В Харвардския университет откриха ключа към щастието след 80 години проучвания
Годината е 1938. Изминали са близо 10 години от началото на Голямата меланхолия - интервал, в който целият свят е обзет от тежка икономическа рецесия. Учени от Харвардския университет вземат решение да проследят здравните индикатори на 268 от студенти си, с цел да схванат по какъв начин човек може да си обезпечи благополучен живот.
И през днешния ден, близо 80 години по-късно, ключът към щастието към този момент е открит. Или най-малко по този начин настояват учените. Но какво може да направи човек благополучен? Пари? Слава? Власт? Оказва се, че нито едно от изброените. Според изследването положителните взаимоотношения сред хората оказват най-благоприятно въздействие върху здравето на всеки проучен, а от там той респективно бил и по-щастлив.
Но да се върнем още веднъж към 1938 година Като за начало на проучването си учените събрали рождените дати на въпросните 268 студенти, както и данните от физическото и психическото им положение. Интересен факт е, че 19 души от първичната група, която е била проучвана, към момента са живи, а измежду тях са личали имената на бъдещия президент на Съединени американски щати Джон Кенеди и дългогодишния редактор на " Вашингтон Пост " Бен Брадли. В в началото изследваната група е нямало нито една жена, защото университетът е бил напълно мъжки. В последното десетилетие в проучването са почнали да попадат и дами.
Проучването траяло, като обхванало потомците на тези 268 студенти. Те са към 1300 души, а животът им бил наблюдаван под лупа още от самото му начало. Целта била да се отразят всички позитивни и негативни прекарвания още от ранна детска възраст и по какъв начин те въздействат върху здравето с течение на времето. От Харвардския университет означават, че някои от изследваните хора са станали сполучливи предприемачи, лекари и юристи, а други – шизофреници и алкохолици.
Основен индикатор в изследването е здравето. Други значими съставни елементи са триумфите и неуспехите в професионалния и персонален живот. Проследявало се е деликатно дали някой от изследваните се е развел или е бил уволнен.
© Pool, Reuters
" След разбор на всички изследвания установихме, че човешките взаимоотношения въздействат най-силно върху това дали сме здрави, а колкото по-здрав е един човек, толкоз по-щастлив е той ", изясни актуалният началник на проучването Робърт Уелдинг, който е професор по психиатрия в Харвардското здравно учебно заведение.
Добрите взаимоотношения сред хората могат да накарат човек да не помни за пари или популярност и да се усеща благополучен без тях. С благо отношение един към различен хората не помнят за неприятностите, забавят физическото си остаряване и постоянно удължават живота си.
Учените открили мощна връзка сред процъфтяващия живот на мъжа и връзките му със семейство, другари и сътрудници. Дори равнищата на холестерол се нормализирали, в случай че се поддържат естествени човешки взаимоотношения.
" Хората, които на 50-годишна възраст бяха благи с всеки по-късно на 80 години бяха най-здравите от всички изследвани. Колкото по-удовлетворен си от взаимоотношенията си с хората, толкоз по-здрав си ", сподели още Робърт Уелдинг.
И през днешния ден, близо 80 години по-късно, ключът към щастието към този момент е открит. Или най-малко по този начин настояват учените. Но какво може да направи човек благополучен? Пари? Слава? Власт? Оказва се, че нито едно от изброените. Според изследването положителните взаимоотношения сред хората оказват най-благоприятно въздействие върху здравето на всеки проучен, а от там той респективно бил и по-щастлив.
Но да се върнем още веднъж към 1938 година Като за начало на проучването си учените събрали рождените дати на въпросните 268 студенти, както и данните от физическото и психическото им положение. Интересен факт е, че 19 души от първичната група, която е била проучвана, към момента са живи, а измежду тях са личали имената на бъдещия президент на Съединени американски щати Джон Кенеди и дългогодишния редактор на " Вашингтон Пост " Бен Брадли. В в началото изследваната група е нямало нито една жена, защото университетът е бил напълно мъжки. В последното десетилетие в проучването са почнали да попадат и дами.
Проучването траяло, като обхванало потомците на тези 268 студенти. Те са към 1300 души, а животът им бил наблюдаван под лупа още от самото му начало. Целта била да се отразят всички позитивни и негативни прекарвания още от ранна детска възраст и по какъв начин те въздействат върху здравето с течение на времето. От Харвардския университет означават, че някои от изследваните хора са станали сполучливи предприемачи, лекари и юристи, а други – шизофреници и алкохолици.
Основен индикатор в изследването е здравето. Други значими съставни елементи са триумфите и неуспехите в професионалния и персонален живот. Проследявало се е деликатно дали някой от изследваните се е развел или е бил уволнен.
© Pool, Reuters
" След разбор на всички изследвания установихме, че човешките взаимоотношения въздействат най-силно върху това дали сме здрави, а колкото по-здрав е един човек, толкоз по-щастлив е той ", изясни актуалният началник на проучването Робърт Уелдинг, който е професор по психиатрия в Харвардското здравно учебно заведение.
Добрите взаимоотношения сред хората могат да накарат човек да не помни за пари или популярност и да се усеща благополучен без тях. С благо отношение един към различен хората не помнят за неприятностите, забавят физическото си остаряване и постоянно удължават живота си.
Учените открили мощна връзка сред процъфтяващия живот на мъжа и връзките му със семейство, другари и сътрудници. Дори равнищата на холестерол се нормализирали, в случай че се поддържат естествени човешки взаимоотношения.
" Хората, които на 50-годишна възраст бяха благи с всеки по-късно на 80 години бяха най-здравите от всички изследвани. Колкото по-удовлетворен си от взаимоотношенията си с хората, толкоз по-здрав си ", сподели още Робърт Уелдинг.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ