(Glorification of the Cross, by Adam Elsheimer, 1603-1605) Кръстът е

(Glorification of the Cross, by Adam Elsheimer, 1603-1605)

„ Кръстът е пазител на целия свят, Кръстът е хубост на Църквата, мощ за царете, Кръстът е барикада за вярващите, популярност за ангелите и язва за демоните. “

Без Кръста, без кръстната гибел на Спасителя не би имало нито прощение, нито опрощение, нито примирие с Бога. Кръстът, по думите на Златоуст, е ключ за парадайса. Ето за какво за вярващия човек Кръстът станал обект на наслада и поклонение.

С Кръст се запечатва целият живот на християнина – от раждането до гибелта. При тайнството Кръщение на нас ни се дава кръстче, което сме длъжни да носим постоянно на гърдите си, без да го смъкваме при каквито и да било условия в нашия живот. Както боецът без оръжие във време на война остава безсилен и даже се излага на смъртна заплаха пред врага, по този начин и християнинът, който не носи на своето тяло Кръста Господен, излага душата си на същата заплаха пред врага на човешкия жанр – дявола.

Кръстът за християнина се явява непобедимо оръжие. Светата Църква в своите песнопения го възпява по този начин: „ Господи, за оръжие против дявола Ти си ни дал Твоя Кръст. Трепери и се тресе той, не можейки да търпи да гледа неговата мощ ”. Кръстът огражда християнина във всички условия на неговия живот. И той, в случай че заслужим това, ще увенчава и нашия гроб.

Освен външния кръст, ние сме длъжни да носим и кръст вътрешен. Божият Син приказва: „ който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой възпитаник ” (Лука 14:27). Що за кръст е това? Това е нашият житейски път, път на скърби, бедствия, премеждия, тъга, които постоянно преследват индивида от детството до самата му гибел. Този кръст се явява дял за всеки човек на земята. И освен това всеки от нас има собствен кръст, който би трябвало да носи, без значение дали желае това или не. Никой не е свободен от това кръстоносене. И благословен е оня, който носи кръста си покорно и почтено като християнин.

Ние сме длъжни да бъдем Христови възпитаници освен по име, само че и по живот. Например, в случай че ни посети тежка болест или сме се лишили от непосредствен човек, другар или покровител, покосен от неумолима гибел, или пък някой несправедливо ни ругатни, или имаме някаква друга тъга – ние не би трябвало да униваме и да падаме духом, само че всичко да поносим, считайки нещастието за изцяло справедливо и даже нищожно спрямо нашите грехове. Това е нашият кръст, който ни е даден в този живот. Него би трябвало да вземем и да го носим по образеца на Спасителя.

А по този начин ли постъпваме в нашия живот? Не, несъмнено. Ние с вас постоянно роптаем, униваме, а постоянно даже и се отчайваме за своето избавление, оплаквайки се от тежестта на кръста. От нашите уста постоянно могат да се чуят думите: „ О, какъв брой е мъчно де се живее, какъв брой доста тъга и горчилка има към мен! ” А постоянно ние с вас произнасяме и такива думи: „ Прогневил се е против мен Господ, оставил ме е! ” и т. н. Но това не е правилно. Господ никого не изоставя, а ние сами заради своята прегрешение Го отдалечаваме от сърцето си и позволяваме в него да се заселят зли пороци, които терзаят и угнетяват душата ни. Ето за какво става по този начин, че за нас е мъчно да носим игото Христово.

Скърбите се явяват наши водачи към безконечния живот. А отсъствието им служи като най-сигурно доказателство, че поради нашия нерадив живот Господ ни е лишил от милостта си.

За това намираме образец в душеспасителните книги, където се споделя за някаква жена, която отишла при един светител и го помолила да й даде някой изнемощял човек, за който като се грижи, да може да се избави. Светителят, виждайки положителното й желание, споделил на своите доближени да й дадат една разслабена по тяло, само че спокойна и добра бабичка. Жената я взела вкъщи си и почнала да се грижи за нея с обич, за което последната й била доста признателна.

Ала човек без скърби е като птица без криле. Затова тази благотворителна Божия рабиня размисляла в себе си, че в случай че тя тук получи даже единствено една хвалба за делата си и няма скърби, откакто Христос е споделил: „ в света скърби ще имате ”, то призрачно е и нейното избавление.

Тогава тя отначало отишла при този светител и му споделила: „ Светителю Божий, аз те помолих да ми дадеш човек, посредством който да мога да се спася ”. Богомъдрият овчар, прозирайки посредством Светия Дух, какъв човек желала да вземе тя, благословил да й дадат една бабичка, която по своя раздразним темперамент била по-лоша от всички останали. Когато дамата почнала да се грижи за болната, тя непрекъснато чувала от нея единствено укори и хули, само че всичко понасяла с самообладание и обич, за което в къс период, както се споделя в душеспасителната книга, намерила благосклонност у Бога, а след кончината й душата й била въдворена във безконечните обители на Небесния Отец.

Ето какъв ослепителен образец е оставен за наше наставление. А ние с вас не желаем освен да понасяме немощите на различен човек, само че даже се теготим от личния си кръст.

Пътят за Царството Божие е бодлив и сложен. Свещеното Писание споделя, че „ през доста скърби би трябвало да влезем в царството Божие ” (Деян. 14:22).

Безропотното носене на житейския кръст не усилва в нашите души страданието, а в противен случай, облекчава го и също така смекчава загрубялата ни душа. Всеки героизъм на благочестието излива в нашето сърце неизказано успокоение. Всяка победа над пристрастеността бива съпроводена от плодороден мир в душата и донася наслада на нашия дух, с която не могат да се сравнят всички наслади на този свят. След всяко дело на християнската обич и състрадание идва услаждане на сърцето от Светия Дух, което човек, предаден на скотски удоволствия, не може даже да си показа.

Само под кръста ние се научаваме да обичаме, да състрадаваме и да снизхождаме един към различен. Тежестта на кръста сгрява и възпламенява пламъка на благодатта в нашето сърце. Кръстът Христов е наша популярност, наша хвалба и наше победоносно знаме.

И по този начин, взирайки се в този момент с телесните си очи във забележимото изображение на Господния Кръст и покланяйки му се с старание, като на самото Животворящо Дърво, на което бе разпнат нашия Цар и Господ, дано със съкрушено сърце и молитвен стон да просим Владиката на мира, да ни огради с плодородната мощ на Своя Кръст от невидимите и забележими наши врагове и да ни укрепи за духовна борба с изкушенията, които са неизбежни в този живот, с цел да можем, като се усъвършенстваме в битката, да се удостоим да получим и победния венец на славата, който Бог дава на всички, които Го обичат. Амин!

*„ Избранные письма и проповеди ”, Схиархимандрит Иоанн Маслов, 2015 година
Източник със съкращения:, превод свещ. Божидар Главев
Картина: Glorification of the Cross, by Adam Elsheimer, 1603-1605; chinaoilpaintinggallery