Пет начина, по които светът ще може да се изхранва през 2050 г.
Глобалното население продължава да се усилва, като по някои оценки то може да доближи 10 милиарда души до 2050 година, оповестява Profit.bg.
реклама
За да се изхранват толкоз доста хора, ще би трябвало да произвеждаме рекордни количества храна.
Мащабите на това предизвикателство са епични. Предвид обстоятелството, че до достигането на 10 милиарда души население остават едвам 30 сезона за посев и прибиране на годишна продукция, е ясно, че селското стопанство - във типа, в който го познаваме, би трябвало да се промени, в случай че желаеме да имаме някаква вяра за изхранването на планетата.
Тази нужна промяна, освен на селското стопанство, само че и на цялата верига на доставките на хранителни артикули, към този момент тече. Грег Фуут от BBC предлага няколко решения, които могат да ни оказват помощ да се подготвим за изхранването на 10 милиарда души.
Създаването на фермери роботи
Преди да започнете да крещите против екрана поради това, че роботите ще ни вземат работата, чуйте следното нещо. Много фермери настояват, че дългите часове в трактора на полето са освен монотонни и отегчителни, само че и ги лишават от опцията да отделят време за други основни неща, от които имат потребност, с цел да ръководят бизнеса си.
The Small Robot Company е основала три дребни робота: Том, Дик и Хари. Том прави фотоси на растенията в полето, които по-късно се изпращат за разбор. След това стигаме до Дик, който пръска с точност съответни насаждения, елиминирайки нуждата от всеобщо напръскване, като по този метод се заобикаля ненужното замърсяване и се пестят запаси.
Хари пък е роботът, който сади. Трите роботи правят монотонните задания, които по принцип се вършат от хората, с по-голяма акуратност и по-малко загуби.
Предпазване на скъпата почва
Една от аргументите за това дребните, преносими роботи да са добра вест за земеделието е, че те могат да заменят огромна част от работата, която се прави от огромните стандартни трактори. Обикновените трактори са тежки. Когато се движат по полето, те утъпкват почвата.
Това пък понижава броя на порите в нея, в които има въздух и вода. Това уплътняване доста понижава способността на почвата да задържа вода, а оттова и способността на съответното насаждение да я поема, дружно с питателните субстанции.
Използването на дребни, по-леки роботи за работата, която сега се прави от трактори, ще помогне значително за намаляването на тези проблеми. Сега, дребен робот не може да дърпа огромна тежка машина като плуг или култиватор.
Те обаче нямат за цел просто да повтарят обичайните способи, употребявани в земеделието.
Да дадем на отпадъците втори късмет
Един от най-шокиращите обстоятелства са големите количества годна за консумация храна, която се похабява. Според оценки на Организация на обединените нации “една трета от всичката създадена храна, в последна сметка, приключва гниейки в кофите на потребителите или търговците на дребно, или пък се скапва поради неприятни условия на превоз и развъждане. ”
Една от страните с огромен проблем с питателните боклуци е Нидерландия – вторият максимален експортьор на селскостопански артикули (по стойност) след Съединени американски щати. Самите мащаби на храните, които минават през Нидерландия, значат, че отпадъците са огромен проблем.
Холандското държавно управление пое ангажимент страната да стане първата в Европа, която да понижи на половина количеството на изхвърляната храна до 2030 година
Има безчет брилянтни хрумвания и начинания, които се надяват да оказват помощ, като един от тях е потреблението на приложения, като Too Good To Go. Това приложение дава опция на търговците на дребно да пренасочват храни, които са се запътили към кофата за отпадък, само че са към момента изцяло годни за консумация, към потребителите на понижена цена.
Да забавим процеса на стареенето
Все още не можем да връщаме времето обратно, само че най-малко при плодовете стареенето може да се забави.
Бананите, които ядем в Европа, може да са пристигнали от Еквадор, Доминиканската република, Коста Рика или от още по-далече. За да стигнат до нас, те би трябвало да са набрани зелени, след което евентуално са прекарали 40 дни на някои транспортен съд, а по-късно са се озовали в супермаркета, където, с цел да бъдат взети от рафта, би трябвало да са в идеалния жълт цвят, без черни петна. За да се реализира такова нещо, е належащо целият този развой да се ръководи доста деликатно.
Ако един банан узрее прекомерно рано, той отделя етиленов газ, който провокира узряването и на останалите банани. Необходим е единствено един прибързано узрял банан, с цел да бъдат унищожени 15% от цяла пратка. Това е голямо количество похабени банани.
Това, което вършат учени в Норич, Англия, е да трансформират генома на бананите, модифицирайки специфични елементи от тяхното ДНК, тъй че да отделят доста по-малко етилен. Това може да докара до по-малко загуби по време на превозването и да удължи живота на банана на рафта в супермаркета.
В някои елементи от света това може да бъде пренесено в действителните вериги по доставките. На други места, като Европейски Съюз да вземем за пример, културите с модифицирани гени са доста прецизно контролирани, а процесът за утвърждението им лишава доста време.
Да вземаме умни решения
Настоящите способи на развъждането, обработването и продажбата на хранителни артикули просто не могат да бъдат разраснати и не са устойчиви, съгласно Фуут.
Единственият метод, по който светът ще може да изхранва 10 милиарда души до 2050 година, е, в случай че земеделието и хранителната промишленост станат доста по-устойчиви. А това изисква промени на целия модел на развъждане, преправка, превозване, съхранява и продажба.
Това значи, че доста от фирмите и държавните управления би трябвало да подхващат дейности. Това обаче важи и за всички нас.
Независимо дали това значи да отидем в супермаркета и да изберем „ най-грозния ” зарзават за вечеря, да насърчаваме супермаркетите да трансформират етикетите си, тъй че да виждаме въглеродния или водния отпечатък на нашата храна (за да можем да избираме авокадо, за чието развъждане са употребявани по-малко от нашите бързо намаляващи водни запаси), или потреблението на технологиите, с цел да се заобикалят отпадъците, има доста неща, които можем да вършим, с цел да ценим храната си и нейните производители.
Изграждането на свят, който се изхранва от стабилно селско стопанство, е сложна задача. Въпреки това обаче фермери, учени, инженери, търговци на дребно, бизнес водачи и държавни управления се сплотяват, с цел да подсигуряват, че в бъдеще ще разполагаме с задоволително храна.
Всеки от нас също по този начин би трябвало да се замисли какви промени може да направи в персонален проект, с цел да се причисли към тези старания.
реклама
За да се изхранват толкоз доста хора, ще би трябвало да произвеждаме рекордни количества храна.
Мащабите на това предизвикателство са епични. Предвид обстоятелството, че до достигането на 10 милиарда души население остават едвам 30 сезона за посев и прибиране на годишна продукция, е ясно, че селското стопанство - във типа, в който го познаваме, би трябвало да се промени, в случай че желаеме да имаме някаква вяра за изхранването на планетата.
Тази нужна промяна, освен на селското стопанство, само че и на цялата верига на доставките на хранителни артикули, към този момент тече. Грег Фуут от BBC предлага няколко решения, които могат да ни оказват помощ да се подготвим за изхранването на 10 милиарда души.
Създаването на фермери роботи
Преди да започнете да крещите против екрана поради това, че роботите ще ни вземат работата, чуйте следното нещо. Много фермери настояват, че дългите часове в трактора на полето са освен монотонни и отегчителни, само че и ги лишават от опцията да отделят време за други основни неща, от които имат потребност, с цел да ръководят бизнеса си.
The Small Robot Company е основала три дребни робота: Том, Дик и Хари. Том прави фотоси на растенията в полето, които по-късно се изпращат за разбор. След това стигаме до Дик, който пръска с точност съответни насаждения, елиминирайки нуждата от всеобщо напръскване, като по този метод се заобикаля ненужното замърсяване и се пестят запаси.
Хари пък е роботът, който сади. Трите роботи правят монотонните задания, които по принцип се вършат от хората, с по-голяма акуратност и по-малко загуби.
Предпазване на скъпата почва
Една от аргументите за това дребните, преносими роботи да са добра вест за земеделието е, че те могат да заменят огромна част от работата, която се прави от огромните стандартни трактори. Обикновените трактори са тежки. Когато се движат по полето, те утъпкват почвата.
Това пък понижава броя на порите в нея, в които има въздух и вода. Това уплътняване доста понижава способността на почвата да задържа вода, а оттова и способността на съответното насаждение да я поема, дружно с питателните субстанции.
Използването на дребни, по-леки роботи за работата, която сега се прави от трактори, ще помогне значително за намаляването на тези проблеми. Сега, дребен робот не може да дърпа огромна тежка машина като плуг или култиватор.
Те обаче нямат за цел просто да повтарят обичайните способи, употребявани в земеделието.
Да дадем на отпадъците втори късмет
Един от най-шокиращите обстоятелства са големите количества годна за консумация храна, която се похабява. Според оценки на Организация на обединените нации “една трета от всичката създадена храна, в последна сметка, приключва гниейки в кофите на потребителите или търговците на дребно, или пък се скапва поради неприятни условия на превоз и развъждане. ”
Една от страните с огромен проблем с питателните боклуци е Нидерландия – вторият максимален експортьор на селскостопански артикули (по стойност) след Съединени американски щати. Самите мащаби на храните, които минават през Нидерландия, значат, че отпадъците са огромен проблем.
Холандското държавно управление пое ангажимент страната да стане първата в Европа, която да понижи на половина количеството на изхвърляната храна до 2030 година
Има безчет брилянтни хрумвания и начинания, които се надяват да оказват помощ, като един от тях е потреблението на приложения, като Too Good To Go. Това приложение дава опция на търговците на дребно да пренасочват храни, които са се запътили към кофата за отпадък, само че са към момента изцяло годни за консумация, към потребителите на понижена цена.
Да забавим процеса на стареенето
Все още не можем да връщаме времето обратно, само че най-малко при плодовете стареенето може да се забави.
Бананите, които ядем в Европа, може да са пристигнали от Еквадор, Доминиканската република, Коста Рика или от още по-далече. За да стигнат до нас, те би трябвало да са набрани зелени, след което евентуално са прекарали 40 дни на някои транспортен съд, а по-късно са се озовали в супермаркета, където, с цел да бъдат взети от рафта, би трябвало да са в идеалния жълт цвят, без черни петна. За да се реализира такова нещо, е належащо целият този развой да се ръководи доста деликатно.
Ако един банан узрее прекомерно рано, той отделя етиленов газ, който провокира узряването и на останалите банани. Необходим е единствено един прибързано узрял банан, с цел да бъдат унищожени 15% от цяла пратка. Това е голямо количество похабени банани.
Това, което вършат учени в Норич, Англия, е да трансформират генома на бананите, модифицирайки специфични елементи от тяхното ДНК, тъй че да отделят доста по-малко етилен. Това може да докара до по-малко загуби по време на превозването и да удължи живота на банана на рафта в супермаркета.
В някои елементи от света това може да бъде пренесено в действителните вериги по доставките. На други места, като Европейски Съюз да вземем за пример, културите с модифицирани гени са доста прецизно контролирани, а процесът за утвърждението им лишава доста време.
Да вземаме умни решения
Настоящите способи на развъждането, обработването и продажбата на хранителни артикули просто не могат да бъдат разраснати и не са устойчиви, съгласно Фуут.
Единственият метод, по който светът ще може да изхранва 10 милиарда души до 2050 година, е, в случай че земеделието и хранителната промишленост станат доста по-устойчиви. А това изисква промени на целия модел на развъждане, преправка, превозване, съхранява и продажба.
Това значи, че доста от фирмите и държавните управления би трябвало да подхващат дейности. Това обаче важи и за всички нас.
Независимо дали това значи да отидем в супермаркета и да изберем „ най-грозния ” зарзават за вечеря, да насърчаваме супермаркетите да трансформират етикетите си, тъй че да виждаме въглеродния или водния отпечатък на нашата храна (за да можем да избираме авокадо, за чието развъждане са употребявани по-малко от нашите бързо намаляващи водни запаси), или потреблението на технологиите, с цел да се заобикалят отпадъците, има доста неща, които можем да вършим, с цел да ценим храната си и нейните производители.
Изграждането на свят, който се изхранва от стабилно селско стопанство, е сложна задача. Въпреки това обаче фермери, учени, инженери, търговци на дребно, бизнес водачи и държавни управления се сплотяват, с цел да подсигуряват, че в бъдеще ще разполагаме с задоволително храна.
Всеки от нас също по този начин би трябвало да се замисли какви промени може да направи в персонален проект, с цел да се причисли към тези старания.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ