Ето как се влюбваме истински
Гледаме с изненада. Шептим: „ Мисля, че се влюбвам “, а след това: „ Влюбих се до уши “ и най-после: „ Не мога да пребивавам без теб “. Преплитаме крайници под одеялото. Притискаме се по-близо един до различен. Смеем се, до момента в който не се задавим с кафе или бира.
Сплитаме пръсти и постепенно танцуваме в тишината. Мечтаем. Правим похвали. Докосваме очите си с крайчеца на пръстите си. Пеем в колата. Показваме се през стъклото, разперваме ръце и усещаме по какъв начин вятърът раздухва миглите ни.
Настъпваме се един различен, когато дружно си мием зъбите. Гледаме формите на облаците. Слагаме си смешни шапки и се бием с чадъри като че ли са мечове. Четем книги, седнали един до различен, и разменяме погледи след всяка страница. Намигваме си един на различен, когато към нас има хора. Бузите ни поруменяват. Очите сияят.
Но след това.
Не направляваме какво приказваме. Ставаме нетърпеливи. Съмняваме се. Избягваме да се гледаме в очите. Правим кавги. Позволяваме си внезапни изречения и даже тежката въздишка дава своя дан. Размазан грим. Въртене на очи. Обвинения. Затваряне един към различен.
А по-късно.
Стените изчезват. Някой изпълзява от своята пещера.
„ Прости ми “.
„ И ти на мен “.
Нерешителна целувка. Дълги коси, прилепнали към мокри бузи, с цел да могат два чифта очи да се срещнат. Първоначално плахи, а след това мощни обятия. Нежност.
Усмивка.
Хихикане.
Разбиране.
Примирие.
