75% от българите, които използват мобилни приложения за плащания, вярват в безопасността им
Годишният отчет на Mastercard - Masterindex дава нова информация за усещанията на българите към разплащателните способи, банковите услуги, както и честотата на потреблението им. Проучването тази година демонстрира, че съвсем всеки българин в страната има дебитна карта (98%), до момента в който процентът на притежаващи кредитна е 40. Притежателите на дебитни карти в България са повече, спрямо тези в прилежащите ни Македония и Сърбия, където са надлежно 94% и 79%. Близо половината от запитаните демонстрират интерес към незабавните прехвърляния и P2P разплащанията, надлежно 51% и 44%, като съществена причина за това са бързината и удобството, които обезпечават. Биометрията, като способ за автентикация на заплащанията, е желан способ измежду потребителите, които заплащат с телефона си – 43% избират да вкарват биометрични данни.
Що се отнася до периодичност на потребление, у нас дебитните карти се употребяват най-често – 39% заплащат с тях всекидневно, до момента в който 32% употребяват кредитни карти до два пъти в месеца. Изборът на съответна марка разплащателна карта се дефинира от потребителите най-много на база положителната известност на банката картоиздател (40% показват този индикатор като водещ). В същото време излиза наяве, че картодържателите в България са доста чувствителни към цените, когато става въпрос за избора на банката – клиентите се ориентират най-много по ниските лихвени проценти и ниската комисионна (64%). Други значими аргументи за избор на банка са спомагателните функционалности на картата, както и това дали се приема от всички банкомати (около 30% показват тези два фактора). Като главен тласък за увеличение честотата на потребление на разплащателна карта, потребителите показват опцията за възобновяване на суми и схеми за лоялни клиенти (съответно 44% и 46%).
За най-ценена характерност при избора на карта потребителите показват сигурността, която подсигурява при заплащания (посочена от 44% от запитаните), последвана от улесненото потребление и удобството при разплащанията (28%). Двата типа карти (кредитна и дебитна) носят разнородни изгоди за финансовата непоклатимост на картодържателите. В България процентът на хората, които се възползват от преимуществата и на двете, е 38, а в Македония и Сърбия надлежно 22% и 21%. Картодържателите откриват улеснение от потреблението на дебитна карта за разплащане в хранителни магазини (65%), онлайн извършване на покупки и резервации (43%) и за заплащане на сметки и извършване на покупки на облекла (33%). Кредитните карти са желани преди всичко, когато става въпрос за онлайн извършване на покупки и правене на резервации (за 50% от проучените), последвани от извършване на покупки на храна и облекла, надлежно с 47% и 42%.
Относно безконтактните заплащания, изследването сочи, че 58% от потребителите се усещат удобно, когато заплащат безконтактно без въвеждане на ПИН код за суми до 50 лева – в резултат на което Mastercard усили лимита за безконтактни заплащания без ПИН код от 25 на 50 лева през април тази година. Тогава компанията съобщи, че новият предел е по-добре приспособен към финансовите потребности на потребителите и в допълнение демонстрира зрелостта на българския пазар за тази стъпка. Основният претекст за потребление на безконтактни карти вместо кеш, е удобството им (65% от запитаните го показват като определящо). За разплащания над 50 лева 29% от запитаните показват, че избират да вкарат картата си в ПОС терминал.
„ Ставаме очевидци на непрекъснатото разгръщане на безконтактната мрежа в страната. България продължава да бъде измежду водачите в Централна и Източна Европа в имплементирането на най-новите технологии, като показателни за тази наклонност са данните от изследването Masterindex 2019. Доверието в мобилните разплащания се покачва, а това разрешава да развиваме и нови технологии, като заплащане посредством биометрични данни, които обезпечават и по-голямо улеснение и експедитивност за потребителите. Всичко това приказва за една зряла възраст, която реализира пазара през последните години. “ разяснява Ваня Манова, управител на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Годишният отчет на Mastercard хвърля светлина върху усещанията на българите по отношение на потреблението на разплащателни карти в чужбина. Проучването е извършено измежду 1000 български жители в 28 града. Направени са изводи по въпроси, които се отнасят до желанията на хората за типа на разплащателните карти, отношението им към заплащането с карти в чужбина, както и равнището на доверие в сигурността на заплащането с карти.
Що се отнася до периодичност на потребление, у нас дебитните карти се употребяват най-често – 39% заплащат с тях всекидневно, до момента в който 32% употребяват кредитни карти до два пъти в месеца. Изборът на съответна марка разплащателна карта се дефинира от потребителите най-много на база положителната известност на банката картоиздател (40% показват този индикатор като водещ). В същото време излиза наяве, че картодържателите в България са доста чувствителни към цените, когато става въпрос за избора на банката – клиентите се ориентират най-много по ниските лихвени проценти и ниската комисионна (64%). Други значими аргументи за избор на банка са спомагателните функционалности на картата, както и това дали се приема от всички банкомати (около 30% показват тези два фактора). Като главен тласък за увеличение честотата на потребление на разплащателна карта, потребителите показват опцията за възобновяване на суми и схеми за лоялни клиенти (съответно 44% и 46%).
За най-ценена характерност при избора на карта потребителите показват сигурността, която подсигурява при заплащания (посочена от 44% от запитаните), последвана от улесненото потребление и удобството при разплащанията (28%). Двата типа карти (кредитна и дебитна) носят разнородни изгоди за финансовата непоклатимост на картодържателите. В България процентът на хората, които се възползват от преимуществата и на двете, е 38, а в Македония и Сърбия надлежно 22% и 21%. Картодържателите откриват улеснение от потреблението на дебитна карта за разплащане в хранителни магазини (65%), онлайн извършване на покупки и резервации (43%) и за заплащане на сметки и извършване на покупки на облекла (33%). Кредитните карти са желани преди всичко, когато става въпрос за онлайн извършване на покупки и правене на резервации (за 50% от проучените), последвани от извършване на покупки на храна и облекла, надлежно с 47% и 42%.
Относно безконтактните заплащания, изследването сочи, че 58% от потребителите се усещат удобно, когато заплащат безконтактно без въвеждане на ПИН код за суми до 50 лева – в резултат на което Mastercard усили лимита за безконтактни заплащания без ПИН код от 25 на 50 лева през април тази година. Тогава компанията съобщи, че новият предел е по-добре приспособен към финансовите потребности на потребителите и в допълнение демонстрира зрелостта на българския пазар за тази стъпка. Основният претекст за потребление на безконтактни карти вместо кеш, е удобството им (65% от запитаните го показват като определящо). За разплащания над 50 лева 29% от запитаните показват, че избират да вкарат картата си в ПОС терминал.
„ Ставаме очевидци на непрекъснатото разгръщане на безконтактната мрежа в страната. България продължава да бъде измежду водачите в Централна и Източна Европа в имплементирането на най-новите технологии, като показателни за тази наклонност са данните от изследването Masterindex 2019. Доверието в мобилните разплащания се покачва, а това разрешава да развиваме и нови технологии, като заплащане посредством биометрични данни, които обезпечават и по-голямо улеснение и експедитивност за потребителите. Всичко това приказва за една зряла възраст, която реализира пазара през последните години. “ разяснява Ваня Манова, управител на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Годишният отчет на Mastercard хвърля светлина върху усещанията на българите по отношение на потреблението на разплащателни карти в чужбина. Проучването е извършено измежду 1000 български жители в 28 града. Направени са изводи по въпроси, които се отнасят до желанията на хората за типа на разплащателните карти, отношението им към заплащането с карти в чужбина, както и равнището на доверие в сигурността на заплащането с карти.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ