Гневни ли сте? А таите ли яда в себе си?

Гневни ли сте? А таите ли яда в себе си? Честни ли сте в думите и делата си? Или го усуквате от самото начало? Е, има лекар и за тая болест. Брад Блантън е психотерапевт, публицист и преподавател, който не се колебае да опише себе си като „ бял отпадък с докторска степен “. През 1990 година доктор Блантън основава Radical Honesty Enterprises (Центъра за радикална честност) – частна и нестопанска корпорация, която предизвиква честността в света. Първата му книга „ ​​​​​​​Радикална почтеност. Да променим живота си като споделяме истината “​​​​​​​ (изд. Изток-Запад) се трансформира в бестселър през 1996 година и е преведена на седем езика.

За гнева – градивно и буйно, споделено от Брад Блантън. 

(Honoré Daumier, The Strong Man, ca.1865)

Има доста знаци в държанието, които са знак за яд. Ако обсъждате някой зад тила му, значи сте сърдит. Вие не сте изразили изцяло гнева си пред него. Друг симптом е да не спазвате думата си, макар че се пробвате да извършите противоположното. Когато се хванете, че се пробвате, мъчите, стараете без никакъв резултат, замислете се кому се пробвате са угодите – евентуално сте сърдит на този човек. Друг знак са упреците, които отправяте към самите себе си. Вместо да се осъждате и да си отправяте обиди, наричайки се простак, мекотело или отнесен, задайте си въпроса: цНа кого съм сърдит? “ Не си позволявайте да се измъкнете с обяснението, че сте сърдит на себе си. Това е безсмислено. По този метод създавате двама души – Аз и Мене, които са ядосани един на различен. Съединете назад двете елементи и намерете някой различен, на който да сте сърдит. Когато имате избор сред това да сте сърдит на някой различен или да сте сърдит на себе си, постоянно избирайте другия. Повечето хора мислят, че самоосъждането е добродетел; не, не е.

Друг маркер, който приказва за затулен яд, е перфекционизмът. Хората, които се гордеят с това, че са перфекционисти и които мъчно намират нещо, което да считат за задоволително положително, са ядосани на някой различен. „ Обичай близък си като себе си “ не значи да лъжеш; значи да изговаряш дребните, ирационални, неоснователни истини ясно, мощно и непосредствено. Опитайте се да се отнасяте към другите тъкмо толкоз зле, колкото и към себе си. Понякога да сте почтени за гнева си е единственият метод, по който можете да споделите себе си. Любовта значи да споделяш това, което си, даже и да си в нервност.

Хората ме питат: „ Защо би трябвало да показвам гнева си непосредствено към другия човек? Не може ли просто да не помни за него или пък да проявя схващане към обстановката, в която е, и да му простя? “ Отговорът е не. Не можете да простите някому, без да изразите гнева си непосредствено към него. Всички можем да измислим задоволително основателни аргументи да продължаваме да заобикаляме въпросния човек или да премълчаваме това, което ни предизвиква. „ Няма смисъл да повдигам още веднъж въпроса. Всичко свърши. И също така към този момент не съм сърдит. “ (Защо тогава продължаваш да мислиш за това? Защо продължаваш да повдигаш въпроса?) „ Аз имам вяра в прошката. “ (Сякаш в случай че „ вярваш “ в прошката, това ще ти помогне да простиш някому, комуто не си дал прошка.) „ Най-вероятно не е имала поради тъкмо това.Просто ѝ е бил тежък ден. “ (Като че ли може посредством разсъждения да елиминираш възприятието на яд.) „ Вече даже не мога да си спомня защо съм се ядосвал. “ (С други думи: „ Предпочитам да не си припомням, с цел да не си нарушавам комфорта. “) „ Мисля, че и аз върша същото, за което го упреквам, така че не мога да го обвинявам. “ (Но на процедура го виниш.) „ Тя има доста други чудесни качества. Не желая да се съсредоточвам върху отрицателните. “ (И затова преставаш да я цениш сега, в който се абстрахираш от своя яд.)

Всички тези пояснения звучат по този начин, като че ли са изпълнени с готовност за амнистия и достойнство. Те в действителност биха били такива, в случай че бяха преживявания, а не хрумвания. Проблемът не е, че тези хрумвания не са верни, че са неприятни. Проблемът е, че концепциите за прошката са едно, а самата амнистия – друго. Те даже не й оказват помощ. На човек му остава единствено раздразнението, хубавите хрумвания и влошаващите се взаимоотношения. Тези пояснения са изфабрикувани от мозъка, с цел да може човек да избегне преживяването на гнева. Когато говорите или мислите такива неща, вие се ангажирате с тях и това ви оказва помощ да се разсеете, да избегнете възприятието на яд. Да простите на човек, на който сте сърдит (става въпрос в действителност да преживеете прошката, да изпитате възприятието, че сте му простили) е допустимо само откакто му кажете какво от това, което е споделил или направил, ви е обидило. Гневът може да изчезне само когато си позволите да го изживеете и изразите намерено. Когато непрекъснато премисляте и взимате решения по какъв начин да постъпите с някого, вие единствено потискате гнева. Дори да си мислите, че ви е минало, гневът ще откри други способи за изява. Общуването ви да вземем за пример към този момент няма да е по този начин почтено и спонтанно; ще развиете сдържаност към въпросния човек; даже чисто физически ще ви е по-изморително да сте в неговото наличие. Ще започнете да забравяте уговорките си към него и ще му се ядосвате все по-често и все по необяснимо. След известно време другарството ви ще стане по-повърхностно отпреди и към този момент няма да ви е прелестно да прекарвате време дружно.

Ако живеете с този човек, може да усетите, че има разлика в качеството на времето, което прекарвате дружно. Може да забележите, че предпочитате да зяпате тв приемника, в сравнение с да го гледате в очите. Нужна е доста храброст, с цел да се промени сходно състояние. Ще би трябвало да сте подготвени нещата да се влошат, преди да се подобрят.

От: „ Радикална почтеност. Да променим живота си като споделяме истината ”, Брад Блантън, изд. Изток-Запад
Картина: Honoré Daumier, The Strong Man, ca.1865)