Уредите вкъщи живеят средно 10 години
Големи вериги оферират да вземат старите при покупка на нови
Потребителите в България употребяват домакинските си електроуреди приблизително към 10 години. Близо 40% от тях показват, че ги употребяват над 10 години, а 1/3 - повече от 15 години.
Това демонстрира национално изследване на настройките на потребителите на българския пазар във връзка с електроуредите. То е извършено от APPLiA България (Асоциация на производителите на домашен електроуреди в България).
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Местни избори 2019
Важно е обаче да се означи, че множеството от електроуредите в българските семейства са много остарели. “Трудно е да се съберат данни коя година са купени, само че са на повече от 10 години. Има фурни, хладилници, перални, които са на повече от 15-20 години. Много постоянно уредите са връстници на сватбата на фамилията. Хората дават относително правилни данни в това отношение.
Българите са
привързани към
уредите си, пазят
си ги до последно
и ги обгрижват по допустимо най-хубавия метод ”, споделя Габриела Чифличка, която е общоприет секретар на асоциацията. Тя съставлява единствено производители на домашен електроуреди.
“Традиционно българинът не обича да изхвърля. Хладилникът, който работи, ще се закара на вилата, след това ще го сложим в гаража и ще го употребяваме за долап за буркани ”, удостоверява и Йордан Вакъвчиев, шеф на един от магазините на “Технополис ” в София. Той споделя, че се е случвало клиенти да молят доставчиците от магазина, когато им докарват нов апарат, да реалокират остарелия на друго място.
Според чиновниците в магазина огромните домашен уреди се употребяват сред 7 и 10 и нагоре години. “Извода го вършим от това, че огромна част от нашите клиенти си заменят електроуредите, тъй като са излезли по-енергоефективни, а не тъй като им би трябвало незабавно нов, защото остарелият се е развалил. Те обикалят, гледат, преценяват се с размера, което значи, че остарелият работи. Това значи, че клиентът може да оцени, че новият харчи по-малко ток, по-надежден, осветлен и пестелив е ”, споделя Вакъвчиев.
И той, и Чифличка са на мнение, че ограниченията, които Европейска комисия се кани да вкара, не са нови за производителите - те към този момент имат дългогодишна процедура да държат на склад аварийни елементи като част от следпродажбените си тактики.
“Нашият бранш е мощно конкурентен и това е един от методите на компаниите да предложат по-добри услуги на потребителите. Поддържат се елементи за приблизително 7-8 години, някои компании и 10 години, с които се обслужват моделите, отпуснати на пазара ”, твърди Чифличка.
Производителите сами се стремят да създават по-качествени уреди, които устоят повече - по този начин печелят доверието на потребителите към марката и си основават постоянни клиенти, добавя Вакъвчиев.
По Закона за отбрана на потребителите всички артикули имат наложителна гаранция в границите на 2 години. Тя би трябвало да се съблюдава и от производители, и от търговци и вносители. Производителите обаче доста постоянно дават по-дълга комерсиална гаранция - за 5-7 и повече години. Това също е част от маркетинговата тактика на фирмите и конкуренцията сред тях.
Повечето
към този момент са с 5 години
гаранция,
за разлика отпреди няколко години, споделят от комерсиалната верига. 7 години е по-скоро необичайност, само че някои поддържат и ремонтират уреди и толкоз време. Вносителите поддържат аварийни елементи и за по-дълъг интервал, някои за модели отпреди 15 години.
Производителите не правят сами ремонта, а имат подписани контракти с избрани сервизи. Те са самостоятелни и дефинират сами цените си. Производителите обаче не изискват ремонтите да бъдат осъществени само от оторизираните сервизи, само че обръщат внимание, че хората би трябвало да мислят преди всичко за сигурността и сигурността си. Затова упорстват ремонтът да се прави от експерти, които да могат да потвърдят, че имат нужните пълномощия и са покрити от застраховка за възможни осъществени от тях вреди. Това е планувано и в новото законодателство.
Чифличка изяснява, че на европейско равнище цената на ремонта в действителност се подвига най-много от цената на труда - 42% от нейния дял. 37% отиват за аварийни елементи, 15% са транспортните разноски и към 5% са за неопределени разноски. Затова в действителност ремонтът излиза толкоз безценен в множеството случаи. В Европа 32 хиляди души са директно или непряко заети в бизнеса с ремонтни действия.
Новите условия може да оскъпят продуктите, защото въвеждането им сигурно ще докара и до повишение на разноските за производителите.
Те обаче се стремят да дават все по-изгодни условия, уреди с висока степен на енергийна успеваемост, което усъвършенства и сметките на хората, покачва качеството им на живот, дава им опция за повече свободно време. От близо 30 години повишението на ресурсната успеваемост е приоритет. През 2016 година браншът у нас е вложил близо 10 милиона евро в изследвания и нововъведения.
“Ако преди 20 години един ледник използваше на годишна база над 700 киловатчаса ток, потреблението на актуалните е 150-160 киловатчаса, което е с 80% по-малко. Това се отнася и за другите уреди. Според наши калкулации, в случай че всички български фамилии заменят старите си хладилници, които са в по-ниските класове, с най-ефективния А+++, ще бъде осъществено към 340 гигаватчаса икономисване на електрическа енергия, което е към половината от задачата на България за година. Съдомиялните машини също са доста подценени у нас - към 9% от фамилиите имат такива по данни на националната статистика. А те са с капацитет да осъществят извънредно огромни икономии на ток и вода -
в случай че миете със
съдомиялня, ще се
изразходи 3 пъти
по-малко ток и 10
пъти по-малко вода
Ако всички семейства спрат да мият на ръка, спестяванията на еленергия се равняват на 1500 гигаватчаса, което е към 14% от потреблението на семействата на годишна база, както и над 80 милиарда литра вода ”, описват от асоциацията.
Според Чифличка умните уреди, които от ден на ден навлизат на пазара, също имат капацитета да икономисват. Те може да бъдат свързани с енергийната мрежа и да дават отговор на нейни сигнали - примерно пералнята машина да се включи в непиковите часове, когато токът е по-евтин и мрежата не е толкоз натоварена. Така печелят и потребителите, и мрежата. Умните уреди дават и спомагателна опция за удължение на живота на продуктите, тъй като тяхната диагностика и поддръжка може да се прави частично отдалечено.
“Новите технологии и модели играят огромна роля за промяната на уредите. При тв приемници, компютри нещата са доста динамични, хората, с цел да си правят работата с една стратегия, когато тя се ъпдейтва, техният преносим компютър към този момент не дава отговор на условията. Нормално е с новите технологии да се появяват и повече проблеми - една модерна пералня е по-близка до един преносим компютър, в сравнение с до една остаряла пералня, вътре има електроника колкото един тв приемник. Логично е подобен апарат от време на време да има някакъв проблем. Ако се скапе някой сензор, не значи, че сте си купили проблематичен апарат или че той ще почине на третата година ”, твърди Вакъвчиев.
Асоциацията и в България, и в Европа са поддръжници на концепцията за кръгова стопанска система и считат, че тя би трябвало да бъде метод на живот. Те даже са основали специфичен уеб страница, в който излагат своите хрумвания, само че е отворен и за други организации, които могат да разгласяват свои визии и планове.
Производителите са ангажирани с кръговия цикъл още на стадий дизайн, където се залагат условия за материална успеваемост, а след края на живота на продукта той се рециклира. Така материалите могат да се употребяват още веднъж.
“Някои от нашите производители на европейско равнище разгласиха данни в годишните си отчети, съгласно които 80% от пластмасата, която употребяват, са рециклирани. Но тези материали би трябвало да дават отговор на избрани условия и стандарти, с цел да могат да се употребяват още веднъж, с цел да се подсигурява сигурността на уредите ”, споделя Чифличка.
За 2016 година промишлеността е отделила над 1,3 милиарда евро за разделно събиране и преработване на уреди, които са излезли от приложимост. Годишно потребителите
в Европейски Съюз генерират
5 милиона тона
боклуци от
домашен
електроуреди,
като браншът е съумял да събере и рециклира 1,7 милиона тона.
Данните на APPLiA демонстрират, че в границите на Европейски Съюз животът на към 17 на 100 от дребните домашен електроуреди приключва в кофата за отпадък. А това е голям запас. Средногодишно за производството на към 1 милиард домашен електроуреда са нужни 6 млн. тона разнообразни първични материали – 3 млн. тона стомана, 1,1 млн. тона пластмаса и към половин милион тона мед, алуминий, стъкло и бетон.
Потребителите също имат своята отговорност, с цел да допринесат за кръговата стопанска система. На уеб страницата на Министерството на околната среда и водите са оповестени данни на Организации по оползотворяване, които имат задължението да събират гратис разделно уредите и да ги предадат за преработване. Те работят по избрани схеми и графици. Големите търговски вериги също са задължени да слагат контейнери, където могат да се изхвърлят по-малки електроуреди.
В комерсиалните обекти на “Технополис ” да вземем за пример
има и депа за
преработване и
за огромни артикули
При доставка на нов апарат се предлага превозване на стораия до тези депа. След това изхвърлените артикули се събират от компании за преработване, разглобяват се на стъкло, метал и пластмаса. Батериите, които са с най-голямо наличие на отровни материали, се транспортират отвън страната и се разтопяват при температура 600 градуса.
“Има интерес, изключително в София. Българинът от ден на ден стартира да разсъждава в тази посока и счита, че е по-лесно да вземем остарелия му апарат, вместо да го изхвърли. Това е и нелегално и предстои на санкции ”, твърди Вакъвчиев.
В момента на европейско равнище се приготвя ново законодателство, което да степенува дейностите при повреждане на всеки един артикул.
Първо се предлага уредът да бъде поправен, в случай че не може - в едномесечен период се заменя, а при изключително тежки обстановки може да се стигне до понижаване на цената и преустановяване на контракта. Законът в България и в този момент е подобен, само че ще се хармонизира в целия Европейски Съюз. Това също ще способства още веднъж за удължаването на живота на продуктите и да се акцентира на ремонта, а не пазаруването на нов апарат или различен артикул.
Ще имат нови енергийни етикети
Така наподобява новият етикет, който ще се слага на електроуредите.
От март 2021 година върху техниката ще се слагат нови енергийни етикети. Те ще се върнат към скалата за енергийна успеваемост от A до G, с цел да се улеснят потребителите, като към този момент няма да има подкласове като А+ и А+++.
С въвеждането им обаче първоначално уредите, които сега са с най-голям клас А+++, ще получат обозначение C и D. Това не значи, че те са станали по-малко ефикасни, а че класовете А и B ще бъдат непокътнати за настъпващите нововъведения, които ще усилят още повече опцията за икономисване на ток и вода, изяснява Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на електроуреди.
Тя предизвестява още, че смяната ще се прави последователно и за избран интервал от време някои уреди ще имат етикет с новата канара от A до G (хладилници, перални, съдомиялни, комбинирани перални със сушилни, лампи, електронни екрани, в това число телевизионни), до момента в който останалите ще са съпроводени от етикети със сегашната канара с плюсовете (+), до момента в който новото законодателство бъде признато и за тях - да вземем за пример фурни, климатици, бойлери и други
Освен това в границите на 4 месеца преди 1 март 2021 година потребителите ще получават закупените от тях уреди с два етикета - остарял и нов. Това е по този начин, защото производителите първоначално ще тестват съответните модели два пъти с два разнообразни метода за премерване.
Новите етикети ще разполагат и с QR код, който ще може да се сканира с мобилен телефон и ще води потребителите към информация за модела в продуктова база данни, която Европейска комисия основава сега според Рамковия правилник за енергийно етикетиране. В нея ще се съдържат освен данни за разхода на сила и количеството употребена вода, само че и потенциал за предпазване, повдигане на звук, с цел да може потребителят да направи по-информиран избор. Производители и вносители са задължени да качват данни за всеки модел, преди той да бъде пуснат на пазара. Базата данни към момента не е налична за потребителите и за органите за контрол на пазара, защото Европейската комисия не е завършила работата по нея. “Много е значимо да се подсигурява от правоприлагащите органи, че всички снабдители дават в базата данни изискваната информация, с цел да се подсигурява равнопоставеност на всички играчи на пазара ”, споделя Чифличка.
Базата данни се основава освен за потребителите, а точно с цел да се обезпечи и по-ефективен надзор над пазара. По данни на Европейска комисия 10 - 25% от продуктите не извършват изцяло условията за енергийните етикети.
Според комисията с новите етикети до 2030 година ще се икономисват по 38 тераватчаса на година, което се равнява на годишната консумация на Унгария.
Частният бранш и разнообразни неправителствени организации също са в развой на разработка на други приложения, които в допълнение да оказват помощ при избора на артикули, като да вземем за пример дават опция за пресмятане на разноски за връщане и съпоставят разнообразни артикули.
Енергийните етикети, които ще съдържат повече информация за продуктите, имат за цел да улеснят решението за покупка. Предоставената информация би трябвало да е ясна и надеждна, с цел да увери потребителите, че ще могат да употребяват продуктите за по-дълго време. Европейска комисия подхваща и начинания за увеличение на полезността на продуктите - хармонизирани разноски за ремонт, оценяване на техническата експертиза и разпространяването на сервизни наръчници, марки за аварийни елементи и съпоставяне на каналите за продажба, както и обслужване и ремонт посредством интернет платформи.
Потребителите в България употребяват домакинските си електроуреди приблизително към 10 години. Близо 40% от тях показват, че ги употребяват над 10 години, а 1/3 - повече от 15 години.
Това демонстрира национално изследване на настройките на потребителите на българския пазар във връзка с електроуредите. То е извършено от APPLiA България (Асоциация на производителите на домашен електроуреди в България).
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Местни избори 2019
Важно е обаче да се означи, че множеството от електроуредите в българските семейства са много остарели. “Трудно е да се съберат данни коя година са купени, само че са на повече от 10 години. Има фурни, хладилници, перални, които са на повече от 15-20 години. Много постоянно уредите са връстници на сватбата на фамилията. Хората дават относително правилни данни в това отношение.
Българите са
привързани към
уредите си, пазят
си ги до последно
и ги обгрижват по допустимо най-хубавия метод ”, споделя Габриела Чифличка, която е общоприет секретар на асоциацията. Тя съставлява единствено производители на домашен електроуреди.
“Традиционно българинът не обича да изхвърля. Хладилникът, който работи, ще се закара на вилата, след това ще го сложим в гаража и ще го употребяваме за долап за буркани ”, удостоверява и Йордан Вакъвчиев, шеф на един от магазините на “Технополис ” в София. Той споделя, че се е случвало клиенти да молят доставчиците от магазина, когато им докарват нов апарат, да реалокират остарелия на друго място.
Според чиновниците в магазина огромните домашен уреди се употребяват сред 7 и 10 и нагоре години. “Извода го вършим от това, че огромна част от нашите клиенти си заменят електроуредите, тъй като са излезли по-енергоефективни, а не тъй като им би трябвало незабавно нов, защото остарелият се е развалил. Те обикалят, гледат, преценяват се с размера, което значи, че остарелият работи. Това значи, че клиентът може да оцени, че новият харчи по-малко ток, по-надежден, осветлен и пестелив е ”, споделя Вакъвчиев.
И той, и Чифличка са на мнение, че ограниченията, които Европейска комисия се кани да вкара, не са нови за производителите - те към този момент имат дългогодишна процедура да държат на склад аварийни елементи като част от следпродажбените си тактики.
“Нашият бранш е мощно конкурентен и това е един от методите на компаниите да предложат по-добри услуги на потребителите. Поддържат се елементи за приблизително 7-8 години, някои компании и 10 години, с които се обслужват моделите, отпуснати на пазара ”, твърди Чифличка.
Производителите сами се стремят да създават по-качествени уреди, които устоят повече - по този начин печелят доверието на потребителите към марката и си основават постоянни клиенти, добавя Вакъвчиев.
По Закона за отбрана на потребителите всички артикули имат наложителна гаранция в границите на 2 години. Тя би трябвало да се съблюдава и от производители, и от търговци и вносители. Производителите обаче доста постоянно дават по-дълга комерсиална гаранция - за 5-7 и повече години. Това също е част от маркетинговата тактика на фирмите и конкуренцията сред тях.
Повечето
към този момент са с 5 години
гаранция,
за разлика отпреди няколко години, споделят от комерсиалната верига. 7 години е по-скоро необичайност, само че някои поддържат и ремонтират уреди и толкоз време. Вносителите поддържат аварийни елементи и за по-дълъг интервал, някои за модели отпреди 15 години.
Производителите не правят сами ремонта, а имат подписани контракти с избрани сервизи. Те са самостоятелни и дефинират сами цените си. Производителите обаче не изискват ремонтите да бъдат осъществени само от оторизираните сервизи, само че обръщат внимание, че хората би трябвало да мислят преди всичко за сигурността и сигурността си. Затова упорстват ремонтът да се прави от експерти, които да могат да потвърдят, че имат нужните пълномощия и са покрити от застраховка за възможни осъществени от тях вреди. Това е планувано и в новото законодателство.
Чифличка изяснява, че на европейско равнище цената на ремонта в действителност се подвига най-много от цената на труда - 42% от нейния дял. 37% отиват за аварийни елементи, 15% са транспортните разноски и към 5% са за неопределени разноски. Затова в действителност ремонтът излиза толкоз безценен в множеството случаи. В Европа 32 хиляди души са директно или непряко заети в бизнеса с ремонтни действия.
Новите условия може да оскъпят продуктите, защото въвеждането им сигурно ще докара и до повишение на разноските за производителите.
Те обаче се стремят да дават все по-изгодни условия, уреди с висока степен на енергийна успеваемост, което усъвършенства и сметките на хората, покачва качеството им на живот, дава им опция за повече свободно време. От близо 30 години повишението на ресурсната успеваемост е приоритет. През 2016 година браншът у нас е вложил близо 10 милиона евро в изследвания и нововъведения.
“Ако преди 20 години един ледник използваше на годишна база над 700 киловатчаса ток, потреблението на актуалните е 150-160 киловатчаса, което е с 80% по-малко. Това се отнася и за другите уреди. Според наши калкулации, в случай че всички български фамилии заменят старите си хладилници, които са в по-ниските класове, с най-ефективния А+++, ще бъде осъществено към 340 гигаватчаса икономисване на електрическа енергия, което е към половината от задачата на България за година. Съдомиялните машини също са доста подценени у нас - към 9% от фамилиите имат такива по данни на националната статистика. А те са с капацитет да осъществят извънредно огромни икономии на ток и вода -
в случай че миете със
съдомиялня, ще се
изразходи 3 пъти
по-малко ток и 10
пъти по-малко вода
Ако всички семейства спрат да мият на ръка, спестяванията на еленергия се равняват на 1500 гигаватчаса, което е към 14% от потреблението на семействата на годишна база, както и над 80 милиарда литра вода ”, описват от асоциацията.
Според Чифличка умните уреди, които от ден на ден навлизат на пазара, също имат капацитета да икономисват. Те може да бъдат свързани с енергийната мрежа и да дават отговор на нейни сигнали - примерно пералнята машина да се включи в непиковите часове, когато токът е по-евтин и мрежата не е толкоз натоварена. Така печелят и потребителите, и мрежата. Умните уреди дават и спомагателна опция за удължение на живота на продуктите, тъй като тяхната диагностика и поддръжка може да се прави частично отдалечено.
“Новите технологии и модели играят огромна роля за промяната на уредите. При тв приемници, компютри нещата са доста динамични, хората, с цел да си правят работата с една стратегия, когато тя се ъпдейтва, техният преносим компютър към този момент не дава отговор на условията. Нормално е с новите технологии да се появяват и повече проблеми - една модерна пералня е по-близка до един преносим компютър, в сравнение с до една остаряла пералня, вътре има електроника колкото един тв приемник. Логично е подобен апарат от време на време да има някакъв проблем. Ако се скапе някой сензор, не значи, че сте си купили проблематичен апарат или че той ще почине на третата година ”, твърди Вакъвчиев.
Асоциацията и в България, и в Европа са поддръжници на концепцията за кръгова стопанска система и считат, че тя би трябвало да бъде метод на живот. Те даже са основали специфичен уеб страница, в който излагат своите хрумвания, само че е отворен и за други организации, които могат да разгласяват свои визии и планове.
Производителите са ангажирани с кръговия цикъл още на стадий дизайн, където се залагат условия за материална успеваемост, а след края на живота на продукта той се рециклира. Така материалите могат да се употребяват още веднъж.
“Някои от нашите производители на европейско равнище разгласиха данни в годишните си отчети, съгласно които 80% от пластмасата, която употребяват, са рециклирани. Но тези материали би трябвало да дават отговор на избрани условия и стандарти, с цел да могат да се употребяват още веднъж, с цел да се подсигурява сигурността на уредите ”, споделя Чифличка.
За 2016 година промишлеността е отделила над 1,3 милиарда евро за разделно събиране и преработване на уреди, които са излезли от приложимост. Годишно потребителите
в Европейски Съюз генерират
5 милиона тона
боклуци от
домашен
електроуреди,
като браншът е съумял да събере и рециклира 1,7 милиона тона.
Данните на APPLiA демонстрират, че в границите на Европейски Съюз животът на към 17 на 100 от дребните домашен електроуреди приключва в кофата за отпадък. А това е голям запас. Средногодишно за производството на към 1 милиард домашен електроуреда са нужни 6 млн. тона разнообразни първични материали – 3 млн. тона стомана, 1,1 млн. тона пластмаса и към половин милион тона мед, алуминий, стъкло и бетон.
Потребителите също имат своята отговорност, с цел да допринесат за кръговата стопанска система. На уеб страницата на Министерството на околната среда и водите са оповестени данни на Организации по оползотворяване, които имат задължението да събират гратис разделно уредите и да ги предадат за преработване. Те работят по избрани схеми и графици. Големите търговски вериги също са задължени да слагат контейнери, където могат да се изхвърлят по-малки електроуреди.
В комерсиалните обекти на “Технополис ” да вземем за пример
има и депа за
преработване и
за огромни артикули
При доставка на нов апарат се предлага превозване на стораия до тези депа. След това изхвърлените артикули се събират от компании за преработване, разглобяват се на стъкло, метал и пластмаса. Батериите, които са с най-голямо наличие на отровни материали, се транспортират отвън страната и се разтопяват при температура 600 градуса.
“Има интерес, изключително в София. Българинът от ден на ден стартира да разсъждава в тази посока и счита, че е по-лесно да вземем остарелия му апарат, вместо да го изхвърли. Това е и нелегално и предстои на санкции ”, твърди Вакъвчиев.
В момента на европейско равнище се приготвя ново законодателство, което да степенува дейностите при повреждане на всеки един артикул.
Първо се предлага уредът да бъде поправен, в случай че не може - в едномесечен период се заменя, а при изключително тежки обстановки може да се стигне до понижаване на цената и преустановяване на контракта. Законът в България и в този момент е подобен, само че ще се хармонизира в целия Европейски Съюз. Това също ще способства още веднъж за удължаването на живота на продуктите и да се акцентира на ремонта, а не пазаруването на нов апарат или различен артикул.
Ще имат нови енергийни етикети
Така наподобява новият етикет, който ще се слага на електроуредите.
От март 2021 година върху техниката ще се слагат нови енергийни етикети. Те ще се върнат към скалата за енергийна успеваемост от A до G, с цел да се улеснят потребителите, като към този момент няма да има подкласове като А+ и А+++.
С въвеждането им обаче първоначално уредите, които сега са с най-голям клас А+++, ще получат обозначение C и D. Това не значи, че те са станали по-малко ефикасни, а че класовете А и B ще бъдат непокътнати за настъпващите нововъведения, които ще усилят още повече опцията за икономисване на ток и вода, изяснява Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на електроуреди.
Тя предизвестява още, че смяната ще се прави последователно и за избран интервал от време някои уреди ще имат етикет с новата канара от A до G (хладилници, перални, съдомиялни, комбинирани перални със сушилни, лампи, електронни екрани, в това число телевизионни), до момента в който останалите ще са съпроводени от етикети със сегашната канара с плюсовете (+), до момента в който новото законодателство бъде признато и за тях - да вземем за пример фурни, климатици, бойлери и други
Освен това в границите на 4 месеца преди 1 март 2021 година потребителите ще получават закупените от тях уреди с два етикета - остарял и нов. Това е по този начин, защото производителите първоначално ще тестват съответните модели два пъти с два разнообразни метода за премерване.
Новите етикети ще разполагат и с QR код, който ще може да се сканира с мобилен телефон и ще води потребителите към информация за модела в продуктова база данни, която Европейска комисия основава сега според Рамковия правилник за енергийно етикетиране. В нея ще се съдържат освен данни за разхода на сила и количеството употребена вода, само че и потенциал за предпазване, повдигане на звук, с цел да може потребителят да направи по-информиран избор. Производители и вносители са задължени да качват данни за всеки модел, преди той да бъде пуснат на пазара. Базата данни към момента не е налична за потребителите и за органите за контрол на пазара, защото Европейската комисия не е завършила работата по нея. “Много е значимо да се подсигурява от правоприлагащите органи, че всички снабдители дават в базата данни изискваната информация, с цел да се подсигурява равнопоставеност на всички играчи на пазара ”, споделя Чифличка.
Базата данни се основава освен за потребителите, а точно с цел да се обезпечи и по-ефективен надзор над пазара. По данни на Европейска комисия 10 - 25% от продуктите не извършват изцяло условията за енергийните етикети.
Според комисията с новите етикети до 2030 година ще се икономисват по 38 тераватчаса на година, което се равнява на годишната консумация на Унгария.
Частният бранш и разнообразни неправителствени организации също са в развой на разработка на други приложения, които в допълнение да оказват помощ при избора на артикули, като да вземем за пример дават опция за пресмятане на разноски за връщане и съпоставят разнообразни артикули.
Енергийните етикети, които ще съдържат повече информация за продуктите, имат за цел да улеснят решението за покупка. Предоставената информация би трябвало да е ясна и надеждна, с цел да увери потребителите, че ще могат да употребяват продуктите за по-дълго време. Европейска комисия подхваща и начинания за увеличение на полезността на продуктите - хармонизирани разноски за ремонт, оценяване на техническата експертиза и разпространяването на сервизни наръчници, марки за аварийни елементи и съпоставяне на каналите за продажба, както и обслужване и ремонт посредством интернет платформи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ