Следродилната треска: как един лекар спасил милиони майки и деца?
Главният медицински университет в Унгария носи името на Игнац Земелвайс. У нас не знаем съвсем нищо за него. Въпреки това откритието му се избавило милиони животи и избавя всеки ден.
Трудно е да си представим, само че доникъде на 19 век до 60 % от всички новородени са умирали в родилните домове в Европа и най-често дружно с майките си. Помислете единствено, всяко второ новородено умирало! Това важало и за елементарните дами, и за кралските особи. И това било норма.
Смятало се, че дамите, чиито деца са умряли при раждането, са били инфектирани с по този начин наречената „ родилна тресчица “. Най-добрите мозъци на Европа в продължение на стотици години се борели със загадката на този феномен, само че не можели да го разрешат.
Смятало се, че единствено дамите могат да се разболеят от него и единствено по волята на Господ. Е, или от обстоятелството, че раждащите дами са били прекомерно нервни преди раждането. Лекарите твърдели, че това е някакъв вирус, само че никой не знаел от кое място идва и по какъв начин да го победи. Всъщност всички се примирили с това положение на нещата.
Но младият маджарски акушер Игнац Земелвайс, който работил във Виена, наблюдавайки по какъв начин стотици дами и новородени умират пред очите му, станал безусловно захласнат от концепцията да разкрие мистерията на следродилната тресчица. И почнал да учи историята на въпроса.
Събирайки статистически данни за гибелта на дами по време на раждане в продължение на 300 години от разнообразни лечебни заведения и страни, Земелвайс вижда, че по-голям брой смъртни случаи се следят там, където в лечебните заведения е общопризнат теоретичен метод и където има анатомични отделения, в които студентите са практикували аутопсия. Това била първата доста значима диря.
За да отхвърли теорията, че стресът предизвиква родилна тресчица, Земелвайс организира много нечовечен опит. Той извикал духовник, който всеки ден обикалял болничното заведение, звънял мощно на камбана и опявал умиращи пациенти.
Това провокирало див боязън измежду дамите в отделенията, само че все пак това не трансформирало статистиката на смъртността по време на раждане. Тези способи на работа не се харесали на управлението на болничното заведение и Земелвайс и екипът му били уволнени.
След къса отмора във Венеция Земелвайс се завръща във Виена, където му е препоръчана позиция като акушер. При идването си той научава за неочакваната гибел на своя другар и ментор Яков Колечка. Може би, в случай че не била неговата гибел, тайната на родилната тресчица щеше да остане неразгадана.
Земелвайс бил извънредно смутен от гибелта на своя другар и почнал деликатно да изследва събитията на гибелта му. Оказало се, че един от студентите, който помагал на Колечка при аутопсията на тялото на умряла от родилна тресчица, инцидентно го наранил със скалпела си. Професорът умрял ненадейно и признаците му били идентични с тези при дамите, умряли от родилна тресчица.
Земелвайс схванал, че гибелта на дамите при раждане не се предизвиква от стрес, а от трупни частици, които от ръцете на лекарите влизат през раните по тялото на дамите непосредствено в кръвта. Тоест, следродилната тресчица е зараза, която може да се съобщи от болен на здрав. Но това изцяло противоречало на тогавашното научно разбиране, че родилната тресчица е независимо заболяване, от което може да се разболее единствено дамата.
Земелвайс обърнал внимание, че след работа в катедрата по анатомия от ръцете на лекари и студенти има остра миризма на гнилост, която остава даже след измиване със сапун. В тези дни било всекидневно доктор или студент, който прави аутопсия в моргата заран, да изражда в границите на няколко часа.
През май 1847 година Земелвайс заповядва на всички чиновници в родилното поделение да измиват усърдно ръцете си преди всевъзможни дейности с бременни дами, както и всички принадлежности в разтвор на хлорна вас за минимум 15 минути. Изненадващо, само че смъртността незабавно намаляла с 20 пъти!
Вярно е, че научната общественост не приела незабавно откритието на Земелвайс. Наричат го самозванец и дълго време проучванията му не се одобряват на съществено. От 1862 година психологичното здраве на Земелвайс се утежнява и той развива меланхолия. Често не можел да приказва за нищо друго с изключение на за слеродилната тресчица. Той безшумно полудява и умира през август 1865 година
Дори след гибелта на индивида, който просто научил лекарите да си мият ръцете, като по този метод избави милиони животи, той бил подложен на критика.
По-късно се потвърждава, че всички резултати от проучването на Земелвайс са правилни.
В родната му Унгария университет и болница са кръстени на него и е повдигнат монумент с надпис „ На Спасителя на майките, Игнац Земелвайс “.
Сега знаете малко повече.
