: мен не ме схващат!

6) Те не са суетни. Не ги интересуват подправени диаманти като запознанството със звезда, възхищението на инцидентен клиент на Salon-а, известността им в партерните ложи…

7) Ако имат гений, те го почитат. Те жертват за него спокойствието си, дамите, виното и суетата…

8) Те възпитават у себе си хармония. Те не могат да заспят с дневните си облекла, да гледат по стените пукнатини, цялостни с дървеници, да дишат негоден въздух, да вървят по оплют под, да се хранят от керосинова лампа. Те се стараят по опция да укротят и облагородят половия си инстинкт… […] Възпитаните не подхождат кухненски в това отношение. От дамата те желаят не разтуха в леглото, не конско потене […], не разум, изразен в умеенето да надуеш подправена бременност и да лъжеш неуморно… На тях, изключително на художниците, им би трябвало прохлада, великолепие, човещина […]… Те не се наливат на излизане от къщи с водка, не душат скриновете, тъй като знаят, че не са прасета. Пият единствено, когато са свободни, когато има повод… Защото държат на mens sana in corpore sano**.

И тъй наречените Такива са възпитаните… За да се възпиташ и да не стоиш под равнището на средата, в която си попаднал, не е задоволително да прочетеш Пикуик и да научиш наизуст един монолог на Фауст. Не е задоволително да наемеш транспортьор и да отидеш в Якиманка, с цел да избягаш оттова седмица по-късно…

Искат се непрекъснат дневен и нощен труд, непрекъснато четене, образование, воля… Всеки час е значим в случая… Пътуванията до Якиманка и назад няма да ти оказват помощ. Трябва самоуверено да плюеш на всичко и уверено да тръгнеш… Ела при нас, счупи гарафата с водка и лягай да четеш… Поне Тургенев, който още не си чел… “

* (от латински) Истината над другарството.
** (от латински) Здрав дух в крепко тяло.
 
Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР